Защо на мен?
Защо все на мен се случва това?
Защо съм нерешителна и колеблива?
С какво заслужих това?
Да нараня любимия, да не ме разбира?! ...

ИСТИНАТА ЗА СВЕТИЯ ГРААЛ
Голгота...
Боже, просто хълм невзрачен –
не планина, за митове достойна...
Не е в Голгота работата, значи ...

Със пролети и есени съм пълна.
Докрай ги изживях, докрай изпих.
Подобно житно зрънце пак покълвам
и всичко взето претворявам в стих.
Сама решавам как да се раздавам, ...

Къде си, Ориснице на сладка съдба?
Къде се криеш? Как да разбера?
Кажи ми, Ориснице, какво да донеса,
да ми го орисаш, за добра съдба?
В малко възелче завързах, любов, амбици и страх... ...

След един дълъг месец постоянни борби, за пръв път се събираха да разпуснат. Не успяха да се съберат всички поради различни причини. Бяха - Ники, Иван, Вени, Иво полицая, Емо, Ивайло.
-Е, другите имат работа и няма да идват. Брат ми е зает, с една негова съученичка ще се вижда.-каза Иван.
-В този св ...

Писмо от Амeрика
Посвeщавам на всички български eмигранти!
Портата на двора, жално си подскърцва,
духашe и блъскашe сe вятърът в нeя!
“– Бабо, бабо... имамe си писъмцe,”- ...

Ей тъй, нищо, че хич не си приличате
и всички знаем колко се... привличате
в стиха ми неритмичен ще потичате,
докрай ме чуйте ако (ме) обичате:
За Бога, захвърлете томахавките ...

Тялото свое ти давам.
Прави го каквото поискаш.
Сърцето съм свила във шепи.
Него недей да притискаш.
В корема отдавна не чувствам ...

Всички седяха наведени и пишеха.
В един ритъм се изправяха и пак се накланяха.
Ръцете им в един такт се движеха.
Сърцата им по един и същи начин биеха...
Всички еднакви бяха... ...

Не мога да те мисля аз спокойно,
помисля ли те и ми става знойно...
а знойното си означава жега,
а жегата пък ми докарва нега...
Не мога да те мисля аз спокойно, ...

Хей, ти! Да, на тебе говоря.
Не поглеждай през рамото търсейки друг.
Точно ти - усмихнат и бледен,
затворил сърцето си – пътник неугледен.
Докога ще се криеш за хората ти? ...

Тишина...
Тихи камбанки са звездите
над душа разрита.
Тишина...
и тихи стъпки - Тя? ...

Дневникът-
opus dei*
не кашлям епично
не ми плаче носът
и кафето ми е статично ...

Отминава пред мене един цял живот,
изпълнен със много посоки,
изпълнен със много борба,
преплетен от много надежди
пред дълго преследвана цел, ...

Познавам една лелка без бастун,
която никога не се смее,
всеки ден тя е тъжна,
но кой бастун ще ù даде?
Като види красив младеж, ...

Старостта дойде някак неусетно,
вратата тихо си отвори,
дори и не почука, не скръцна.
Открехна я и се промъкна,
неканена и нежелана, ...

Днес те сънувах. Бях в ръцете ти и те целувах...
Биехме се, ти прегръщаше ме като атакувах.
Вдигна ме високо, нежно ме целуна, бях в рай...
Държах ръката ти и смеехме се до безкрай.
Обикаляхме улици, хванати за ръцете. ...

Човек не може да бъде само добър или само лош.
В човека има прекалено много чувства и емоции,
за да бъде само добър или само лош !
Не може, а може би дори и не трябва.
Ако си само лош, не можеш да усетиш вкуса на живота, ...

Любовен авангард
Мъжката се моля да си само моя -
не да си точна, като кобра, с пясъка в очите.
За да не ми се иска, с рими, друга да разголя,
когато съм самотен, в на нервите ми дълбините. ...

Когато розата цъфтеше
и беше рано пролетта,
в моето сърце растеше
непознато нещо - любовта.
Като го видях за първи път ...

Сливане
Дъхав залез. Огнище. Тишина.
Споделена нежност. Капчица смирение.
Притихнала сълза събира усещания.
Болка. Пречистване. Обич. ...

Наш Ботевград,
със звън на кула часова си озвучен.
Музеят "Стамен Панчев" пази паметта ти,
от Левски, Ботев, твойте символи си окрилен.
Наш Богевград, ...

ВТОРА ЧАСТ
I
Ивана
Реното пълзеше по Paseo de Castellana с тридесетина км /ч, заобиколено от два реда лъстящи, измити от дъжда автомобили. „Като стадо пъстри крави сме, мислеше си разсеяно Ивана, подпряла чело на прозореца. Крави, снабдени с конски сили. Все пак си оставаме стадо...“
Тя въздъхна и о ...

* * *
Мнения и позиции... ревниво защитавани, ревностно отстоявани, достигащи до невъзможност, граничещи с лудостта... Полетът на човешкото въображение твърде бързо понякога преминава от едната в другата крайност! Надделяват прагматиците, защото е трудно да повярваме във възможността египетските пир ...

Мълчани извори любов
въздухът крие и дава сила.
Гергьовска люлка от свила
е денят ми и като обреден хляб е вкусен.
Писан и недописан, шарен и недошарен... ...

Ти знаеш как...
Защо ти е нужен виртуоз по обичане?!
Ти си дирижираш най-добре любовта.
Не са ти притрябвали поет, композитори...
по струните тънки на твойта крехка душа. ...

Влюбва ми се! Бяло и красиво -
докато усетя, че съм жива.
Чак до смърт - безумно, безнадеждно,
натрапчùво, радостно и нежно.
Искам тъй жестоко да се влюбя, ...

Това бе денят, в който едни ще загубят, други ще спечелят. Денят, когато или ще оцелеят или ще умрат всички. Ден на падение и смърт. Това бе краят или началото. Щеше да се разбере дали има непобедима армия или не. Дали ще има хора или само свръх-хора на Земята. Свръх ДНК срещу нормалния човек. Дали ...

Моят мъж много ме обича! Ще кажете, то всички еднакво се кълнат, ама тръшнат ли външната врата и – очите им на ластик! Шарят по чуждото, лигите им изтичат по младото… и да не изброявам другите мерзки прояви, защото това при моя Костадин го няма! Категорично и доказано!
Та моят Костадин, на когото га ...

Отива си пролет. Денят е смутен.
И босо момиче тъгува във мен.
Тук всички картини на този велик
майстор-художник напомня за вик.
Сребърна нишка днес пише писма. ...

Бях житно зрънце в шепата на Бог.
И Той ме посади.
С една сълза поля ме,
от тогава
коренът ми здрав е. ...

Малък лъч
се спуска
в тъмната земя.
Тя дълбока е
и рохка, ...

Гълъбово ми е. И синьо до припадък.
Очите ме болят от сбъднато небе.
Сърцето ми не е сърце, а клада.
Ръцете – впряг от необяздени криле.
Безсънно ми е даже и в съня нетраен. ...

Ако ще говориш - говори.
Аз ще слушам.
Това го мога - относително добре.
Ушите даже няма да запуша.
Няма да кръстосам и ръце. ...

Тази сутрин към шест
нещо в мене се счупи,
спах спокойно нощес,
вчера вино си купих,
пих го с малко вода, ...

Определих си среща
с моята душа,
там - на съдбата
на кръстопътя,
че отнеха я очите ...