Аз съм ментален инвалид. Имам си две патерици. Едната се казва "Страх ме е". Тя е почти невидима. Втората се казва "Обърни ми внимание". Тя обикновено е очевадна.
Правя, струвам - не ги оставям патериците, един вид - не мога да се излекувам. Интересно е, че двете вървят в комплект - някак си не мога ...

Вдъхновено от
Ти си там – в небесните поляни.
Сигурна съм, че и там ме чакаш.
Колкото и тука да остана,
аз ще дойда и... подай ми лапа. ...

Вали, навън вали и всичко напоява.
Вали, във мен вали и всичко разтопява.
Бях дете, "доброто винаги ще побеждава".
Сега - голям - доброто винаги ме натъжава...

Не храня съмнения и обети,
не душа за твойте сълзи,
ала предлагам ти мимолетна
вечност в две дълготрайни очи!
Въпреки че за мен ти си цвете, ...

Във две очи
без думи да се влюбиш.
Със две ръце
към нея да посегнеш.
С едно сърце ...

Натрупват се година след година,
от тях десетки с тебе изживях!
И той речи-кажи почти премина,
но съм щастлив, че с тебе го живях!
А имахме и радости, и скърби... ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - 13-та част
Гледах втренчено през предното стъкло без да виждам нищо. Мислите се блъскаха хаотично в главата ми, сякаш искаха да разбият черепа ми и да полетят в нощта. ,,Господи… убийство… аз… Боже мой,,. Още не можех да асимилирам какво се е случило. Отворих ряз ...

I guess some kids are just born with | Предполагам, че някои деца са просто родени с
tragedy in their blood, | трагедия във вените си.
I try to wash this away, | Опитвам се да измия това,
I wanna cleanse your veins, | Искам да очистя вените ти.
I can help you see the light out of your despair, | Мог ...

Питам се дали съм вред
щом се влюбих във поет?
Все из облаци лети,
все щурмува висоти,
а кога се приземи – ...

- Ще хвърлим ли въдиците или ще разпъваме смотаните палатки? – извика най-нетърпеливият рибар между нас, от самия бряг на язовира.
Денят прегаряше и във въздуха се носеше аромата на сухи треви и стърнища, примесен със свежестта на водата. Току-що пристигнахме и само защото все още беше лято, можеше ...

Топла пролетна вечер. Град като град. Ама немски! Принципно много харесвам немските градове, особено този, само да не бяха толкова пълни с немци... Този специално на всичкото отгоре беше фрашкан и с китайци. За турците няма нужда да споменавам - дюнерът безпощадно е превзел крепостните стени на дойч ...

ВЕДИЧЕСКА КУЛТУРА
Ще ви запозная с понятието „ведическа култура“, със съдържанието му, с идеите свързани с тази култура, ЗАЩОТО точно това е била КУЛТУРАТА и начина на живот на НАШИТЕ бели предци – тази арийска бяла раса, за която се говори, че е дошла от Ориана, или Орион, от Млечния път и Съзвезди ...

Дори когато умирам, аз пак те сънувам.
Миризмата на пушек изпълва съзнанието ми. Студено е и духа онзи вятър, който вкочанява дори и мислите на човек. Да се загърна? Не би имало смисъл, тъй като вятърът отдавна притъпи сетивата ми.
Децата прескачат огъня за здраве. Всичко е на забавен кадър, а зад г ...

Делфинът на надеждата
разкъса златната наметка на безкрая
и в залива се гмурна да догони
рижото кълбо на изгрева,
оплело се в мечтите ни… ...

Преди
нощта ми беше пръв приятел.
Скриваше ме винаги от хорските очи.
Помолех ли я, ставаше ми настоятел
и съвети даваше ми все добри. ...

Синхронен ритъм
Трепети,
първа среща
... целувки сърдечни,
рибарска хижа - ...

Е, какви са тия жени, дето се запознават с теб в кафенето на гарата (представям си колко е долнопробно!), разменяте си скайпа и телефона и започвате да си чатите? И след има-няма 20-тина дни - ето ти я, че цъфва при теб в София и ти се натриса в апартамента. Секс? Да, естествено. Не си бил с жена от ...

