Искaм
Искaм дa те прегръщaм
и до мен дa зaспивaш,
искaм дa могa дa те докосвaм,
когaто кротко сънувaш, ...

Кое е нещото, което
неволно кара ти сърцето
да литва смело като птиче?
Кръвта във вените да тича
забравила покой. И чудо ...

Сляпа вяра,
имам само теб.
Невидима.
Непроходима.
Непоправима. ...

Боже, колко ми липсваш цялата!
Необяснимо.
Вдигам чаша в среднощна наздравица
затова, че те има.
Затова, че превърна живота ми ...

Аз съм изправен до стената...
И пак не виждам накъде!
Ще се отвори ли под нас Земята,
отново да ни прибере?!
За мен това е непонятно, ...

Обичам да пътувам без посока,
полегнала на някой скучен облак,
да гледам на живота отвисоко...
... Понякога търгува като сводник
с човешките съдби, и за монети ...

What is wrong with today’s world? What changed? The answer is everything. When I look around, all I see is a degenerating society. Thirteen-fourteen year olds drink, smoke, have sex, and use drugs. People’s perception of needs and wants has somehow ended up completely distorted and mixed up. They ha ...

Издадох първа стихосбирка
и станах аз творец велик!
В живота нямах спирка,
дори се смятах за класик!
На мен много ми отива, ...

Бях пеперудка малка. Не особено красива.
Но тъй жизнена! Тъй обичлива!
Увлякох те с крилцата си ефирни!
Омаях те със изненадите безспирни!
На тях любовта ти ме научи ...

Светът е прекрасен и вечно красив,
но сякаш го сянка тъй грубо закрива
или тежи му това, че е жив и
малко по малко дълбоко заспива.
Не вижда ли тези груби крадци, ...

Не ми звъни. Не ми обяснявай.
Не искам вече нищо да знам.
Не искам нищо да ти давам,
и не, не искам да съм там,
където твърдиш, че от мен имаш нужда ...

Един човек, отдал се на изучаване на древногръцките митове е на път да разбере, че древните митове не са такива, каквито всички знаят.
Лина беше млада българка, току що завършила право в Софийския университет. Правото обаче не беше единствената ѝ страст. Девойката използваше всяка една стотна от сво ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - 11-та част
Засмях се на спомените които нахлуха в мен. Върнах се отново на Нора и затворих очи, водата беше хладка и много приятна. Започнах да маструбирам. Със всеки тласък на ръката, тръпките, които предвещаваха оргазма ставаха все по осезаеми и той не закъсня. ...

Зовеш ме както лунна сянка
зове остатък светъл сърп
и там - във очната ти ямка
погледът ми плах се дърпа.
От удивление мълча, ...

Ти си женен,
аз съм омъжена,
не искам да наранявам жена ти
и мъжа ми не заслужава това.
Те нямат вина. ...

Усмивка на лицето ни не означава,
че нещастието в нас залязва,
много често се налага да прикрива
мъката, която смело се развива!
На всеки във живота се налага ...

Обичам те!
Този разказ посвещавам на
моята приятелка Пролет,
която обичам от цялото си сърце
и душа, защото тя е най-красивото и ...

Строено върху старо турско гробище,
в което са погребвали крадците,
превърнало се в гражданско позорище
с партийните интриги и лъжите...
Това е днес Народното събрание, ...

По Д. Дефо
''Аз съм животокрушенеца Робинзон.''
Д. Никифоров
Този двор ветровит - само той ми остана.
Суха бъчва под старата вишна. ...

Искам просто да прегърна музиката. Мразя факта, че не мога. Иска ми се ей така да виждам звуците, нотите, всичкото и да го грабна в шепи, да го помириша, да го допра до лицето си, да го докосна, да скоча в него. Сякаш не дишам, когато слушам някоя от "тези" песни. Които спират дъха ти. Затваряш очи ...

