А пък сутрин лятото е тънко
като водна лилия на допир.
Дипли светлината меки гънки
в своя благ преразказ на потопа.
А пък сутрин искам да се гмурна. ...

Филип Златанов за злоупотреби е обвиняем.
Стана известен с тефтер скандален.
В тефтера му - и името на президента.
Последният не е невменяем.
Туй не е като шефът му да реже лента! ...

Кръвта ми вече забушува... усещам гнева ми как от мен излиза...
отприщва се като проклятие! Смазаха ме, а аз го позволих.
Ако беше враг, щеше да отмине, но предателство от враг не съществува.
Гневът ми е толкова подтискан, че вече има свое име.
(м)

Голям град.
Хиляди хора.
Те са навсякъде около мен.
Виждам ги, чувам ги.
Виждам в очите им злобата. ...

Искам огън във мен - до последния ден.
Искам нежност, и обич, и смърт...
Да умра променен - от любов озарен -
от пожара във моята гръд.
Искам ласки и зной - не желая покой. ...

Сподавен стон. Преглътната сълза.
Изстрадана молитва за прощение.
Виновност. Срам. Наведена глава
в очакване на страшно обвинение.
Минута... две. Пресъхнала уста ...

Не ме очаквай с лудата любов,
оставих я да лази във началото...
Аз обичам мъжа във теб,
а човека - може би съм го намразила...
Отдавна очите ми не си приличат с онези, ...

Правда, какво е това?
Не ни лъжете - префинени
депутати в министерски кресла.
Изфабрикувахте някаква правдоподобна изкусна лъжа.
Не ни харесва "преустройството" в нашата страна. ...

Безуспешни са всички познати на волята методи
да утихна за миг.
И прокъсват се в тъмното струните
в своя опит последен да опънат до тебе душа.
Но далеч си, не мога да премина по пътя пеша. ...

Едва ли си спомняш градината тиха,
градината на сивите гълъби,
където без страх наш'те устни се сливаха
в непорочност край старите стълбове.
И беше отдавна, много отдавна ...

НАСЪН
Усмихваш се... И бродиш
насън. И няма пранги.
Не се събуждай, моля те!
Навярно си сред ангели ...

Тази година пак съм замъкнала големия сак. Прибирам се вкъщи. Сезон - зима, температура - под нулата, град - малък, хора - бол. Вървя по една малка улица и не бързам да се прибера. Все така красиво е. По тия павета съм охлузвала колене, прегръщала съм приятели, обичала съм за първи и последен път… С ...

36
Животът ми поспрял е за почивка,
уморен да ме живее е проклетника,
но аз го преживявам със усмивка,
живее ми се, колкото столетника... ...

Вино от глухарчета
Нима на лятото разплете се съвсем чорапа
и пусна бримка до бедрото на септември?!...
А босоного, детството ми с трън в петата,
обгръща още в спомена туловищата на конете. ...

Крия се зад планина от гайки
и мачкам ушите на механичната хрътка на жена ми.

Тихо, да не чуе... тихичко ми говори.
С прости думи ми разказвай
за далечни светове.
И за вярата кажи ми.
Може и за любовта. ...

Не е лесно, братле! Не е лесно
в този толкоз безмилостен век
да живееш най-скромно и честно
за цената да бъдеш човек.
Сред върхушката звярът диктува - ...

Отново сутрин, делнично ядосана.
Отново закъсняла, тича улица
и нейните тротоари, като длани,
прегръщат я до нейното завръщане.
И аз, кошута, бягаща от времето, ...

Поглеждам през прозореца и... О!
Прекрасен ден ми маха зад пердето.
Очи разтърквам, щипвам се, а той
налива слънце в чашата с кафето.
Прелита гълъб, весело свирукащ, ...

Бедни души
Бедни души.
Празни очи.
Гора от ръце
раздира небето. ...

С болка
гъсеницата
се освобождава
от пашкула.
Изтръгва уродливото ...

