Бездиханно
С малинов вкус на топло лято
и пъстър смях на гълъбово ято,
да те целуна пристрастено искам,
смокиновите устни да изстискам! ...

Мезетата отрупаха софрата.
Бутилките са истинска гора.
Наздравици се вдигаха стократно.
И много пъти викахме: "Ура!"
Стеснявахме се малко отначало. ...

С Ъ Н И Щ А
(Новела)
Мария Велчева
В малко провинциално градче, от началото на ХХ век (някъде в Сърбия), пристига млада, красива циганка. Тя е волна и своенравна и не се съобразява с местните порядки. Гледа на карти и кафе и успява да се забърка в няколко скандални истории. Мъжете пощуряват по нея, ...

Виж в далечината
блещука светлината...
Надежда в безнадежден ден.
И някъде далече
аз я виждам вече. ...

Ела ми на гости в моя есенен дом от листа!
Ела на разсъмване! Ела с първото бяло!
Ще те чакам край Дунава, там, край брега,
ще потъна в очите ти и ще сме цяло...
Ще купя от първата фурна най-белия хляб от пшеница. ...

И ако нощем пак не можеш да заспиш,
ти знаеш мен къде да ме намериш,
сърцето ми в ръцете си държиш
и ще те стопли щом от студ трепериш!
И ако сутрин будиш се сама, ...

Дъжд в ноември
Ноември е. Вали. И е тихо.
Отронва се сълза. И стон.
Капчица нежност рисува тишини.
Дъжд в ноември. Докосва те. ...

Полет
09:27 мин. Времето е слънчево, топло, дори горещо. На небето няма един облак. Синьо. Небесно. Като голямо платно е покрило земята, за да пази красивия живот по него. Завила го е, за да го топли, защото заслужава да живее, да се пази всяка част, всеки лист, всяко цветче, всяка прашинка, всяко д ...

Мълчим... След малко в новините
ще видим кръв и сълзи по лицата.
Студентите ни, пак са били бити.
Пак бият бъдещето на страната.
Но случката, която ще разкажа ...

Детска онкология
Остават колко?
Месеци... година?
Остават колко, докторе,
кажи? ...

И все недоизмислил, и все недонаправил,
отново ще прекрача полунощ.
Заспала е луната, звездите са заспали,
а аз съм по средата на въпрос.
В тапетите попива наивната ми вяра, ...

Вместо сбогом
намира се сред прозата
която всички ритмизират
вълшебството на Любовта
но в думи То не се побира ...

13
Изведнъж витрината, пред която бях застанал се пръсна с трясък. Инстиктивно погледнах нагоре, а на покрива на отсрещната сграда един червен шал се развяваше от лекото подухване на вятъра. В следващата скунда бицепсът ми пламна. Кръвта шурна моментално, напояваяйки сакото ми. Отскочих встрани, пре ...

Викай, удряй ако искаш, крещи, нощите със мен ти бяха най-горещи.
Блъскай и счупи разбий всичко на прах. Извикай името ми пак.
Не можеш без мен това е ясно!
Не отричай! Пак ще ме желаеш.
Не можеш без мен! Целуни ме страстно. ...

Не те познавах,
не знаех, че те има.
Дори в мислите
не мечтаех за това.
Не познавах любовта. ...

За да се вееш, за да преуспееш,
не е потребно да си джентълмен...
Добре е да сивееш, да глупееш...
На кон-формацията да си фен...
Да мачкаш... Или да пълзиш полека... ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 11-та част
Когато спрях пред входа на високия блок, видях детектива да стои облегнат на пощенските кутии. Щом ме видя се приближи към мен.
- Готов ли си? – попита ме така, като че ли се надяваше да се откажа.
- Напълно – отговорих аз. ...

*
Само огънят
от изсъхнали листа
ще те пречисти.

ПРИКАЗКИ
Какво се случва, татко, точно там -
на границата между двата свята?
Не се боя. Пораснах. Нека знам!
Разказвай ми за пътя на душата. ...

Завръщам се от мрака на нощта,
поспрях до уличка неосветена.
В очите ми пробляснала сълза,
дали е пак от болка породена?
Навън е хладно, отново ще вали, ...

Бодлите в любовта
С червените си изящни листенца привличаш погледа ми като магнит и озаряваш мечтите ми. Ти си като една прекрасна вълна със своя изящен миг докато не се разбиеш отново в скалите и след това бавно минаваш по пясъка и стигаш до босите ми крака. Мокрейки ги, ти оставяш една неусещана н ...

Черен облак, от тъги,
чернее над мъртви мечти!
А зад железницата стара
(над паркинга) нощта страда...
Няма нито един лъч светлина, ...

Не си поканен на вечеря, на която присъстваш.
Душата ти плаче… Но на никой не липсваш.
Какво ти остава?... Да се надкряскваш със гаргите?
Няма смисъл!? Няма смисъл…
Не си поканен във дом, в който живееш. ...

Господи, Ти ме послушай -
душата ми стене.
Наоколо - пълно бездушие.
Аз - на колене.
Хората търсят богатство - ...

Нищо случайно не е случайно
ЧАСТ 2
На следващата сутрин стана рано, за да може да излезе докато в кабинета на доктора има много пациенти. Запъти се към гората, а по път пусна през оградата на цветината къща бележка:” Приятелко, спешно имам нужда от теб. Вземи и кучето.”
Към 14:00 тръгна към болницат ...

Небе, Земя,
сърце, душа
и безкрайна самота.

Лицемерието ходи по Земята
ухилено, ласкаещо и мазно
то знае, че е ценно за раята
и се раздава като за последно... безобразно.
Усещам го как броди за души ...

Мракът удави
пейзажа в чернота.
Въздухът тръпне.
Задушлив пушек се вие
унило към небето. ...

Жълтото лале
Отдавна вече се беше стъмнило, когато първите снежинки започнаха да падат над притихналата в зимната прегръдка земя. Въпреки късния час, аз и приятеля ми продължавахме да се разхождахме по столичния булевард „Витоша”. Вятърът и студът бяха казали последната си дума, оставяйки улиците по ...

Музикална миниатюра.

Гърбът ми е белег до белег -
но няма да ме победят.
В мен има достатъчно смелост -
за да извървя своя път.
Не вярвам във тази омая..... ...

Дочаках те, любов, дочаках те!
И днес животът ми е тъй прекрасен.
Щастлива съм, когато съм във твоите обятия.
И когато своите песни ми пееш безгласно.
Щастлива съм, когато мога. ...

Отплават дните с лодки от луни,
морето на живота е разделно,
а истините – люшкащи вълни,
връхлитат ни със ветрове неверни.
Изгубваме понякога брега ...

Ω
8888 година. Човечеството е почти изчезнало. Останали са към 50 мил. хора, чиста раса и 20 мил. клонинги-хуманоиди. Никой не може да открие формулата за спасение на човечеството. Формулата и доказателството за съществуването на Свещеното Писание и Бог. Цялата земя е залята с вода и е невъзможно да ...