Пустош, празнота и огън,
следи димящи, парещи очи.
Кълба от пушек, мирис на отрова,
проклятие и вик незаглушим.
Молба за помощ – Божия забрава, ...

Гаври с български светини
позволяват си "родни" админи.
Група "Кирил Методий и брат
му" създал някакъв гад.
Левски и Вазов също поругани били. ...

Оцелях. И тази буря преодолях. Небесата се отвориха над мен и с вик последен, при себе си ме призова - ''Ела!'' Понечих да тръгна, но нещо ме спря, една ръка. Някой нещо промълви, Боже сякаш бе ти. Небето си ''разтворил'' за мен, но не искам още при теб, та ти си във мен. Аз още няма да дойда, Боже, ...

За здравето на зъбите
Зъбите когато са здрави човек е МЛАД – основен въпрос на здравето… Зъбите, за да са здрави е необходимо да се знае, че те непосредствено зависят от ВСИЧКИ процеси в организма… Особено важно е състоянието на кръвоносната система – трябва да се знае, че ТОТАЛНО здравето зависи от ...

Когато зимата се спуска с леден цвят,
снежинки от тъга във мен танцуват,
прегърнати със спомена за есента
неканени в сълзите ми лудуват.
Със зимата пристига и студа ...

Изяде ли мишката книжката?
С наближаването на празниците, в адвокатската кантора настъпваше пълен хаос. Хора летяха нагоре надолу, приключвайки последните си длъжности, други пък бързаха да затворят някое дело, а трети стояха в огромния склад, в който се пазеха всичката документация и се опитваха да ...

Не ме щади! Отдавна изгорях.
Ти стъкна клада, аз се хвърлих смело.
Очите си завързах, полетях
безпаметно, на огъня в постелята.
Не беше страшно, миг един, искра... ...

НА ГОСТИ
Виолета беше на около седемнадесет години. Беше единствено дете и родителите й много я обичаха.Но точно този ден майка й много я ядоса и тя тръгна да търси баща си, който работеше някъде наблизо, за да му се оплаче. Тръгна надолу по улицата, защото знаеше, че той е там.
Когато стигна до кра ...

За милост, Боже, с двата пръста
се кръстя вечер уморен.
Целувам тихичко и кръста,
и лягам след деня смирен.
От тебе моля утре рано ...

ПЪРТИНА
В душата ми
пада снега -
откакто се помни
е Зима. ...

Реплика
Свързват ни нас
онези картини,
с познатите багри
на пъстрата есен, ...

То беше само сън -
от устните ти ненаситно пих,
стопих и болката и самотата,
а после стана светло като в стих,
дочувах ударите на сърцето в тишината. ...

Забавен каданс
Студено е като в безмълвен филм.
Хора лутат се напред - назад…
Търсят нещо важно, сякаш с цел…
Нищо не намират и започват пак! ...

Незримото
"Когато се прицелиш наобратно
завърта се представата за време"
beti (Бехрин ) - "На прицел"
И всеки прицел води към незримото. ...

Свечерява се. Заникът е пурпурен зад блестящите облаци в Едем. Рояци Крилати бързат да се приберат и тихото шумолене на крилата в ниското слънце прави градината още по-омайна и вълнуваща. Тежките венчелистчета на Гигантската арония се затварят за нощта. Нектарът й попива в дълбоките цветове и закъсн ...

Българийо мила,
от тези диваци
народът ти беден
ще има да пати!

Слънчогледови поля и летни залези,
тиха слънчева тъга – неподправена,
Тъмни, истински очи, ме погалиха
и пристигна любовта – непоканена.
И приех я и разбрах – във очакване ...

Минават дни, години, но не спира
една любов в сърцето да гори,
една любов, която не умира,
след нашето сбогуване дори.
Обичам те - крещя през стон, със болка, ...

Ти си единственият, който знае всички граници,
минимуми и максимуми на моето търпение,
петната по бюрото ми от разлято вино
се изтриха сами, и в мен не остана и капка съмнение,
че този филм е продължението на продълженията, ...

Аз имам една единствена цел -
да събудя Боговете.
Да ги разтърся, да им припомня,
че са Богове.
Изпаднали в амнезия, обезверени, ...

