Чувствата ми днес са ветрове -
надежди идващи от океана,
разбити във крайбрежните скали
бреговете ми от обич разпиляни.
Чувствата ми днес са милион вълни - ...

Писна ми от тази психология,
на Фройд крилатите му фрази.
Не искам да съм Аза, То и Свръх Аза,
не ми приляга теорема като тази.
Не ми харесва Юнгианската терапия, ...

"Ще взема да отворя някой хан
на кръстопътя на вселените.
Чорба ще бъркам в черния казан –
ще храня хората – човечета – зелените. "
Валери Станков ...

Ти мислиш, че съм още лош.
Но чувствам се почти разлистен.
И казваш ми "да спиш във кош".
"В съня си ще намериш пристан".
Нанесох се под твой покров. ...

ОРИСИЯ
Да си роден да сееш светлина,
да си душа на ангел с песни във сърцето,
а вечно да живееш в непрогледен мрак,
това е сбъднала се върху тебе клетва. ...

Каква мелодия се лееше в душата ми -
красива като очите на жена,
трепетът препъваше краката ми,
щом зърнах я как крачеше сама.
Вечерен час, танцуваха светулките ...

Прости ми, но като дамата на Вапцаров
и аз ще ти кажа:
„Аз мразя човека”!
И тъй като сама по себе си
и аз съм човек, ...

Не можах да се задържа на краката си, те се разтрепераха и седнах на земята. Бях ужасена. Рейн не помръдваше.
-Да повикаме някого. – каза Марчела.
-И какво ще обясним, когато дойде някой? – запитах я многозначно.
-Ще кажем, че просто сме го открили...както беше в действителност...
-А какво сме праве ...

Реалности
Посоките тръгват в безпътици.
Вървиш и спъваш се в думи,
препъват те мисли и болки-
като, че ли стъпил си на остър трън. ...

Потърсих те
Потърсих се в очите ти.
Прашинки тишина
във тишината.
Късче продължение ...

Братя, не сядайте голи в снега, за да не отидат нещата към Jingle bAlls.
От всичко по малко става прекалено.
Най-добре е, от всичко - всичко.
Остригах си душата "нула номер". Не знам дали на нейно място ще избуи съвест...
Сега разбрах какъв е проблемът на нашите футболни национали - през цялото врем ...

Живеем като във филм
Като в безкрайно дълъг сън
Забравили за Дявола Към Бога неверни
се блъскаме в собствените си стени
За някой са бели За други са черни ...

И като всяка принцеса -
нужда от принц имам.
Нямам фея да ме ориса,
ще трябва сама да намирам.
Висок да е, строен, ...

КОЛЕДА
Това е магия, най-дългоочаквана от всички.
Невъзможни чудеса покриват изгубените ни душички.
Бялата покривка обгръща със своите ръце тъмнината
и превръща я във ванилов крем. ...

Бяла съм вече от мъка.
Не усмихвам уморения ден.
Пак вървя по пътеки изгубени
и в очите ми няма небе.
Не засвири за мен струнен оркестър, ...

Аз зная, има дни, в които
се чувствам сива, необичана
и болката, зад смях прикрита
е тиха, само нощем сричана...
Но трябва леко да докосна ...

Така внезапно ни напусна, татко,
а мама те обичаше тъй много.
Отвори се в сърцето ù жестока рана,
но болката си изповядваше пред Бога.
Годините търкалят се по склона ...

КОЛЕДА
Коледа е, най-хубавият празник е това,
за всяко дете най-голямата мечта,
да получи подарък желан сега
копнее детската душа. ...

Всичко отмина, във времето се сля.
Раната зарасна, а болката спря.
Снимки и хартийки… пепел ги покри.
Забравихме всичко, дори щастливите дни.
Приятелство грешно или светла тъма… ...

Утрото тихо се подава през заскрежените стъкла,
леко и с плахи стъпки пак завръща се деня,
за да разкрие изящното творение на нощта,
покрила с бял килим, сякаш от сребро, сухата земя.
Отваряйки очи, захласнат гледаш този зимен рай, ...

