Паднах от колелото, защото
главата ми сякаш още бе на леглото.
Изведнъж очите ми чудо неземно съзряха.
Краката ми да въртят педалите спряха.
След миг на земята се озовах, ...

Тони вървеше към смъртта си.
Без да го знае.
От ъгъла, към който крачеше щеше да го блъсне закъсняващ за интервю човек.
От дясната му страна, перпендикулярно на тичащия пешеходец, по булеварда се беше засилил мерцедес, каран младеж с нов автомобил и стар комплекс за малоценност.
Малко преди бързащия ...

БЪЛГАРИЯ
/ДА Бъде Благословена/
И бавно се връщат спомени побелели...
На мойта страна дълго писаната история,
Чрез ония тучни, крехки ливади зелени, ...

Вече нищо няма да е същото!
Няма да са същите камбани,
нито и въздишките на къщите...
... само тишината ще остане.
Няма да са същите дървета, ...

ІІ
... Мирела неистово натискаше педала на газта, без да съзнава накъде кара и с каква скорост се движи. Очите й пареха от сълзите, а главата и щеше да се пръсне от постоянно връхлитащите я спомени, мисли и чувства. Колата буквално летеше по пътя. Светлите петна от крайпътните лампи прелитаха покрай ...

Мое лятно момче посред есен,
ето пиша ти нещо за сбогом.
Твърде скоро светът стана тесен
и послушахме чуждите хора.
Стъпи криво, но аз те последвах ...

По Коледа се случват чудеса
е казал някой, някога - отдавна.
Любов, надежда, вяра, добрина -
това е дар и може би навярно
отвориш ли за тях добро сърце, ...

По угари пристъпвах, но потъвах в кал,
със ходила премазани без жал.
В пустинни бури стъпките си вграждах
когато миг след миг живота раждах.
Зареждах се с предвечния си Аз, ...

След хиляди срещи случайни
с безброй мълчаливи лица,
с прикрити или явни тайни,
с безкрайно страхливи сърца...
След толкова много проклятия, ...

Печат
Горчива съм.
Целувките горчат
по кожата ми -
бяла и студена. ...

А трябваше да ме обичаш
със цялата си нежност,
но сега си тръгваш
и оставаш безнадеждност.
Оставаш тъжни часове, ...

В сърцето си забих игли. Тъй нося в себе си венеца.
Пък той е с нишки от бодли. Такава е съдбата на светеца.
Отново пътят на душата сви. Към птиците в небесно ято.
А споменът в съня кърви. И връщам се към теб, обратно.
Как чудих се дали преди... съм чувствал неизмерна обич. ...

НЕЩАТА, КОИТО ДОСЕГА НЕ СЪМ ПРАВИЛ!!!
И за които трябваше да науча днес. Разбира се от един много специален човек, за който ще Ви информирам в някой по-късен етап от живота си. Той ми помогна да разбера, че в тези 12 точки има много повече думи отколкото съществуват на листа.
1. Любов, любов, любов ...

Закъсняват ранобудните петли
и тази сутрин продължи нощта,
а трябваше слънцето да осветли
градската фантазия в пустошта.
Късната заран в началото на деня ...

Коловозите - са вътре в душите ни -
или са в нашите сърца.
Те ще са в нас до края на дните ни.
И са в нас още от деца.
Това са нашите невидими граници - ...

Когато очи затворя,
виждам теб.
Свеждам глава към устните ти.
Поемам дъха ти.
Галя кожата ти.... ...

ТЯ
В мозъчната ми кутия разтвориха криле стотици пеперуди
Нежността торнадо от емоции вътре в душата ми събуди.
Не разбирах нито дума, дявол да го вземе,
Отдадох на свойта простота известно време. ...

Сбогуването е различно като хората,
при някои е драматично и кървящо,
но дойдат ли тъгата и умората,
да кажеш "Сбогом" става належащо.
Когато част от тебе иска да е другаде ...

" ... небе по-нежно от коприна -
това е моята родина! "
Младен Исаев
Ще ти разкажа за Изгубения свят -
за моята единствена Родина. ...

