Облаци се спускат над града.
Тъмни облаци готови за дъжда.
Трупат се над нас бързо.
Черни облаци в небето посивяло.
Тъжно ни гледат от високо. ...

Не мога да махна с ръка
и да отпратя през рамо
моето минало,
тъй както гущера
се разделя при съдбоносен ход ...

КОЛЕКЦИЯ
На първата ми поетична книжка
Зелена... А пък името ти –„Обич“.
Приличаш на изгубена надежда.
Разгърнах те. Намерих се. И в повече... ...

Изхвърлете прахта ми на вятъра,
да я вее по тези места,
дето аз разпилях и душата си,
без да знам как да я събера.

ШЕСТА ГЛАВА
– Цял обяд не обели и дума за впечатленията ти от снощната ти среща! – Джорджия се обърна към приятелката си, след като си бяха взели кафе и се готвеха за разходка в Сентръл Парк.
Искаше да узнае всичко за изминалата вечер на Тайра още в момента, когато се настаниха в ресторанта, за да о ...

Планинска хижа -
спасение, топъл чай.
Честно изминавам
своите планински
и житейски маршрути. ...

Сърцето ранено е, като птица, на която са отрязали крилете. Болката, която чувства от унижението е нищо в сравнение с досегашните болки, породени от „бодлите на розите”, подарявани от безчувствените, търсещи само забавление мъже! Оковано в собствения си страх и болка, свито на топка, то очакваше при ...

Липсваш ми. Боли
Липсваш ми. В спрялото време,
когато нежността докосва
моя свят, онемял от обичане.
Изплаках те в сълза и мигът се пита ...

И робинята се влюби в господаря,
такава чиста, неподправена любов.
Знае тя че той пак ще я удари.
Знае тя, че той не се е променил, не е и нов.
Но стои покорно наведена. ...

По пътека вървя, тук за мен непозната,
между къщи отдавна забравени.
Идва есен и всичко се къпе в позлата.
Само спомени има оставени.
Стъпвам тихо и слушам. Всеки двор ми нашепва ...

Очите ти, отворени широко,
проникващи във мен дълбоко...
Веждите - изписани, широки,
разперили криле над бездни две дълбоки...
Устата - малка, чувствена и сладка... ...

Образованието уж на духовност е крепост,
но се сблъскваме с поредната нелепост -
чалга певица на първия учебен ден
първокласниците ни бедни изпрати,
толкова ли министърът е принизен, ...

Вилица!
Купи ми просто вилица.
Не позна – НЕ ИСКАМ златен пръстен!
Искам прибор, за да се навия, че
трябва да преглътна тези чувства: ...

Сънувах мъртвото си тяло
сред изгорелите треви.
А дрехите ми бяха в бяло...
Душата в болка се преви.
Врата в небето се отвори. ...

А ТИ СТОИШ И ЧАКАШ…
Небето над ограбена България
виси като ръждив дамоклев меч.
Заложници сме на съдба – лотария
и пътят ни не води надалеч. ...

Влизам в съня ти с целувка
ми пише тя по телефона.
Аз вече бях там. Бях с теб. Бях в теб,
така й отговорих със смс.
Бях заспал когато отдалече чух ...

Тъжа сега за моята градина,
за нейните узрели плодове...
Аз бях ù верен и тази година,
тя има място в мойте стихове.
Сега, когато лятото отмина ...

До последния сигурен час
На К.
До бездъх ме боли. Не престава.
Няма лек срещу тази тъга.
Ще ме стоплиш ли с полъх-жарава? ...

ужаси
Тази нощ щях да остана отвън. Не знаех как да се прибера в къщата или дали изобщо да го правя. Взирах се унило към входната врата с надеждата отвътре да излезе някой нормален човек, от плът и кръв, без значение дали ще бъде с добри или лоши намерения. Предпочитах злосторника, крадеца, дори уби ...

КОФТЕЙЛ
Грешката в заглавието е умишлена. Даже много е миш(с)лена, щото този разказ е писан на другия ден.
Били сте на коктейл, нали? Няма начин да не сте били, защото сега банкети вече няма. Ама питали ли сте се, защо едното е коктейл, пък другото банкет? Ей сега ще се опитам да го разясня, не зара ...

Тогава
И докато очи затворя,
животът ще обичам
и ще го живея вечно,
дори праха да дишам… ...

Романтика
В романтично настроение се усещам,
обятията му с отворени крила посрещам,
дъгата се появява,
тръпката ни завладява, ...

Господинът с усмивката се усмихна.
- Странна птица е той -
Погледна в очите ми и гласът ми утихна.
За миг не ми дава покой.
Господинът с усмивката се усмихна. ...

Болят коленете, Земя;
толкоз дълго ли ходих?
Толкоз много ли път пропътувах, Земя?
Коловози изрових ли
по гърдите ти набраздени, Земя, ...

Вяра, Надежда, Любов
Какво е Вярата могъща?
Опора? Или брод в света?
Дали е все една и съща
и в живота и в смъртта?! ...

Под звуците на гайда
играех казачок.
Баян ли чуя – Хайде! –
щом кажат и... троп-троп –
хоро със стъпки бързи ...

Във дрезгавата кротост на нощта
загръщам твоя лик като молитва.
И всичките несбъднати неща
сърцето ми в очите ти изпитва.
Как искам в твоя сън да вляза аз! ...

Райку пише хайку.
Японец свири на гайда.

Погледна ли назад?!
Не! Не го прави!
Това далеч остана,
а ти напред върви.
Поглеждайки назад ...

Съблазни ме... за това съм роден -
всяка нощ, всеки ден да те искам.
Доживот да съм в чудния плен
на тъй нежната твоя харизма.
Спри дъха ми със поглед и жест, ...

14.09.2013 г.(Споделете радостта ми)
Посветено на дъщеря ми Мартина /LaVerde/, която се омъжи вчера
Случайността не обещава нищо...
Тя само среща погледи и длани.
Разпалва вътрешното любопитство ...

Беше хубаво. Непознато. Събуждаш се един ден и осъзнаваш, че си щастлив. Не от това което си, а от това, което се стремиш да бъдеш. Стремежът е признак на сила. От къде идва силата ли? Със събуждането си също си осъзнал и колко влюбен си в перфекционизма, изразен в половинката ти. В началото си мисл ...

Злокобен дъх – антракс и хероин
И още нещо – може би депресия...
(Все улични – като самия него)
През остри зъби и очи светлозелени
Говорят ми за думи болезнено недоизказани ...

Среща
В момента седя на един каменен зид до пешеходната алея на старата част на Несебър. Вълните се разбиват под мен и от време на време камъните ги запращат чак горе, където седя. Моментът е прекрасен, спокоен и тъжен. Прекрасен, защото морето прави всичко специално, спокоен, защото е осем и полови ...

"Погледни я, поете, неподвластна жена,
подлудява мъжете, после тръгва сама..."
Ангел Колев
Тя е властна стихия,
всепомитаща страст. ...

Самотна вълчица без вълчета
в мрака - една китара седемструнна
извива горестта си към небето
за отнетата любов безумна ...
Всяка струна е вълче бездомно, ...