Amaranthe- 1 000 000 Lightyears
Stop and let my mind reflect and capture my emotions
Run towards the end just to appraise your own devotion
Steal, adrenaline is what I need to keep on moving
Fight to let them now that I'll do anything to prove it ...

Невидимото ще почувстваш.
До видимото ще опреш.
Но те са айсберг или плувка
в притихналото ни море.
Вселената е тъй огромна!... ...

Понякога си гълъбов копнеж
от струни на събудена китара.
Летя до теб. И в нашия летеж
любов докосва облаци от вяра.
И няма как това да изрека, ...

Обичта си да дариш ...
Валентин Василев - Valqka
Вместо на глътки да се опиват
с твоята любов,
безчестен ако те хвърлят ...

Хоризонти
Падащи звезди през небесата
вливат обич в нашите сърца
и разцъфва трепетно Земята
извисена над окови, времена. ...

Настроение...
(триптих)
1.
Ех ти моя Любов, разпиляна
по плътта на тъй много жени, ...

Гледам, гледам и се чудя:
ти къде си, ти къде си?
То и времето, без друго
преминава, иде есен...
И си мисля, ако може, ...

Една от песните, написани за бившия ми "годеник" :) Подозирам, че ще има още доста :D

Спотайва се шпионин в храсталака
край някаква отдавна гътнала се сврака
с изпружени гротескно два криви крака.
Ужасна смрад направо го разплаква,
но той стои нащрек и хич не се оплаква, ...

Неон
Отивай си, любов, не се обръщай!
Тръгни си тихо с есенния марш,
със сянката на старата ни къща,
с въздишките на нощния мираж. ...

Но ти обеща... Обеща, че ще останеш.
Че по пътя няма да вървя сама.
Че да ме обичаш няма да престанеш.
Че ще триеш всяка моя сълза.
Обеща ми... Обеща, че ме искаш. ...

На оцелелите приятели
Сами си носим раниците с грижи,
край другите минаваме безгрижно.
В къщите ни - като в стари хижи,
идват - вечер - спомени излишни. ...

Цвете отровно. От омраза сълзи.
Змия студена към него безшумно пълзи...
Повива се около стъблото му крехко
и утихва. Охранява го зорко.
Това цвете е нейният извор - крепител. ...

- Чудно и страшно обезлюдяват българските села! - подхвана Желко, бивш лесничей с хитри очички, цепка вместо уста и брезентова шапка, която разправяха, не свалял, дори когато спи – А най-тъжно се изпразват планинските села! - добави сякаш искрено и с тъга.
Печката пукаше тихо в средата на стаята, дъ ...

Поглеждаш получерно,
а отразяваш бяло.
С теб дори кафето е вечерно,
преди да е заспало.
Очите ти са снежни, ...

Зомбита… Живи мъртъвци… Хора без душа…
Всеки ден се срещам с тях. Всеки ден се вглеждам в техния празен поглед. Да, точната дума е „празен”. Няма я онази искрица, която да напомня, че са живи. Да, те са живи мъртъвци бездушни движещи се същества. Не мислят. Не чувстват. А дали някога преди са чувств ...

Навсякъде около мен имаше цветя. Той буквално ме обгръщаше с тях. Чувствах се като малко момиченце, което играе на най-красивата градина на света. Бях обградена от прекрасни букети, които бяха символ на неговата любов. Знаеше колко много обичам цветя, особено бели рози. Беше го запомнил,к акто запом ...

Всеки път, когато излизам, поглеждам в стаята си, опитвам се да запаметя мястото на всяко нещо от нея, да усетя влиянието ù върху мен.
Всеки път, когато излизам, преминавайки през стаите, запаметявам всяка вещ, всяка прашинка, и така стигам до входната врата.
Там, на входната врата, аз спирам, погле ...

Принцът на Пепеляшка
Живяла нейде, някога бедна Пепеляшка.
Косата тя си връзвала в стегната опашка.
Всеки ден излизала, грабвала метлата,
миела чиниите, скубела тревата… ...

Всяка крачка към тебе беше крачка назад.
Всички шепоти нежни в нас отекваха - грачещи.
Светлинката отведе към подземния свят.
Близостта се превърна в непредвидено свлачище.
Бях замесила хляба, но просъхна съвсем. ...

Водата грубо блъска ме отгоре,
долу всъщност нежно ме влече...
Разкъсвам се така, реален зор е!
Тъй страстно ме дълбокото зове...
Решавам. Влизам по навътре! ...

Покълнаха мечтите му в леда.
Пропъдени, орисани без повод.
Последната надежда на дъжда,
се давеше в зеницата на Господ.
Пораснаха с размера на любов. ...

През Септември
Още съм топла от лятото.
И косите ми още са дъхави -
от узрялата ръж,
от лавандула и макове. ...

Накратко
Така обичам тези пламъци,
които погасявам с ласки.
Ела при мен в скута мъжки,
където падат всички маски. ...

По скáлата "Човек"
В далечината залезът догаря,
приижда стародавна тишина
и крепостите на ума събаря
във всяка съзидателна душа. ...

Страх! Изричайки тази дума тя буди във всеки един от нас чувството за несигурност, неувереност, уязвимост. Както всички знаем, страхът съществува под различни форми, индивидуален за всеки един от нас, но каращ ни да се чувстваме по един и същи начин - непосилни. Хранейки този страх, той става част о ...

Не ме съди за тази обич, Господи! -
тя беше грях, но още в мен я нося
и хвърля към безсмъртието мостове
от чувства, уморени от въпроси.
Защо ми прати тази обич, Господи? – ...