В училище
Учителката ни разказа
приказчицата за праза,
как лукът е тъй полезен
за дечицата наесен, ...

„ХАЗАРТ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА”
Светът е пълен с толкова много лица, образи, звуци, места. Всички те се смесват като един пъзел, в който аз съм основата, на която се подрежда.
Няма ден, няма вечер, няма нощ.
Пъзелът се допълва и доразвива от нови квадратни попълнения с различна аудио-визуална информация. ...

Залезът оловен дните задушава,
бавно идва краят, нищо не остава,
живот един покрива се зад сянка
от Вечността прегърнат в дрямка...
А ти оставаш тъжно взрян ...

Не те познавам, а ужасно ми се иска да чуя твоя глас поне.
Уви! Разбрах, че не ми стиска и мълча пред теб като дете.
Погледнеш ли ме удря ток и питам се - дали не полудявам?
Не може то да е любов, та аз дори не те познавам!
Орисията ми е такава да идвам за да те погледам, а ...

БЛАГОДАТ
"Благодаря" и хиляди са малко
за всичкото в живота ни пътуване,
понякога болезнено и жалко,
друг път - прекрасно съществуване. ...

Погледни през прозореца
колко много кокичета,
колко малко са хората,
колко много все тичаме.
Колко облаци стихват ...

Небесни приключения
Ивчо и Павчо обичаха небето. Мечтаеха как ще летят в него и ще се любуват отгоре на красивата Земя... Тая мечта беше сладка, ама толкова сладка, че всяка нощ заспиваха с нея. В сънищата си летяха и обикаляха къде ли не и се чувствуваха безкрайно щастливи. С всеки изминал ден мечт ...

Последните илюзии си тръгват мълчешком,
събрали във бохча мечти и чувства,
а аз стоя на пустия перон
с пресъхнали очи, безчувствена...
Със тях си тръгва младостта - ...

Площта на България е 111 000 квадратни километра. 111 000 квадратни километра уют и топлина. 111 000 квадратни километра българска, майчина земя. Осемнадесет години това бе моят дом, моето упование, моята утеха. Всеки път, връщайки се към границите на отечеството чувствах щастие и една упорита мисъл ...

Искам с някого да помълча... кротичко...
Тихичко, но... хубаво и простичко...
Искам с някой да си помълча... под луната...
Да си помълчим..., но студено става...
Нека с огън да се стоплим... от душата...

И за теб ли стихотворение ще пиша,
и твоят ред дойде ли...
И теб ли отново ще се мъча да забравя,
и теб ли без да съм те имала обикнах те.
Погледът ти още ме пронизва, ...

Животът ми виенско колело е
сред шумен панаир на суетата.
Въртя се тук по божията воля.
Но сбъркани са нещо правилата.
Животът ми виенско колело е, ...

Питам се - какво е любовта,
какво е онова красиво чувство,
което се забива във гръдта
със силата на тайнствено изкуство?
Дали е дар - божествен и неземен, ...

Изгубеното в мен усещане за време,
за цвят, за сила, за какво ми дреме...
Навъсени усмивки, скрити чувства...
Погубена надежда, стая пуста...
Откъснатата страница на календара ...

Стихвам във съня ти
(пропълзявам тайно).
Влизам във мечтите ти
(нежно ги събуждам).
Блесва във очите ти ...

на прага на зимата:
късни есенни звуци
влачи вятърът неуморно
и бълбука преди да замръзне
новият епизод ...

Моята истина
„Истината ще ви направи свободни. (Ев.Йоан 8:32)“
Съзирам две врабчета на простора.
На петия етаж? Какво ли търсят?
Не са врабчета...Тъй ми се е сторило. ...

„Мандолината на капитан Корели”*
(по едноименния филм)
През м. Септември 1943 год., немците избиват
хиляди италиански войници на гръцкия остров
Кефалония в Йонийско море. ...

Протегнах ръка към още един безсмъртен шедьовър. Дано не съм го осквернил ;) !

Нищо случайно не е случайно
ЧАСТ 3
Баба Димка се беше подпряла на бастуна си и с присвити очи наблюдаваше наближаващата кола:
− Яяя, кой ни е дошъл на гости.
От колата слязоха трима млади мъже с широки гърбове като трикрилни гардероби и бичи вратове. По главите им имаше едва набола коса, а очите им ...

На път сме да сменим цветовете на знамето си - бяло, зелено... окървавено...
Когато един български политик няма какво да губи, той повлича след себе си всички, които са го имали...
Ограниченият ум нанася неограничени поражения...
Думата „ЛЕК” е изписана неправилно. Би трябвало да е „АК”.
Скоро Бълга ...

Живот не искам скучен, монотонен!
Не искам ежедневна самота!
Надигам глас и движа се нагоре!
Не стой пред мен - помитам без да спра!
Запазих през годините душата. ...

Сълзи тя вече двайсет дена,
тази остаряла плачеща бреза.
Ти късаш лист по лист от нея
и страда тихо нейната душа.
А помниш ли когато беше лято ...

!!!
На жълтите павета между фугите
цветенца нежни с капчици роса
ботуши полицейски газят,
изпратени да спират Пролетта. ...

Нима ти бяха нужни толкова години?
За мен цяла вечност, за теб един момент.
За да забележиш моето присъствие
и с цялата си същност да ме пожелаеш.
Че не съм за теб просто никой, ...

Презрение
Невежество, ти брат на злото и
майка на мизерията черна,
о, колко хора носят ти теглото,
а колко ли от тях са твоя орда верна! ...

Докоснеш ли ме,
може да кипиш
или да се сгрееш.
Въпросът е дали
желаеш да гориш ...