Стъпката бе направена. Думата бе казана. Делото започна. Святите, или поне тези, които още заслужаваха това име бяха известени. Низшите Го очакваха, тлените нямаха на какво друго вече да се надяват.
Спомняше си първите дни на Адама. Времето, когато го създаде от глина и му вдъхна живот. Беше млад, п ...

Сега е събота
алеята е пълна.
Пескачат се
любимци и деца.
У тях едно ...

И пак по снежна земя
стъпки нечий аз следя,
мойта болка крия едва.
За последен път,
по път непознат, ...

А мислех, че си ми приятел...
От ония, дето щом видят
първата сълза, изтриват втората
и трета - няма.
Но сбърках. Ти не беше Той. ...

Не бих отрекла никога това,
че след срещата със теб разбрах,
какво е всъщност любовта
и колко много означава тя!
Какво е да даряваш всичко на човека, ...

Навън вали и тъмна е нощта,
студ се стели над гори, поля.
В душата ми е тъмно и вали.
Живот ли иде или Смърт, кажи?
Куче зло вън вие и не спира, ...

Нощта едва сега започва
Знам, една жена ти казва:
"Късно е и трябва да си тръгвам..."
целува те страстно и се отказва,
като сън недосънуван... ...

назъбени стръкове росна трева
се прокрадват през рохката почва –
само нагоре, направо, където
свободата бродира черни райета
на бели чаршафи, и някак проклето ...

С покривка от крила златни
в ранна утрин се събужда,
с росни капчици ароматни –
фениксът деня подбужда.
В изворна вода се къпе морна ...

Разговор
Уж, говорим, а не спирам.
Красотата на лицето ти да преоткривам!
Уж, те слушам, а разбирам.
Че съм запленен. Вече как да скривам? ...

Да, аз съм Живота, а кой беше ти ?
Не беше ли този, който имаше сбъднати мечти?
Ти си човекът, който може да разкаже.
Човекът, който без думи да покаже.
На него просто му трепери ръката, ...

Декември
Декември. Прехвърчат снежинки.
И е бяло. А под него - кокичета наболи.
Тишина. Врабчета играят на перваза.
Въгленчета искрят в очите. ...

Какво ти става, дядо Коледа?!
Къде е пухкавият сняг?
При теб е непрестанна зима,
а тука сме на сухо пак.
Ей, чуй ме, облаците пращай, ...

Към теб пътувам в тишината...
И не зная колко още ми остава.
Да те открия, да ти кажа.
И накрая всичко с тежест да призная.
Колко още ще ми липсваш... ...

Щрих от немигнал спомен...
… и … кривнах в първата пресечка,
за да разходя натрупаната нежност
по умислените камъни на радостта.
Едва покълналата обедна трева ...

Това е начин да си кажем,
чао – но не до там,
до после – но не винаги,
липсваш ми – но не сега.
Това е нашето малко откраднато време ...

„Градоначалникът”
В една тиха августовска вечер точно преди есента да обгърне нежно градчето с жълто-червения си плащ една фигура бавно и замислено крачеше по павирания площад. Черният фрак, придружен от искрящо бяла риза и елегантни обувки,както и гладко сресаната коса издаваха неговото завидно пол ...

И един ден сърцето ти просто се затваря. Не слушайте какво ви казват, че за това трябва време...
Не! Става бързо и е адски болезнено.
Мигът, в който сякаш се събуждаш изведнъж като чудовище, което
за дълго и дълбоко е приспано от омайната песен на
собствените си заблуди. ...

Черно-бяла сврака в ръцете ми лежи,
крилата счупени са, сърцето ù кърви,
с неописуемата болка, че няма да лети
прикована към земята дните тя брои.
Споменът за въздуха е жив, ...

С премяна от нежност самодива съм бяла,
с венец от звезди в косите коприна,
в очите блести вселената цяла,
росата следнощна нозете ми мие.
И боса танцувам по росни поляни, ...