Navigare Necesse Est*
Бият вълните във борда,
мачтите с болка скимтят,
опнал невидима корда
Вятър над целия Свят ...

Докога ще тънем в беднотия?
Докога ще има скъпотия?
Вълк пак е на власт.
Отворил е той своята паст.
Тъй направена е системата. ...

На дланта разпилян е животът ми,
и от мен даже по-разпилян...
Всяко чувство е наниз от ноти.
Всяка грешка е ход оправдан.
Много пъзели пренаредих, ...

В НАШАТА ДЪБРАВА
В Нашата дъбрава цар няма, щото у нас лъвове не виреят, а дори да си внесем, животните го гонят през девет земи в десетата.
В Нашата дъбрава лисиците са лидери. Туй го е решил 100-годишният Белоглав лешояд, който най-обича червените си лисици. За разнообразие и заблуда на животните, ...

Погледнах твоето лице,
не видях твоето сърце,
в тях дали се крие нежност и топлина?
Кой ли ги дарява с обич и светлина?
Ти си едно съкровище мечтано! ...

Ще напълня бокала си с бодрост.
Глътка свежест тръпчива ще ти даря.
Ще те окъпя в аязмо от радост.
Със своята нежност ще ти целуна съня.
Капка магия ще туря в гласа си. ...

Загърбвам
вечерите тъмни.
Забравям
белите си дни.
И тръгвам ...

Къде е истината
на живота?
Зародиша на семето
къде е?
Нима за кръста тежък ...

Не съм щастлив. Щастието и любовта вървят ръка за ръка.
А при мен любовта я няма. Има едно огънче, което гори в душата ми,
кара ме да се усмихвам и да търся жената, която ще накара
огънчето във вулкан да се превърне. Жената, която ще ме дари с любовта.
Тогава ще бъда щастлив. Трябва да има любов на ...

Малоумно
Защо ме махна от фейсбук,
аз още съм тук.
Защо ме изтри от дните си,
аз все още правя това, ...

С треперещи ръце от нощен хлад
цигарата лютива паля
и погледът, преследващ сивкаво петно от дим
лениво към небето се отправя...
А там съзвездията тайнствено искрят ...

Животът ми даде уроци
Животът ми даде уроци ценни.
Пътища извървях.
Безпътици ме спираха.
Трудности ме сритваха. ...

Сега е късно – просто няма време
и спирам се. Нататък ми е трудно.
Животът иска всичко да ми вземе,
но в дъното му някъде съм буден.
И както след спектакъла актьора, ...

Безчелен
Ръбът е ласкав. Откровен.
И прям до не-говорене.
Това е твоят избор и късмет -
на охлюв на тела оголен. ...

Да съдят могат само боговете,
и да прощават – също те!
Звездите са създадени да светят,
човеците – да правят грехове!
Да падат и да стават трудно, ...

Любовта на лудост, която прилича...
(триптих)
1.
Любовта на лудост, която прилича
и на запой изначален- ...

Фънк/Рейв

- Ще дойда и ще ти забия два шамара! Само да си посмял да тревожиш Фанито! - каза Пискливият глас.
"По-абсурдна реплика едва ли би могло да бъде изречена" - си помисли Жената в зелената рокля, гледайки Голия в затъмнената стая - бледа кожа, опъната по изкорубения му скелет и огромен тумбак.
- Аз за ...

Сън
Събудих се.
От шумни стъпки в душата ми
самотата не може да спи.
Все търси, лута се. Мята се ...

На моя бряг само тъга, но каква тъга?
Студен вятър, мъгли и плевели проклети.
На моя бряг залезът с кръв е покрит,
а разтапящият се сняг разкрива същността.
На моя бряг е гробищната светлина, ...

КУТИЯТА СЪС СПОМЕНИ
Вили Димитрова - liche
Тя беше много стара. Не си спомняше вече дърводелеца, който я сглоби, нито другия майстор, който я украси с меден обков. Но си спомняше все още, че беше много красива и ухаеше много свежо на дървесината, от която я бяха направили. Имаше си медна ключалка, к ...

Обичаш я, а тя – прощава.
Прощава ти, за да я обичаш.
Обичаш я, когато се отдава.
Дали ти се отдава да обичаш?
Звъни ти, но е изморена. ...

Те ни съдят, защото сме диви. Те ни съдят, защото сме силни. Те ни съдят, защото сме млади. Те ни съдят, защото не са нас. Защото не могат да бъдат нас.
Ние сме неукротими и глупави. Щастливи и горди. Непукистични и обичащи.
Неразбрани.
Ние самите не разбираме себе си, защо останалите се опитват да ...

Светът ми ухае на теб -
в пролет и лято, в зима и есени,
подскача във пръсти ветрец,
всяко утро от ласки понесен е.
Във косите заприпкват лъчи, ...

Седя, около мен се бръмчи,
а аз мисля нови и нови мечти.
Оглеждам се наоколо,
поглеждам навън през широкото.
Навън се смрачава. ...

Души ме тая буца пуста!
Опитвам се да я преглътна,
безмилостно прехапвам устни,
очите стискам, мокри, мътни,
ама не иска да си тръгва! ...

Защо не питаш ти и мен, Животе,
дали съм зле или пък казвам: Гот е!
Защото повече ми вземаш вече,
отколкото ми даваш бе, Човече!
Защо ми лееш дъждове с бакъри, ...

ТЕКСТ ЗА РАП ИЛИ ТУРБОКЮЧЕК
Косиш се не косиш,
туй е резултат,
давиш ли се в бира,
не го вдигаш пак. ...

Едва когато стъпките заглъхнаха,
оставящи невидими следи
и твоят аромат се разпиля във въздуха
след моя аромат и се стопи,
едва тогава аз разбрах, че ти завинаги ...

Казват, че няма нищо по-хубаво от лошото време.
Но дали наистина е лошо?...
И дали наистина е време?
Гледам наклонено падащите капки и си мисля, не са ли това моите отминаващи дни?
Колкото и да искат капките да падат вертикално, вятъра ги повява наклонено, дори хоризонтално. ...

Ще го усетиш някой ден,
когато мене няма да ме има.
Ще те прониже вятърът студен
край теб ще затрепери зимата...
Ще те боли. Душата ти ще стене, ...

Така се чувствам всеки ден... Разкъсана.
Няма нищо по-красиво от измореното лице.
Очите се затварят от само себе си, трябва ти усилие да ги държиш отворени.
Не дишаш въздух, а вдишваш издишванията на хората около теб.
Като си погледнеш отражението, не се познаваш вече. ...