Душата ми ранена е
и търси своя благ мехлем.
Очите уморени са.
Отдъхват щом кацне погледът на теб.
Устремът ми срещнал е стена. ...

Искаш да съм праведна, но не съм, уви,
и лошите решения в живота си подписвам с две ръце.
От грешки нека по да ме боли,
а не на сигурно, със сгънато на две сърце.
Зад лошите си избори заставам без вина ...

***
Сто взривени слънца
в усещане за обичане,
когато времето спира
в притихнала сълза, ...

В душата, още будна, странно тихо е.
А въгленът в сърцето ми гори!
И в ритъма на драматични стихове
кръстосват се не рими, а стрели!
Летят мечтите! В сънища завръща се ...

Синя нощ
Ела тъй нежна и любяща нощ
в този небесен град на сенки и тайни
облей всичко в син разкош
и в звук облечи звездните струни омайни ...

Големият взрив...
Звездите тегнат като мисли,
като въпрос неразрешим-
с божествено-неясни истини
и от преди да се родим... ...

Защо така свирепо боли
при раздяла?
Дали защото умират
в мен клетки -
клетки, в които вече ...

"Дворец от морски пясък"

Раздяла
на Донка
И след хиляда години
няма да мога да свикна
далеч от мен да замине ...

Под игото, римейкът
... Подир половина час цялата орда, победоносна, свирепа, демонически весела, излазяше из дола с Огняновата глава, набучена на прът. Докторовият череп, раздробен на късове от ножовете (най-първия удар - от куршум - сам докторът си беше нанесъл), не можеше да послужи за трофей. Съ ...

За десетия си рожден ден Злати получи куче. Получи го от чичо си Гошо, който дължеше пари на баща му, но така или иначе беше решил да не ги връща. "Ето ти идеалния повод, за да забрави Танко за парите." - разсъждаваше Гошо.
Когато първоначалната еуфория утихна (за около петнадесет минути) семействот ...

Там, от белия ни Дунав,
той поел е към върха
и пронизан от куршума
е прекрачил вечността.
Днес към паметника гледа ...

---
Ела, Капитане — наливай, нощта е в разгара си —
под глътките ром да удавиш крайбрежната мъка,
аз зная каква е, но гласно не я изговаряй!
Дори, ако трябва — накарай морето да млъкне! ...

Навярно предпочитате
да съм умрял? -
По глътка въздух
повече да дишате...
Човековълци дебнат ...

Странно е. Странно е един човек да означава толкова много за теб, а същевременно ти за него нищо. Абсолютно нищо. За него няма значение дали някога те е срещнал или пък не. Абсолютно безразличие. Всички реплики от рода, че безразличието боли повече от омразата изведнъж се оказват верни. Но нали по-д ...

Аз съм перде, плътна завеса.
Ти си изкусно измислен робот.
Търся добрата ти, точна намеса,
но получавам талон "идиот".
Някой трохи ми подхвърля отгоре. ...

Разплитам тайните ти... До една.
Приспивам се със Лара Фабиен.
Навън проблясва юлската луна...
Дъждът припява тихичко "Je taime"...
Обичам този топъл летен дъжд! ...

Старостта е мигът преди вечността,
когато премисляш свойта съдба,
тогава се питаш как си живял,
какво си постигнал, за какво си мечтал.
Премисляш какво си оставил в наследство, ...

МАЛКИ ЛУДИ ДИВАНЕТА
- Скрий се, скрий се зад скалата!
- Е, не ме припирай ти,
ще загубим ний играта!
- Крий се и не му мисли! ...

Бавно отвори очи. Клепачите му тежаха така, сякаш върху тях имаше прясно излят бетон, тъкмо започващ да засъхва. Усещаше тялото си като боксова круша, захвърлена на боклука, след като бе събрала всичката негативна енергия, която можеше да побере в парцаливите си вътрешности. В главата му бушуваше ня ...

Писма любовни аз ти пиша и ги изпращам по света,
във тях една надежда диша, а с нея гоня си страха.
- Къде си? - вятъра попитах, а той подсвирна и запя,
писмото грабна и отнесе, помете сухите листа.
- Къде си? - питах и небето, обсипано с безброй звезди, ...