ПИЛИГРИМИ*
Тук слънцето не грее, а изгаря,
и не залязва сигурно с години;
наоколо е само пясък парещ
и тлееща сред огъня пустиня. ...

Моногамия и полигамия
Тук ще се говори за „моногамия“ и „полигамия“ като два МОДЕЛА на социално устройство, устройството на СЕМЕЙСТВОТО – основна социална КЛЕТКА на обществения организъм. Дали има разлика в ПОСЛЕДСТВИЯТА на тези два различни модели – последствията за семейството и следователно за об ...

Идваме за кратко, мислиме за дълго.
Още от мънùчки яхваме мечтите.
Гоним се накъсо ,бягаме надълго.
Тоз живот изцежда, стяга ни душите.
Яздиме надежда, впрягаме труда си. ...

КОПНЕЖ
Кон, седло и вятър във косите,
чучулига да ме вика от небето,
да ухае на сено и пролет,
за това копнее ми сърцето. ...

Oтново си отива любовта.
Най-тъжната балада пак звучи. Плачи!
Сърцето щом го има – то скърби,
когато си жена, когато те боли!
Сълзите остави да потекат... ...

Мъжете, които обичат,
стоят в тъмните ъгли на всички събития.
Мъжете, които обичат, мълчат.
За тях думите са своего рода събличане
и нежно изгряват, прошепнати в тъмното, ...

Ти си слънцето в мен.
Всяка глътка живот.
Надеждата в сивия ден.
Капчица чиста любов.
Ти ми обръщаш света. ...

Зима
Бели пухкави снежинки
се гонят над гората,
танцуват като балеринки
и падат леко на земята. ...

Любовта ни приключи набързо,
хей така, както бързо... дойде.
Аз изпуснах сгъстения въздух,
а пък ти си направи сметчица, две.
И изсъхна букета от пламенни чувства, ...

Летен стих
Слънчевото лятно утро
на палавия юни
ухае салкъмено
понесло се по калдъръма. ...

Последнa любов
До този кът избирaм
зa вечния си отдих тукa aз,
където вечно теб ще обичaм
до последния си чaс. ...

Отекват стъпките ти тъжно,
врати стоманени затръшна,
зората отърсва се от мрака
и утрото в роса заплака.
Очите търсеха те жадно, ...

Не се притеснявай, момче. Ела, седни спокойно. Не гледай, че съм с тъмни очила, не съм сляп просяк, който ще ти иска пари. Сигурно чакаш някого. Приятелката си, нали? На лицето ти е изписано. Лицето на влюбения е толкова различно. Любовта винаги слага своя отпечатък.
Сигурно се чудиш, като ме гледаш ...

"Но не в това е днес проблема
и моят повод за развод.
Аз просто вече нямам време.
Остана ми половин живот"
Аз продължавам: ...

66.
Язовирът беше малък, но за неговите представи голям и дълбок, като живота, в който навлизаше и трябваше да се научи да плува, за да не потъне в първата дупка. Беше лято. Адски горещо. Слънцето беше прогонило всичко живо и щеше да бъде единствения свидетел на неговата победа или поражение в борба ...

Окапаха ми цъфналите рози.
Дъхът ми на ванилия, разнесе се.
Понесох го. Венецът невъзможен,
в страха си преждевременно облечена.
Останаха ми дръжки... и тревога. ...

По-разхвърлян и от хаос,
свят на скъсаната цялост,
свят на неотъпкана зелена пътека,
изгаряща бавно, капка утеха,
стичащи се кървави потоци, ...

Каквото ми дадеш - ще го приема,
а после - ще го облека във думи.
Ще го римувам в стих или поема,
за да остане вечно помежду ни.
Ще си записвам всичко най-прилежно, ...

И този път морето ще прегърне
и думите, и твоята тъга.
Вълните пък неволно ще ги върнат
и живи ще ги плиснат на брега.
По стъпките на гларуси и чайки ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - седма част
Понеделник сутрин. Бях спал като заклан, без да си спомням нищо от съня. Вечерта с родителите на Нора, беше много тягостна и тъжна. Майка и постоянно плачеше и ме молеше да я намеря, баща и само мълчеше, но погледа му ме викаше за помощ. Казах им да зв ...

трилър (+18)
***
Георги се взираше в черно-бялата снимка, правена преди четиридесет години. На пръв поглед в нея нямаше нищо странно - просто една фотография с изображение на четирима души - майка му, баща му, брат му и той. Всички бяха усмихнати, с изключение на братчето му Ники, коeто като че ли с ...

Безродници
премахват Ботев от букварите;
заменят го,
изриват мисълта,
изтриват гордостта ни да сме нация, ...

Нощем вървя по лунна пътека
през призрачна тъмна гора,
понесъл свойта човешка несрета
в раничка от любов и тъга.
Любовта е моята твърда постеля ...

Seul sur le sable les yeux dans l'eau
Mon rêve était trop beau
L'été qui s'achève tu partiras
A cent mille lieux de moi
Comment oublier ton sourire ...

Ако
Ако можеш разума си да запазиш,
когато всички полудяват и тебе за това винят;
Ако вярваш в себе си когато други се съмняват,
но за тяхното съмнение оставиш път; ...

Бледожълта, скрива се луната
над баира в облачни грамади.
Ти заспиваш морен в тишината
в сенките на висналите сгради.
Цяла нощ гърдите нещо стяга: ...

Една пролетна утрин в полето...
Птици пеят... Вятър шепне...
Слънцето препича...
С дар от мигове вълшебни
утринта наднича ...

В сънища безсънен моят зов полита
вечност да потърси в нощни небеса.
Изгрев да рисува с огнена насита.
Облак да изрони в капчици роса.
В пътища безпътен вятърно пътува, ...

"Bel Air"
Gargoyles standing at the front of your gate.
Trying to tell me to wait,
But I can’t wait to see you.
So I run like I'm mad to heaven's door. ...

Тази нощ ще претърпя порой -
косите ти ще се излеят,
за миг ще стана изцяло твой
и тъмнината ще ни пее...
А после нищо не ме питай, ...

Нима не можеш да си с мене,
тревогата да снемеш, да откъснеш.
Мълчи изтичащото време
и вместо вкочанените ми пръсти
целуваш моите очи смутено... ...

– А някакви подробности за отпътуването? Дали е било по работа, дали е имал нужда да избяга от градския живот за известно време?
– Сега се сещам, че го бе обзела тази идея да посети някакво село в Родопите, ако не ме лъже паметта. Чепино се казва селото. Често споделяше желанието си да отиде в това ...