Rok-balada.

Помолих те да останеш - не пожела. И трепереше, когато те гушнах.
Такава те помня - крехка и нежна, до счупване - порцелан.
После автобусът потегли. В живота ти нямаше вече място за мен.
Тръгвам, изкормен арлекин от парцали. Влизам някъде.
Още неседнал, показвам с палец на бармана да налее коняк. ...

Чувствам нещо особено - ала и приятно.
И внезапно решавам да тръгна към Теб.
Ала не зная - кога ще се върна обратно.
И дали ще прекося планини или степ.
Търся нещо - дето и аз не зная какво е. ...

Две стъпки… А между тях? Какво?
Надеждата, че утре няма да си сам… Че там ще стигнеш…
Нозе ожулени, очи подпухнали, а във сърцето мъничко добро…
Глава навел си, нямаш сили да я вдигнеш…
Две длани, стиснати в юмрук… ...

Понякога се питам
има ли наистина съдба,
дали сама към грешното залитам
и към водопада стръмен скоростно греба.
Има ли в живота сила, ...

Намерих днес един самотен стих,
ти беше ми го писал в друго време,
думите прегръщаха забравен миг,
когато с тебе бяхме откровения,
когато чувствата ни слагаха крила ...

... Oчертах си в рамки стиха,
в рамки писах за любов,
а във точките се скриха
мойте тайни, моят зов!
Всеки миг Аз криех силно, ...

Не искам да пиша, не мога, не бива,
да ровя пак до болка в паметта,
добре си живеех така - полужива,
без обич, без вяра, без грях, без мечта.
Не искам да пиша, не мога, боли ме, ...

Пияните от болка, наричани са луди...
просяци за обич, протегнали невидими ръце...
Единственото им богатство отляво в гърдите тихо бие,
едно умиращо в глупав Свят сърце...
Пияните за нежност, гротески в тъжен образ ...

Не спряха улавите антихристи
да лаят пълната луна,
защо имат помисли нечисти
и вечно са си служили с лъжа.
А знаят те къде да ни притискат, ...

Свири, Сърце. Ще плисне ручей.
Кръвта зове. По път я смучиш.
Какво дете. Неволно крачи.
А все плете. Насън по здрача.
Рисува дом. И двора вкъщи. ...

Стана ми много студено,
а ти държиш да си обичан.
Как да се стопля в тебе
като от днес си ми ничий.
Сто клади да изгориш, ...

Слепота
Какво пък, ослепях за красотата...
в глинената, лепкавата кал в земята.
Исках обич, обичта си бяла давах,
във олтар живеца си човешки все полагах. ...

Раздялата не е смърт.
Съдбата продължава своя път.
Живеенето си е живеене,
Но е трудно, много трудно...
Когато поемам дъх. ...

Някога живяла... малка птичка,
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам самичка,
в небето да се рее... в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка, ...

Почувстваш ли изтръпващо усещане
и глуха болка... някъде отляво...
Почувстваш ли, че слънцето отсреща
не иска тази сутрин да изгрява...
Почувстваш ли, че вятърът се спира ...

Ела, сърце, каня те
на откровен разговор.
Има ли смисъл
да биеш за двама?
Или ще продължиш да се бориш - ...

Всяка мисъл
към миналото
ме връща
точно в същността.
Всяка мисъл ...

Умората в очите ми се скрива,
снежинки из косите ми танцуват,
а казваш, че онази самодива
отново с вятъра лудува.
Пак с нежни тънки пръсти те докосва ...

Не мога аз друг като тебе да обичам,
да го погледна със същия плам,
сърцето ми може веднъж да обича,
любов аз насила не мога да дам.
И въпреки че в любов ме превърна, ...

Как човек да се не намуси
като чуе песента за "баба Гуси"?
"Тя"-отец Августин, и "Палома"-
отец Пахомий, разпалват страстта на Содома.
Как не ги е срам от тоз разврат?! ...

В далечината,
ефирна богиня.
В близината,
ароматна смокиня.
Средно висока ...

НЕДЕЛЯ
И днес телевизорът, скъпа, остана
Единствено общ знаменател за нас;
С надежда се взирам, теб търся в екрана –
Пропъждам край него най-скучния час! ...

Понякога небето ми е тясно
и всичко ми отива все на вятъра,
понякога дори не хващат патина
чувствата, погубили душата ми.
Понякога и ти си мил и нежен, ...

Време за добро
В тъмната си стая виждам светъл лъч.
Кроткото ми тяло в ореол блести.
Долавям в тишината весел детски глъч.
Сънувам ли или наяве Бог ме навести?! ...

Спокойствие. Някъде до лазура мирно прошляпват спокойни крила. Денят в Градината е тих и уравновесен. Белеят одеждите на щастливи Крилати близо до Трона на Върха.
Връх, принадлежал някога на Повелителя, на Безсмъртния сред безсмъртните, на Предводителя на Гръцкия Пантеон. Гръмовержец, Бога от който ...

Пиши ми - обичам, когато ме галиш със думи -
тогава си истински, чувствен и жив.
Пиши ми - тогава те искам до лудост,
усещам те страстен, първичен и див.
Желая те - искам така да ме любиш, ...

Дълго се борих с вятърни мелници.
Колко пъти извисена политах с копнеж,
ала за миг само... после стръмно пропадах.
До смърт почти измръзнала
пред заключени сърца стоях и чаках ...

Рецепта за обичане
Събрах в шепи тишини.
Реших да ги смеся с обичи.
Добавих думички боси
и няколко нотички. ...

Сега не знам какво да ти напиша,
освен, че те обичам! И това,
че искам те и искам да обичаш!
Разяждат ме цигари и тъга,
защото се обърна и остави ...

Това българите сме упорито и опърничаво племе. Толкова сме опърничави, че даже Шекспир вероятно е черпил тежък челен опит от познанството си с някой нашенски „булгар” за написването на „Укротяване на опърничавата”. Инатим се за спорта, за кеф, за оцеляване. Инатим се на КАТ (айде да видиш, че няма д ...

Далече някъде свети луна.
Между тези четири стени
тишината и мракът
правят любов,
а ние сме техните деца: ...

Бавно се отдръпва тишината,
мигът освобождава тежестта.
Енергия запълва празнината,
отвежда ме към вечността...
Мъдрост ли? На кой му пука? ...

Аз съм втората. Тайната. Скритата.
Да, за мене говорят си хората.
Аз съм лошата, дето не питала
за семейството ти. Отровната.
Аз съм тази, която разбира. ...

ГРАД
В стомана и бетон сковани
изгниват твоите мечти.
Дай им воля сред природата,
до нея близо ти бъди! ...