Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Лицемерно ли е да си добър! (За приятелства не прося)
(Приятелства не прося)
Хиляди крачки извървях,
изпитания не малко преодолях.
Зная, лесно е да бъдеш силен, ...
Пред болката градиш стена
А сърцето на една жена... от спомени сега си стене.
Виж, пътят ти е вече сив. Пък можеше да бъде цветен.
Без обич се умира жив. Превръщаш се във сляп несретник.
Изчезваш като пушек - дим. И безжалостно гребеш душите. ...
Синовете
Обичаме ги прекомерно -
единствените богове
във нашето небе вечерно.
Прощаваме им сто вини. ...
На борба с мен
как кресна ясно поета,
и този стих как в мене отекна
и приех го като мантра света.
И как на борба тръгнах безстрашна, ...
Нарисувай ми 2011
Или много цветя - изгряли в тревата.
И небе нарисувай - синьо, безбрежно.
Нарисувай ми слънцето - и луната.
Нарисувай ми огън. Вулкан. И изригване. ...
Едем VIII
Кой е той? Какво прави? Къде е? Въпроси. Отговорите са очевидни. Взаимовръзките - последователни.
Сфери, граници между светло и тъмно, напред и назад. Причини и следствия. От младостта си обичаше да пътува между сферите. А беше ли някога млад? Сега още ли е млад? Имал ли е ...
Вълшебната целувка
По принцип децата са любопитни, но малкия ми внук беше повече отколкото трябва. Когато още нямаше и годинка, не можехме да го оставим и минутка без наблюдение. Шеташе човекът - отваряше шкафчета, бъркаше в контактите и какво ли още не. Особено примамлива цел беше отоплителната, на ...
Повтарям си, че съм щастлива
"Лек полет. Затегнете коланите..." Душата си затягам - ... до синьо, до пръсване, докато стане неподвижна и бездиханна, безмълвна и тиха.
Не искам да я чувам, отделям я от мен, запушвам устата ù, убивам я...
Тъпча дълбоко в мен вс ...
Тишина
Драскало за моят огън
че обдухва света с изумления.
Ако всички обичаха театъра,
нямаше да има представления.
Аз не приемам шегата за драма, ...
* * *
че непрестанно мисля за теб...
суетата не ме спря
да гоня вятъра
и нищо не ми попречи ...
Минала грешка
Пенсионерско
хвърлям новата двулевка
и посрещам с вик „Ура!”
щастие – кафе с съседка.
Грабвам Нокия в ръка ...
Живот
никой не е съвършен
отраженията ни - също
ярък топъл студен
сам създаваш своята същност ...
Преображение*
Лято е... И тишина...
Вечер... Нещо омилее...
Хлуе нежна ведрина
вятър палав щом повее... ...