Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
393.3K резултата
Нощта е джаз
понякога света ми е единствено джаз
музиката минава през цялата ми душа
повиква онзи, най-тихия вътрешен глас,
и от сърцето ми прокапва бистра сълза
ромоли като малки перли по голото рамо ...
Седи на масата отсреща -
с очи дълбоки и безкрайно тъжни,
с усмивка като юноша на първа среща
и винаги така красиво лъже.
От питиетата кръвта му кипва, ...
Наташа стоеше в средата на трезора като наказана очаквайки да нахлуе армия от ченгета. Така и стана, но щом дебелата масивна врата се отвори с прещракване влязоха само двама мъже като на гърбовете им пишеше с големи букви ОХРАНА и насочиха оръжия към нея.
- На земята! - изкрещя единия. - На земята!
...
Тихо вятърът подухва отдалече,
разнася шепота на своята душа,
но как да зная що казва ми, човече?
Ни устни има да продума, ни уста.
*********************************
Площадите по целия свят бяха препълнени. Всички гледаха глухо огромните видеостени и чакаха. Всички хора, до един, бяха навън - събрани. Чакаха Водача.
Целият свят се управляваше от едно единствено същество - един човек, който притежаваше цялата власт. Неговата дума беше закон. Беше достигнал статут ...
Losing control
(Hey) I know now why I've been waiting so long
I've loved before but not like this
I've waited for my clown with red nose and balloon
With kisses sweeter than anything before ...
Close
You start all over again, I could feel you're here with every bit of my body
You, you've done the same to others before; you've told them the very same words you're telling me...
Bridge:
You've tangled my life rotation, pushed fast-forward to my entire world and now - now you're the sole ruler ...
Вчера бях гладко, заоблено камъче
на брега на реката сънлива...
Вчера бях кротко, мъждукащо пламъче
със душа на светулка свенлива...
Бях във нивата зряла пшеница, ...
Най-красивия човек е този, с най-голямото сърце! Когато към него се добави и невероятна визия, ето това е идеалът.
За съжаление обаче, когато хората видят нещо красиво, те веднага искат да му навредят. Само че то не погрознява, напротив! С всеки удар, всяка обида то става все по-изящно, все по-истин ...
Веднъж, както става само в приказките, пред една схлупена къща спряла знатна каляска, теглена от 6 охранени коня. От нея слязъл тантурест господин в разцвета на своите сили, и с перка на гърба. Това бил Карлсон, който още не живеел на покрива, тъй като Астрид Линдгрен към този момент нямала и идея д ...
Гледах празната стая и се чудех къде са?Беше първият ми работен ден в новото училище и тях ги нямаше. 11а клас се бе изпарил. Оставих картата да се сгромоляса на пода и седнах на първия чин. Нормално, бях нова учителка, а те бяха 11-ти клас- си мислех - много ясно, че ще избягат.
Последва среща с кл ...
Светът е бял и сякаш Бог се e усмихнал...
Пролет е, и птиците са влюбени...
Сред себе си, в отчаяна молитва,
се молиш, да не се изгубя...
И аз го знам! И знам, че ти си тази, ...
Не мога да свиря с техните ноти,
стоя си в ъгъла и си пея самотна.
Още таз мистерия ме тревожи,
зад всеки стих и всяка рима,
зад всяка дума, всеки поетизъм, ...
"Какво да направя? Аз съм само един звезден пътешественик. Пътувам през различни вселени и на черно-златния екран изливам надеждите, таящи се дълбоко в съзнанието ми. Гледайки замъглените картини пред мен се старая да не примигвам, защото колкото и далече да протягам ръце, преминат ли ресниците през ...
М И Т К О Докторът завъртя подписа си, изрече едно "дааа", внимателно откъсна първия екземпляр, удари печата и остави листа на масата. "Медицинското е готово, остава само да го представите на комисията" - каза той, закопча чантата си, стана и се упъти към москвича си. С треперещата си ръка Митко взе ...
Седи старица кротко на балкона.
Той е светът ù малък - два на два.
Копнежи няма. И мечти не гони.
Замислено склонила е глава.
Балконът е последната ù радост. ...
Ех, че е хубаво! Пролетта дойде!
Със слънцето, с ветреца, кога по-силен, кога лек. Едва, едва разклаща върхарите на дърветата. А Земята, тя диша! Ако се загледаш, ще видиш лекият и дъх, който излита от недрата и. Дъх на стоплен чернозем.
Загледай се в тревичките. тук там между нежните им стебла игли ...
Дали зрелият поглед над нещата ги трансформира в simple състояние? Или наивното и по детски мило , и непредубедено съзнание ги „приема“ ? И се мъчи да ги разгадае? Оцветява ги в розово - цветът на Барби , цветът на красивите и с щастлив завършек приказки, розово небе... Илюстрации...
Дали опитът уби ...
Светът е прекрасен, щом в него сме двама
Синьо сияние трепти над ливадите,
нежен полъх разплита лъчи,
гони зайчета слънчеви в младите
тръпно дъхащи влага треви. ...