Затрупа зимата ми
всички безпосочни кръстопътища пред мен.
Под снежния воал
така е тихо вече, бяло, чисто, свято.
Отново имам път единствен ...

Посрешна Го спокойното уединение на Кабинета Му. Рафтовете с безбройни издания, подвързани в най-луксозни подвързии създаваха онова академично чувство от младостта, което Му бе нужно за правилната атмосфера. Всичко бе в главата Му. Всички знания, науки, пътеписи, рецензии, анализи и реферати. Всичко ...

Старата къща! Старият град!
Дъх на спомени! Полъх на хлад!
Галерия лица и гласове...
Носталгията властно ме зове!
Жадувам за сладките аромати... ...

Така бе някога прието,
сланина да ядем в полето,
но често с постен таратор,
деня изкарахме със зор.
Посрещахме деня на къра, ...

Софийски жени
С Атанасова се запознах в доста конфузна ситуация. Бяхме седнали долу във Биад. Апапите на Ефтим току що ни бяха ошушкали на покер. Едва събрахме малко дребосък за по едно ромче. Бройкахме мадамите по навик, белки някоя поддаде. На масата в ъгъла, стоеше дама на около 40-45 години пуше ...

Когато си далеч
На Весето
Когато си далеч
Във време и пространство,
Изгубил родна реч, ...

когато са
повече
от една
мечтите
обикновено ...

Летим насън
Ний летиме в своя сън
там навсякъде, навън,
по далечните страни,
океани, долини, ...

Две небеса се борят в мен,
зелено и синьо.
Едното е старо, като света
и ми навява тъжни спомени.
И ме боли от пеперудените му облаци, ...

Танцът на пингвините
Сватбеното тържество е към края си. На дансинга в обредната зала на квартален ресторант се е образувала колона от празнично облечени хора. Хванали са се един зад друг и играят под ритъма на всекиму известната мелодия „Танцът на пингвините“. Повечето от танцуващите са жени. Мъжет ...

стана неочаквано, неволно
и неусетно,
докато помисля и го осмисля,
просто се влюбих,
просто си загубих ...

Дали е честно да се гледаме в очи,
щом претопляме отново същите лъжи
и уж сме живи и пулсиращи души,
но сме по-различни аз и ти...
Пак лъжеш нови хора със старата лъжа ...

„Харесвам те, но между нас
не иска да ни се получи.
Ти заслужаваш своя шанс
на по-добър от мен да случиш.
Щастлива да си всеки ден ...

Топъл мед, чаша изстинало мляко, сгризана бисквита. От масата ме "гледат". "Навяват" спомен, че някога бе тук една любов. Не я раздигам, там стоят си, така както на тръгване ми ги остави. Болката още ме топли, като меда. "Душата ми изстина'' вече, като млякото, а сърцето ми е "сгризано", като бискви ...

МЕРИ
Мери се затича към огромната скала разположена почти във водите на Тъмното море. Тя обичаше да стои там. Там беше толкова спокойно. Беше толкова тихо. Единственото нещо, което се чуваше беше как вълните на Тъмното море леко се удряха в скалите и довяваха прохладен бриз. Нощта почти беше спуснал ...

Днес казах ли ти,
че те обичам,
че без теб не мога да дишам,
че тялото ми тръпне
в очакване на твойте ласки, ...

Ще ви разкажа за един мой човек, който е смотаняк и инвалид едновременно, от първо лице. Имената са променени.
Събуждам се... ебе ми се. Затварям очи за пет минути, отварям ги – пак ми се ебе. Всяка свободна секунда мисля за чукане, а когато съм зает, мисля за секс. Мастурбирам набързо. Избърсвам ок ...

Някой фанатик е нарисувал
облаци по синьото небе.
Вярвал е, че синьото е скучно,
без да подозира, че не е.
Колко междуметия ни трябват, ...

Дойдòха западни специалисти.
Дойдòха не да ни нахранят с риба –
да ни покажат как се лови риба.
И ни показаха – защо да крия.
За жалост, рибите им бяхме ние!

Когато се събуждаш...
на Корнелия
Една лоза почука отвънка на стъклото,
приседна Светлината до тебе на леглото-
усмихната загледа се нежно във съня ти, ...