Образ тъй жадуван... Десислава!
Ангел ли лицето ти твори?
Стъпвам по разпалена жарава.
Багрите замесвам от искри.
Фреска за любим севастократор. ...

Викам те ... ехото нанякъде
се лута
след мисълта ми, завихрена
в небето ...
и се връща уморено, откраднало ...

Рибарят и Просякът...
(притча)
Рибарят бил споходен от сполука
и много риба в тоя ден ловил,
а Просякът (от тия със боклука), ...

Защо съм толкова ядосана,
ядосана на себе си сега!?
Вървя на някъде без цел и без посока!
Копнеейки аз за човешки истини,
които мога със ръката да докосна!!! ...

- И какво ще правим сега? - попита тя, когато вече бяха почти приключили промяната ù, а денят беше към края си.
- О, скъпа моя Сали! - възкликна той и обви лицето ù в шепите си, поглъщайки я със стъклените си очи. - Има още много път да извървиш.
Стояха по средата на улицата. Тя тръпнеше в очакване ...

Обичам те, няма да те оставя
нито утре, нито днес аз без любов,
сърцето си на пепел ще направя...
не ме съди за всеки огън нов.
Ти си моята, аз винаги съм с тебе, ...

Съдба на кучка (кучешА съдба)
Две деца и кучето си ми остави,
докато пишеше за любовта,
после с адвокат-любовник взе ни
и покрива, и двете одеяла. ...

Damaged world
Lost poetries
I have decided not to see them
People are crazy for my music
People are mad for my art ...

По пътят си не равен и безславен
разпадам се аз всеки ден
и ставам , тръгвам пак на татък
събирам късчета живот от мен!
Събуждайки се тъй от сън реален, ...

Сигурно е от сезона да съм любопитна,
да търся рая нощем и да го изпитвам,
заедно с желания най-земни,
повярвах аз в романтика и песни.
Сигурно е от сезона с порив да те гушвам, ...

Като малко тъжничко дете,
аз търся твоята топлинка.
При теб да се сгуша тихичко
и така да мога да заспя.
Не видя сълзите в очите ми. ...

Едно начало тъй голямо
пред мене се изтърси!
И почва всичко отначало,
и стига старостта си.
Отпреде ме очаква края, ...

ЧОВЕШКА СЛЕПОТА
Вода и пепел Бог събра,
човек по образа си Той направи,
идеята му бе добра,
но човекът Бога изостави. ...

Клетката, превърнала се в организъм.
Организъм можещ да обича, но готов и на садизъм.
Живот изпълнен с неприязън и път житейски небелязан.
Организъм, който физически е висш,
се оказва лицемерна твар, ...

Кастрирахме душите си. Насън
сега мечтаем само свободата.
Не взехме и не дадохме. Отвън
плячкосва и разграбва само вятърът.
Понесохме товара. Без ръце ...

ОТНОВО СЪМ УТИХНАЛА И НЯМА
Отново съм утихнала и няма.
Виждам края неизбежен.
И за какво ми е такъв Живот – измама.
Да се залъгваме не ни прилича. ...

Два дена.
Вече от два дена стоях във така наречената си "килия" .
Беше осветена от неонки, но бяха 100 пъти повече и светлината бе по- ярка от всяка друга стая.
Бях се излегнала на мястото, което се предполага, че е легло и отчаяно се опитвах да се наместя, за да не ми убива.
Още щом ме затвориха из ...

подгоних сенките на вятъра
препънах се от чужди пътища
с текила между несъзнати грешници промивах раната от удара
остана ми солта по устните
(и прегоряла рана в гърлото) ...

Това лято ми се обадиха едни мои приятели англичани. Бяха пообиколили по-известните забележителности на България. Помолиха ме да проуча, какви подходящи хотели в София има за настаняване в рамките на три-четири дни.
Преди да си заминат, искаха да останат няколко дни в столицата, за да разгледат мест ...

обичам да
летя насън
казах ти
че ме е страх
от високо ...

За теб накратко ми казват: , От лош човек
нищо добро не очаквай!
... Не го познаваш..."
Да - може би си такъв, може би...
Но се радваш като малко дете, ...

Как малко ми трябва да мога –
да чуя как бие сърцето ти.
Загърбила малка тревога,
да гледам високо в небето си.
Да скитам през нощите будни ...

Любовта ни прилича на къща,
всеки стон, предизвикан от теб,
всяка дума, мълчание също
слагат тухла във общия ред!
Тук прокапа, Любими, тавана, ...

Имах си аз една мечта... и си я навещавах често. Още щом се зароди, осъзнах, че е специална. Грижих се за нея докато порасне, гледах я, следвах я, подхранвах я. Водеше ме на красиви места, докато ми показваше нови хоризонти ми се усмихваше. Научи ме, че понятието "граници" не съществува. Един ден тя ...

Не вярвам вече в простите неща,
а сложните така и не научих,
но знам, че си отива любовта,
когато нищичко не ни се случва.
Когато сме затворени във лед ...

Когато ти натежи самотата,
когато си ням от пустотата,
изпитал обида и болка -
при мен ела...
и ще намериш покой ...

Катеричка рунтавелка
броди смело из гората.
Рижавелка-Хубавелка
слага лешници в торбата.
Но към нея се промъква ...

Когато вятърът
гали лицето ми,
играе с косата ми
и ми нашепва хубави думи,
на мен ми е тъжно. ...

Летен спомен
Дори морето скрило много тайни
зачуди се... дали не си
русалка идваща от дълбини незнайни
на гребена на бурните вълни... ...

Видях Каренина и Вронски,
изпълнени до край с любов,
и чувствата им в дози конски,
а и трагичния ù послеслов!
Туй бе една любов голяма, ...