Приятелство ако можеш ти намери,
защото е скъпо и трудно в тез дни.
На приятел се прави всеки почти,
а ножове забива отзад и боли.
Приятел е този, който винаги ще ти даде ...

Част от мен-част от теб
Има една моя част в твоето тяло
и си пасват идеално двата различни комплекта.
Два броя плът, за секс закрещяла
и страстна любов допълват момента. ...

Не бях стъпвал в този бар повече от двайсет години. Идвах рядко в родния си град - единствено, за да се видя с родителите си, повече по задължение. Бях прекъснал всякакви връзки с едновремешните приятели, и нямах никакво намерение да ги подновявам. Сега живеех в различна среда, общувах с различни хо ...

В отговор на стихотворението на Ангел Колев - "Писмо на рицаря"
Забравих да ти кажа, че не съм принцеса,
дори не съм и героиня от сапунен сериал.
Изгубих си пантофките, не знам къде са,
а снежната ми рокля заприлича на парцал. ...

Вържи си мартеница на ръката
и тръгвай през окото на реката
да виждаш ясно в него двата бряга,
където тя в морето тихо ляга.
Където и водите тъй утихват, ...

Моите думи - копринени шалове
от юлския вятър развени
изплитат тънки въжета към тебе.
И те връзвам нежно с мисъл за утре,
а отмина денят, докато се обърнеш ...

Заглавие и идея от:
Благодаря на (Калин Стайков) kalints
Под пръстите зреят тръпчиви идеи
и стихове сънни надничат.
Нахранват душата, за нещо копнеят ...

Когато под краката ти са
върховете,
далече бяга
твоят хоризонт,
разтягат пръстена му ...

Причината
Видът на взаимодействията между нас е причинен от причини. Те дават насоките и определят реакциите на хората. Поставят условия и въпросът „Защо“ се задава, за да разберем намерения и подбуди, довели до дадени изяви, отговори и поведение. С въпроса търсим отговори в себе си или от другите. ...

Русалка
Mежду земята и морето -
мъничка русалка.
Днес убоде си кутрето
в раковина жалка. ...

ВЪЗДИШКА
Ще покажа
един блясък -
Твоя блясък!
Ще скрия ...

Момчето, което ми разби сърцето,
момчето, с кафявите очи...
То беше приказна заблуда,
потънала в потоци от лъжи.
Той беше сън прекрасен ...

Човекът е това, което е!
Животът те поглъща като лава...
И щом усети те, че си „менте”
на смъртната стена те приковава
„Виновен” – ти окачва... и въжето ...

Телефонът изстреля познатата мелодия. Беше Мишо.
-Радев, осемнайсет в „Джепето“, да видим какво ще правим за събота.
-Е да, но аз едва ли ще имам достатъчно пари. Мога да взема някоя друга наденичка от запасите във фризера.
-Точно де, ако трябва вземи на заем, но шест да си там.
-Е, казал си. Хайде ...

Начало
XXI век.
Общ план - реставрирана средновековна крепост, кацнала върху дълго тясно плато на естествено скалисто възвишение. Горещ летен ден. Трептенето на въздуха е видимо с невъоръжено око. Наоколо е пусто и лениво. Жужене на насекоми изпълва пространството с безсмисленото си, но живително пр ...

Вървя си из морската градина. Късно утро е наближава обяд. Небето е безоблачно и синьо откъм морето подухва лек и приятен ветрец, който носеше прохлада. Под сенките по алеите на пейки бяха насядали много майки с невръстни деца... разхождаха се влюбени двойки.
Сякаш човек беше готов да забрави за вси ...

В неделя следобед кварталът застива
във странен и сив зодиак,
птици се гонят в простора лениво,
а котки сънуват каймак.
Григоров крещи на балкона отсреща, ...

Можеш ли да повярваш
колко силно те още обичам!
Но това е един друг вид любов -
хем свенлива, хем смела.
Пречистваща. ...

Дойдох при теб от безкрая,
с порива на космичен вятър,
разпилял душата ми до края
на брега - ситен кварцов пясък.
Ти си ми водата, създаваща спомени, ...