Пета част
II
Мара
Мара докосна с пръсти лявото си ухо и се усмихна със затворени очи. Това, което я гъделичкаше, не беше калинка, а немирният кичур на Делян. Той винаги ги издебваше, докато спят и се мушкаше в нежната извивка на ушната мида като катеричката в дупката на бора пред техния блок. Пак бе ...

Captured in the way you walk / Запленен от начина, по който ходиш.
Are you sure its something I cant hear / Сигурна ли си, че е нещо, което не мога да чуя?
So far away / Толкова далеч.
This is nothing I can deal with / Това е нещо, с което не мога да се справя.
My self is tortured / Самоизмъчен съм ...

Mother, where are you today? / Майко, къде си днес?
You took a piece of me the day you went away, / Взе част от мен в деня, в който си тръгна,
No recollection or the smell of your perfume, / без спомен или мирис на парфюма ти,
I took a piece of you the day I left the womb. / аз взех част от теб в де ...

Разкопки
И други хора тук живяли
във времената стародавни,
но тръгвайки си завещали
ни, скрити в костите си тайни... ...

DeniDench-How Insensitive

Гица и Мица бяха съученички и седяха на един чин. Освен това похапваха от пикантния миш-маш на живота в една махала, на една улица, в две съседни къщи. Гица довлече бълхави козяци от селце, клекнало върху една чука в Балкана като проскубанo свраче. Нямаше го на картата на България. Баща ù се казваше ...

Аз съм жена, не от онези наивните -
знам си цената. Ничия болка не искам.
Просто се случвам. Има ме, просто ме има,
има ме в нощите, има ме в дните. И в мислите.
Топли са само очите ми (всъщност и дланите). ...

Б О Р Б А
Живеем във време,
с души пълни с прокоба,
и се борим единствено и само със злоба.
Животът е труден, оставаме все по-малко ...

В морско синьо от усмивки лято,
във пърхаща от ласки синева
срещнах те, красавице, когато
двамата се гонехме в съня.
Ти беше като шепнещ ручей, ...

Не усещаш ли ти парещия поглед върху кожата си?
Не виждаш ли устните жадни, жадуващи, те само с твойте да се слеят?
Не чуваш ли ти как сърцето ми стене, че само на теб е подвластно?
Уви, писано ми е цял живот да копнея и силуета ти, скриващ се зад бялата врата, да следя до безкрая.
Ах, да можех да т ...

ІІ последна част
Eliboto
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
Лежаха гушнати и мълчаха. Дарина не смееше да помръдне, защото се страхуваше, че ще го събуди и ще развали магията. Искаше ù се този миг никога да не свършва.Той също не спеше, лежеше със затворени очи, дишаше равномерн ...

Не говори, не казвай нищо!
Остави ме да съм щастлива.
От спомена на първата ни среща
и тръпката, която до днес ни залива.
На люлката сме си двама, ...

Понякога ме провокираш да съм топла,
по-топла от очите ми кафяви,
по-топла и от кехлибарените вопли,
с които слънцето в душата ми изгрява!
Понякога ме предизвикваш да съм нежна, ...

Облян в брилянтно мека светлина изцяло –
сияен, лъчезарен и сребрист –
на езерото в сребърното огледало
ликът ти нежен аз видях,
все тъй чаровен, приказно красив, ...

ОЩЕ ЕДНО ЮЛСКО УТРО 2
И отново е юли.
И отново е утро.
Този път – не последно,
но с познатите чувства. ...

Как толкова години съм живяла в заблуда,
вярвах в празни приказки,
слушах всеки ден лъжи.
Всеки път се питах това ли е животът,
вместо любов да срещаме два празни погледа, ...

Разкош. Под него –
молещи за грош.
Когато хората са бедни,
дочуват тези с мощ.
На двата поста – долен, горен, ...

Кориш ме сега, когато си млада, за всичко казано от мен. Животът ти в момента е наслада и радваш се на всеки Божи ден. И майчина помощ ти не оценяваш, защото си в началото на младостта. На собствените сили се надяваш, но и теб те чака старостта. И ти ще станеш майка на твърдоглава дъщеря. Която няма ...

Ще дойда при теб -
и нахална, и млада,
и дръзка,
вплела целия свят във косите си -
плитка вързана с огнена връзка. ...

"Раздялата и мен ме прави болна,
но той това не бива да го знае."
Анелия Гешева
Да беше ме видял онази нощ,
когато с ирис включих звездоброя. ...

ИДИЛИЯ
(откъс)
Той,
морският вълк –
беше някога, ...

- Искам снимка с Вапцаров -
извика глезена туристка.
Щраква апаратът кадър
на издутата ù ризка.
- Искам по-нагоре, ...

"Снегът на спомена вали,
с дъха си стоплям твоите длани..."
Ал. Михайлов/Г. Минчев
Снегът на спомена
Като стар, огромен котарак ...

Първата любов – най-красивото и искрено усещане, най-силното влечение, оставящо тръпка за цял живот. Спомняте ли си го? Или може би в момента го изживявате? Нима не вярвахте, че това ще продължи вечно, че никой и нищо не е в състояние да ви раздели с избраника на вашето сърце? Спомняте ли си как не ...

И в сълзи съвестта да топиш, тя не намалява.
Обричайки се в нея ти сама забравяш да летиш
и всички вени тя бавно ти стопява
Не бъди поредното изсъхнало тяло
с одрипаното ти съжалително наметало. ...

Бягай,, страннико,
не сме туй що бяхме,
когато три морета владяхме.
Бягай страннико,
тук е пълно с гладни хора, ...

Никой бивш не ме интересува –
аз искам само теб!
И зная, колко скъпо ще ми струва,
да се боря с планини от лед!
Те са като препятствие за двама, ...

Почти половин век е минал -
откакто съм на този свят.
Но ти си ме, мамо, родила -
и искам да ти благодаря.
Безпомощна си и примирена. ...

Едно време, отдавна, много отдавна, преди още хората да се затворят в познанието и да прокудят вълшебството, живяла една малка фея. Наричали я дъждовната фея, защото познавала езика на дъжда и често я чували да говори с него. За себе си казвала, че умее да обитава облаците и те били единственият ù з ...

Да ми изпратиш вест по вятъра те чакам,
нали ми обеща,
отвъдното нали го има,
нали на тръгване съзря
Пътечката на мама? ...

Отиде си от мен жената,
а аз останах вече сам.
И чувам песен непозната,
в която думите не знам.
И някаква печал във мене ...

За аргументите
О, те не спорят с аргументи !
Те плюят в свойте опоненти!
И все вървят по тоя път,
с лъжи, с измами... И винят! ...

Димът на последната цигара
покрай очите ми минава,
изплъзва се покрай косите ми,
покрай забравено “обичам те”,
отърква се по твоите ръце, ...

Децата ни умират неживели,
децата ни умират без вина,
децата ни умират неразбрали
какво значи туй да си живял!
Камбаната със мъка бие ...

Неминуема тъга е виснала над мен.
Смирена, търпелива и жестока.
Обръщам се и чакам някой ден,
когато тя ще си замине като огън.
Прегръщам светлината и мечтая ...

Животът трупа болка върху болка -
проверка и за тяло, и за дух.
След всяка радост някаква тревога
напомня, че за малко ще си тук.
И в малкото, което ти се дава, ...

Грешката
Къде сгреших? - кажи, любими,
С това ли, че по пътя рисувах картини?
Или защото за целувка всеки миг копнея,
а ти предпочете да отидеш при нея? ...