В този свят, от крайности обзет,
времето обгръща ме дуално.
И редя куплет подир куплет
в сблъсък на реално с нереално.
Ангелите пращат ми зора. ...

Лудо Време...
Все още нежен и приятен
повява утринният хлад,
но няма как във ход обратен
да върнем Времето назад... ...

Кехлибарени са моите мечти,
сигурен ли съм, че ми се спи...
С леглото все така сме си на ти.
Пиша, искам - ела ме прочети?
Усещам те, без пяна си, готова. ...

Бял лист. Аз. И химикалка
която не пише.
Пресъхва от избледняващи
питанки.
И задух от цигари или ...

Родила съм се аз през пролетта,
затова понякога съм тъй непредвидима.
Затова тъй както слънце грее
в очите ми, тъй после буря има.
Родила съм се аз през пролетта, ...

Сърцето ми е стон на пътник – ням,
върти се в кръг докато спре в стена,
а после дълго свива се подпряно
на твоята бронирана врата...
Сърцето ми е синьо като нощ, ...

Аз винаги съм прав!
Ясно ли е!!!
Родителите ми казват:
- Грешиш
Майната ви... ...

на татко
Тук геранът само е останал,
окото си оцъклил като бухал.
И орехът, с колчан мълчание,
готов да стреля в пустото. ...

Кариерата не беше добър футболист, всъщност може да се каже, че беше посредствен футболист. Но пък за сметка на това беше много старателен и амбициозен и това му помагаше да се развива.
Той започна да тренира на десетгодишна възраст. След няколко години треньорите му вдигнаха ръце от него и му казах ...

Леко по небето плува,
сякаш беличък памук.
Ако почне да палува,
бързо страшно става тук.
Удря ли с юмруци силно, ...

Великден.
Опушено, мрачно небе
всеки момент ще заплаче.
На Красно село
десетина годишно момче ...

Дали е любов?
---
Обичам в прегръдките ти
да се стапям,
да бъда мъничка и крехка ...

Повиках те от моята тревога,
че в гърлото ми нещо все горчи,
там камък сякаш имам и не мога
да го премахна. Той не се топи.
Повиках спомена за теб, макар че ...

- Телефон на доверието, как можем да Ви помогнем?
- У нас има... няколко трупа.
- Какво има у вас?! – шокирана попита операторката.
- Трупове, мъртви хора. – отговори спокоен детски глас от другата страна на слушалката. – Първо мислех, че просто спят, но когато не мръднаха цял ден, реших, че нещо не ...

Не бягай от мен, момче,
поглеждайки скришом през рамо,
понеси ме на твойте ръце,
с устни рисувай ме само.
Не се страхувай от мен, момче, ...

Тази зима, така студена, зла, немилостива
небето ми прояде, звездите ми разпръсна.
Раздра до кръв сърцето и в' вените ръждива
болката набоде, да ми напомня, че съм необичана.
Все палех свещи и свита във молитва ...

Жената имаше здрав разсъдък, а съзнанието ù поглъщаше и обработваше дори най-заплетената информация. Силната памет ùслужеше безгрешно. Че притежаваше интелект - притежаваше. Е ,и какво от това?! На петдесет и пет години, току що нагазила в третата възраст ù се случи нещо, от което дори интелектът не ...

Нечакана, невикана, неискана.
Изплакана и скрита истина.
Си тук сега, си в мен сега, си моя.
Нестихваща, рушаща ми покоя.
В изненадващ момент ...

Глад и гъдел на събуждане
за дълбоко лято
и нетърпелива нужда
то да е иглата,
аз да съм от слънце нишка, ...

Ти храниш с гордост егото си всеки ден...
- А остави ли смирение за душата?
тя кротко си стои във ъгъла и чака,
безкористно да я почерпиш с доброта.
- Защото знаеш ли? - душата боледува, ...

Протестът, човече!
Протестът, човече! Колко любима тема за писане. Тази енергия, тази вяра, тази любов и поглед с надежда! Наистина няма място за сравнение. Всички там сме заедно, не се делим, усмихваме се, защото от това се чувстваме още по-добре. Не реагираме на провокации и шмекерски изпълнения, ...

Към договора за "Белене" - шест анекса.
Тия добавки на НЕК са?!
ГЕРБ стремяли са се към комисионни,
начело с тигрите авиационни.
http://dariknews.bg/view_article_comments.php?article_id=1109545

"Земя като една човешка длан"
Г. Джагаров
Земята ни - като човешка длан.
Тя никому не беше нужна
и само гордият, суров Балкан ...

Моето мъничко дете,
расте ли то расте
и времето минава покрай нас
сякаш вчера беше в първи клас.
Днес чук и щифчета захванл е завчас, ...

Баба приказки ще ми чете,
книжка шарена държи в ръце.
Тя на дивана се облегна,
покани ме и мен да седна.
Чух за хитрушата лисана, ...

Бе началото на април. Времето тъкмо се затопляше и природата се пробуждаше. Дърветата се обагряха в зелено, цветята започваха да се усмихват с красивите си цетове, слънцето започна да блести по ярко, а небето стана кристално синьо.
Тя бягаше по дългия и просторен коридор, като чистият ù смях достига ...

Тя беше живо, мислещо същество, но те не виждаха това. Бяха слепи и глухи. Не усещаха обичта, която им даваше. Търпеливо понасяше всичко, което ù причиняваха вече толкова много време. Безкрайно много време.
Какво ли не им даде: храната си, облеклото си, красотата си, любовта си. Даде им всичко от се ...

птици излитат в различни посоки
едно и също обещават
след тях се ражда
утро -
плъзва се като люспа ...

Беше един горещ летен ден, досущ като предния. Жегата беше непоносима, за този ден синоптиците вещаеха температурни рекорди. Ан си седеше вкъщи и се чудеше какво да прави, наскоро бе развила кратка теория, че задухът и скуката вървят ръка за ръка, но разбира се, това беше просто едно от нейните чуда ...

Момичетата плачат в някой ъгъл.
Момчетата не плачат. А се бият.
Така било е и докрай ще бъде,
че речено е - чувствата се крият.
Какви ти чувства в този свят коварен, ...

Една душа - Една година
Някой казват, че щастието е въпрос на гледна точка, други, че то не съществува. А може би и двете заключения са верни, честно казано всичко е въпрос на гледна точка, а щастието... Това е едно кратко усещане, което човек получава когато е постигнал нещо искрено желано. То обач ...

Любов ли е, когато тръпнеш в очакване да видиш един определен човек? Когато очите ти го търсят сред безброй хора, срещани всеки ден? Когато си разтърсен от необясними токове, пронизващи тялото ти, щом погледът ти срещне неговия? Любов ли е, когато без този поглед светът е сив. Когато слънцето отказв ...

Живеем ден след ден така - по навик,
преследвани от хищна рутина:
с мечтите ни несбъднати се храни
убиец на човешка топлина.
Заспиваме прегърнати - по навик, ...

Подавайте оставка, бе!
Ходи ми се на море!
Цитатът е от един особено „интелигентен” младеж сред групичка от 20-30 протестанти "на кафе" пред МС, който охотно даваше интервю по Канал 3. Няма да коментирам брилянтния стих и вълшебната съседна рима в стил „Зайченцето бяло”. По-скоро ще се опитам да раз ...

Неделя.
Сядаш на онази пейка, нашия хоризонт...
Всъщност, не знам дали знаеш, но никога не съм обичала
да те виждам толкова рядко.
Но пък обичам погледа ти, когато ме погледнеш. ...