Дърветата отдавна прецъфтяха
и Лондон не заспива под мъгла.
Далеч в снега, до бащината стряха
кокиченцата пръскат белота.
Отдавна тука пойни птички пеят, ...

Предизвикателство
И какво от това, че светът е голям?
Ти си толкова малък и жалък!
От коричките хляб построил си си храм -
да се молиш, да падаш, да страдаш!.... ...

ЛЪСКАВИ ОБУВКИ
Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса. Фр.Ницче
В костюм си - последна мода,
сред зрителни милувки!
В живота с договор изгоден ...

Питаш: "Докога по теб ще ходя?",
отговарям с: "Цял живот",
не е лесно да си майка денонощно,
но не е ли това най-големия късмет?
Във ръцете нямам златна купа ...

Копнея да създам най-перфектното произведение. Нещо като „Един сезон в ада” на Рембо, но в нов вариант. Мечтая да изразя с думи неизразимото, неописуемото, невъзможното. Искам да облека в слово най-тъмните кътчета на душата ми, на всяка душа. Искам да кажа онова, което никой не е успял да каже, да с ...

Знаех, че няма да се получи.
Бях убедена.
И въпреки това опитах.
Борих се, исках,
вземах, давах, получавах. ...

Тук са две песни.

В основата на ницшеанската философия гордо стои идеята за преходността на човешкото същество, за неговото непрекъснато развитие като личност и неговата възможност да се надгражда постоянно, за да осъществи абсолютния си потенциал – постигането на Свръхчовека, най-висша цел за всеки човек, решил да р ...

От дъжда тротоарите дишат,
от разходки по летния дъжд.
От това днес което ти пиша
туй е вопъл на тъжния мъж.
Че отдавна не съм се разхождал ...

Обич
Обич, птица лекокрила
Е в сърце, гнезди,
И дълго, жадно, ненаситно
От душата пи. ...

Играем.
Твой сценарий.
Познаваш ме.
Много добре.
Обичам те. ...

Аз имам само самота без покрив.
Безкрайна самота от сива тъкан.
Изплетена от нерви и въпроси.
Обшита с тънката игла на мисълта ми.
... Понякога се лутам без да зная ...

Денят разтърка сънени очи,
перчемчето си изгревно зализа,
протегна се със слънчеви лъчи
и бавничко по хребета заслиза.
Във облак се препъна и апчихна, ...

Никога не е късно да отвориш очи,
да се срещнеш с някого, да се влюбиш дори.
Грешките се опрощават, когато на себе си простиш.
Поуките се взимат в моментите, в които сгрешиш.
Усмивката е тази, която ни спасява. ...

"... има нещо повече от нещата,
които виждат очите ни..."
Ричард Бах
Пясъчният бряг - място за размисъл след падане...
разкъсва те болка от удара - ...

Този мъж,
този мъж като лудост,
тази мъж - като бясна стихия,
ме захвърли във бездна от чувства
и не мога от тях да се скрия. ...

Море от сълзи
Лицето ми кристално и бистро като сълза чака твоята протегната ръка.
- Да, погали го и усети вкуса на Моето Море от сълзи - бурно и мощно...
Очите ми, изпълнени с надежда и копнеж за Теб - вечно отворени и жизнени са...
Сърцето - кротко и смирено чака те да се завърнеш от големия път - ...

Спомен. Какво са спомените? Запечатани моменти в паметта, които лесно се забравят. Хубави, лоши, повече лоши-ако трябва да преценявам. Често хората казват, че искат да забравят даден момент, да щракнат с пръсти и хоп - спомена изчезва, защото си "затормозявали мозъците с ненужни преживявания" или пъ ...

Изградена от сладки мечти
ти живееш в тайните на мойте очи.
Колко дълбоко те пазя,
колко много те мразя...
Опитвам се да те удавя във сълзи, ...

Да си нищ,
да нямаш нищо,
дори и самоличност -
невероятно
но логично, ...

В памет на Илко Крайчев
Живях щастлив. До тука бе.
В нощта със щурчовите песни
ще се продъни туй небе
безшумно, простичко и лесно. ...

Катеря се по себе си нагоре.
Най-трудното изкачване от всички.
Най-нужното сближаване с Голгота.
Останалото просто е излишно.
Самичък съм си пътник и пътека. ...

Потънах в сините очи,
дълбоко сграбчиха ме в плен.
Погледът, като нежна музика звучи,
нощта в душата ми превърна в ден.
Докоснах те съвсем случайно, ...

А животът е кратък. Колко изгревно кратък.
Устремен към лазурно залязване.
Като бавно течащ между пръстите пясък.
Като срок непризнаващ неспазване.
Как е преходно всичко като утринна песен, ...

Вървиш ли
всякога по течението,
ще стигнеш
накрая до разлива.
Вървиш ли ...

НА СЕЛСКИТЕ МИ ВРАГОВЕ
На музиката ми сте като ритъм…
О, вий сте моето било и не било!
Опитвам се и аз да ви из ритъм,
Не знам дали това е за добро?! ...

Когато „пожелаеш”
живот в гърло
да те притисне.
Сядай да ридаеш,
но като първо ...

Показах ти света си - лимонада
в шише със старомодна тапа - топче.
Мехурчетата те разсмяха... Изненадан,
духът в бутилката наостри нокти
и се закани да смени посоката... ...

Мигът ни няма да се прероди,
когато залез тих настъпи.
Преследвайки щастливи дни,
ограбваме от младостта си!
А то е тук, сега е истинско, ...