Събрах всичките си думички
Събрах всичките си думички.
Дадох им смисъл. Мечти. И вяра.
Дадох им усещания. И чувства.
Дадох им теб и мен. И нежност. ...

Ти пляскай ми, живот - душа.
И милвай ме, поток - вода.
Ти плащай ми, какъв е грях.
Съшивай ме... свещице - прах.
Прощавай ми, рисувай дъх. ...

Не искам цялото ти земно време,
ни да загърбваш своите мечти.
Аз искам просто тук да си, до мене,
когато бурята ме връхлети.
В очите твои искам да се губя, ...

Пътувах дълго,
за да видя пак
твоето лице зад
онзи непрогледен мрак.
За да успея, ...

Всичко започна с една малка искра. После пламък, огън и накрая цял пожар. Преди да се усетя, всички наоколо бяха ранени. Всички, освен мен. Някои се отърваха само с вечния ужас от гледката на приближаващия Огън. Други нямаха този късмет - по тях останаха дълбоки белези, които цял живот щяха да им на ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 15-та част
Шофьорът на автобуса направи поредната маневра, за да паркира на сектор пристигащи на автогарата в Нова Загора. Седях някъде по средата на рейса, седнал на седалката до прозореца и гледах навън. Времето беше прекрасно. Слънчево, приятно, весе ...

За раждането на Вселената
Прошу тебя только себе не лги,
Ты пол меня, я пол тебя, но мы не целое.
И не друзья и не враги.
Я твой недостаток, ты Моя Вселенная!* ...

Къща за луди
(песен)
Твърдят че отстрани сме изглеждали малко плашещи!
Приличали сме леко на човечета плачещи!
Тресели сме се като болните от психодиспансера...! ...

Нежна Сакура с чудни имена
често нощем се взираше в простора
и с помощта на бог или сама
край себе си изграждаше стобори.
За нея с думи да разказва бе игра ...

Не съм с претенциозен бяс...
Беззначно ми е, общо взето,
къде ще си почивам аз. -
Дали при перлите в морето,
във "Пер Лашез"... Или - в небето... ...

На Петя Дубарова
Едно момиче слънчево и топло
ни прави крехки, весели вълшебства.
И светва кротко доброта наоколо.
Завръщаме се в синьото си детство. ...

ЛИСУНГЕРЪТ
Той не беше от тази гора, даже въобще не беше горски лисунгер. Внедри се тук с протекцията на ДеСеЛисиците. Отпърво се правеше на умрял лисунгер, докато спряха да го забелязват. Не му беше трудно да заработи в тази гора, защото всички взаимно се подозираха и се страхуваха един от друг. Ос ...

На разума ми цялата стръв
не ще ми стигне да открия
всички мои откровения.
И ето че покрит със плът
ще бродя всеки ден и час, ...

Ти ли думите крадеш ми,
Ти ли тихо се промъкваш в моя сън,
Ти ли сгряваш нощите студени,
Когато бурята руши отвън...
Ти ли си човекът този, ...

Тази топла земя, във която ще легна -
чувам как ù пулсира сърцето...
Ще замръквам по-гладна. Едва ли по-бедна,
щом е мое до облак небето!
И ще пия сълзите на млади лозници, ...

Ако нявга получиш
писмо най-любовно,
дали ще научиш
за мойто чувство гальовно?
През мастилото, питам се, ...

Какво виждам в очите си?
„Защо съм създадена такава?” Виновна ли съм аз или са хората, заобикалящи ме?
Чувствам се като бяло петънце, замазанo върху голямо черно платно. Стои самичко сред толкова тъмнина. А тя - душата ми, нежна струна, опипващи я хиляди ръце, желаещи да чуят и усетят звънливия й тр ...

Борис и Анелия
Глава седма
Водите на Рилската река скачаха от камък на камък, спускайки се от снежните върхове на планината към обширните поляни осеяни с Рилска иглика, мащерка, Йорданова незабравка и Давидово винче. Обградените с вековни борове поляни, насищаха въздуха с незабравими аромати, чиято ...

Аз, морето и нощта...
Някога в Атлантика
Нощта подгони вечерта
и сляха се вода и бряг,
прибоя с бялата черта ...