Всеки миг, всеки ден репетираме.
Режисьор е съдбата - добра или лоша.
Ролята ни избрана е, но и ние избираме
да сме отговори или въпроси,
да играем със чувство или да повтаряме ...

Камък е заседнал в душата,
от мъка и болка изграден...
Сълзите падат на земята,
дано се срещнем някой ден!
За тебе, тате, пия тази вечер, ...

Горчиви истини
Пулсира тишината
от хвърлени въпроси.
Думите простенват
като остриета. ...

Затворена в кула,
приказна девойка с
дълги златни коси,
сини очи,
дълбоки като морето ...

И къде е Тя - смъртта, сега?
Усещам как ми диша във врата, но
държи ме полужива в нощната тъма.
Защо наказваш ме така?
Хайде... прегърни ме... ...

Аз също съм бряг...
Урожай несъбрали, мечтите ми
изгорели стърнища преброждат...
Любовта? - Тя си тръгна разплакана,
отначало - докрай невъзможна. ...

Не губи човешкото в себе си, не го допускай,
макар на границата понякога да си.
Опази го и на предела да е вече,
та ако ще, с последния си дъх го направи.
То губи се понякога от глупост, ...

Когато съм по-ниска от трева,
тогава не вълни цунамита във мене вият.
Когато стапям в мене вечерта,
звездите не танцуват, а със мен ридаят.
Тогава чувам как плющи дъжда ...

СЛЪНЧЕВО
Оглеждам се в счупеното огледало.
Светът край мен на сто е разпилян.
В прозореца е слънцето изгряло
оглежда се във огледалото без свян. ...

Утро слънчево - "Здравей",
навярно свикнало си да тъжа,
не само нощем в бледата луна,
а и с теб, но вече няма да е така.
Днес е по-различно, ...

Нощта ме обгърна със сладострастна милувка,
посипа ме щедро с неонова светлина,
на устните си нарисувах червена целувка,
тротоара прекрачих само по токчета и мини пола.
Аз не съм мъченица безгрешна, ...

Всеки има мечта. Има звезден копнеж.
Страстно търси любов и успех ден след ден.
Някой пада в едно, в друго има летеж.
Гони някаква цел и върви устремен.
Знам, че мъдър човек не без смисъл е казал, ...

Суперлуната омагьоса
юнската нощ, набъбнала
от очакване на чудото.
Календарът отронва
дните от броеницата ...

Като кутия пълна със мъниста
от гердана на съдбата преброени
животът ни започва с вик неистов
и любовта, с която сме родени...
Като наесен овехтяла шума ...

Ето и поредната част от разказа... Надявам се да ви хареса повече от предишните!
Б.
Гайдата е отново надута и...”Стига ми са, момне ле, навдигай...Барем да не та познавам, чийна си мори дощеря...”- Баритоново оглася кухнята отец Никола. Имам закачени чанове на една греда отсреща... Като гледам- гото ...

KOРАБИ
И остават ръцете на мама безкрайно далечни -
виж: приличат на кораби, тръгнали в други посоки.
Все е същият сън: мама шета из кухнята вечер. ...
И е адски добра. И от Господ, дори по-висока. ...

Чепка грозде със сочни зърна.
Кехлибарена нежност стаена.
Чакан поглед. Любов. Топлина.
И съзвездия в нощна вселена.
Зряла ябълка. Резени два. ...

Четвърта част
II
Мара
Колоната деца пресичаше земния път, по който вървеше Мара. Истинска жива бариера, толкова необичайна, че тя се спря, за да ѝ се порадва. Малчовците маршируваха в редички по трима-четирима. Коленцата им се повдигаха високо, а босите им крачета тупаха с такова вдъхновение по пръс ...

Не вярвах, че ще дойде ден да те потърся
сред образите на жените,
останали отдавна зад гърба ми…
Признавам - лъгах те!
Но и ти не ми остана длъжна - ...