В очите ти се вижда гняв и болка.
Гласът ти крие страх и отчаяние
и вече не броиш ти колко
изпил си ти до пълно безсъзнание.
В очите ти се вижда ярост тъпа. ...

Чакай ме, Любов! Ще се завърна,
даже и с охлузени нозе.
Чакай ме! Ще искам да те зърна,
за да стоплиш моето сърце,
да забие то, отново живо, ...

Очаквах те, ох, как те чаках...
поглеждах час след час навън,
а там валеше ситен сняг самотно,
когато чух забравения звън.
Емоцията бликна безвъзвратно, ...

„Не мога да се сбогувам с морето.
То е сякаш да режеш сърце.
Не може да ти бъде отнето,
нещо което вечно ще те зове...”
Eмилия Найденова ...

JUDAS PRIEST - "BEFORE THE DAWN"
Преди да съмне прошепваш в съня си:
"Не позволявай утрото да го отнеме"
...А навън птиците запяват ,
и сякаш искат да си тръгна. ...

Не блъскай в заключени порти -
толкова силно кънти,
че замлъкват птичи кохорти
и я тишината боли ...
Не разплисквай тихо море, ...

Време е да изхвърля от живота си всичко ненужно. Да се освободя от тежкият товар, който нося на плещите си - хората, които постоянно ме нараняват и от ненужните вещи. Искам да започна живота си отначало. Без болка, без тъга, да излекувам сърцето си. Но ми трябва вълшебен лек - жива вода, която да за ...

От сто години аз те помня
и все такава си билà.
Такава аз ще те запомня:
летяща с женствени крила.
С лице - божествена икона, ...

Наздравица за виното и любовта
Не може любовта без вино,
няма тръпка и гореща страст,
без огън любовта е немислима
и няма над душата власт. ...

Къде ме пращате насам-натам?
В Канада, в Гърция или Испания?...
Не сте познали! Аз съм луд талант,
да оцелявам именно в България,
където всичките скали са връх ...

Чувството те обзема. Една вълна се засилва към морския бряг, току ще се удари в голия хлъзгав камък и ще се разбие. Подгонена от устрема на своята ярост, тя завърта безпощадно частиците пясък, изпречващи се на пътя ù. Те се държат здраво за морското дъно, но не след дълго телцата им отмаляват и се п ...

Чувам как маршируват секундите,
чувам всяка стаена подвижност,
утаена на времето в блатото,
чувам днешни раздели до виждане,
чувам бъдещи утрешни бягства, ...

Нашата Обич
Да беше чаша,
тази обич наша...
В земята да я разбия,
следите да скрия... ...

Ослепялата нежност в съня ми
вдигна тост за душата ми болна
и горещите сълзи в дланта ми
все за тебе са - любов несбъдна.
И дори небесата да знаят ...

Не искам този сив свят.
Искам да вия до лудост.
Като вълк. Той ми е брат.
А ние с тебе сме... чужди.
Чуждо легло и чужди очи. ...

Защо поисках аз със теб да се познавам?
И аз направих всичко, ти да си до мен.
И смело срещу всички в този свят въстанах,
затуй, че чувствата напираха във мен!
Аз смело срещу този свят жесток застанах! ...

И сметище, и купища от думи…
От четвърт век – шизофреничен преход.
В сърцето ти – съсиреци, зулуми.
И няма цяр за тебе, ни утеха.
Инфаркт и удар! Бедствие, прокоба ...

Кошмар безпощаден, съня ми отрови,
бягах от някого през изсъхнали тръни,
дъхът ми улавяше мисли сурови,
а тръните раздираха жадно плътта ми.
Нещо забравено в мрака ехтеше, ...

Разголвай ме със думи и с очи,
със стих и музика - по твоя начин,
Вселената дори да замълчи,
когато аз за тебе всичко знача.
Извий ме като пролетна дъга, ...

Пиша само за теб,
а писмото... писмото ми всъщност,
като всички останали - няма да го прочетеш.
Искам само едно - да потрепне в теб някакво чувство,
искам само едно... искам само... да ме разбереш. ...

Вода и хляб. И кръстът. До пищова.
Едно е верую. А друго свободата.
Не бяха само черните гробове,
нито на майка ми сълзата свята.
Защото мойте нощи са тревожни, ...

Луната се показа в пълен кръг,
загадъчно забулена в мъглата.
Предлагаше любов, като на търг
и дълго предизвикваше съдбата.
На масата сервираха храна ...

Любовта е изпит. Всеки ден.
Конспектът – безпощадно сложен.
Не е за слаби. За сами – съвсем.
Назубрянето – невъзможно.
Трябва да изстрадаш. Всеки отговор. ...

Изписаха се тонове хартия
за българският син на Господ-Бог.
Обаче истината някъде се крие
и робът продължава да е роб.
От делото МУ свято - само думи... ...

Красотата никога не е била така категорична,
както я открих притихнала в очите ти.
Осъзнах, че имам истинска причина, лична
да те запленя завинаги – с обичане!
Да те омагьосам до побъркване, ...

Тротоар
Напукан тротоар
на тънки глътки
дъжда поглъща.
Моли се да спре. ...

През гъстата мъгла със тебе се надбягваме.
Това е като лутане по пладне.
На метър от ръба, на крачка от пропадане
опитваме съдбата да откраднем.
И в този кратък миг - ефирна безтегловност, ...

Февруари истински ни изненада
с топлина и липса на мъгли.
Слънце ни се пада за награда.
Никак не се сеща да вали.
Пролетта май раничко пристига. ...