На Пламен Ставрев
Родих се сред вековните скали —
по залез, сред мълчание гранитно —
в чертозите на старите орли,
където гърбавото ехо скита... ...

Чувството едно на срам и грях,
изпитва ме сега без страх.
Самотен - когато мисля си за този свят,
мисли мрачни безпокойни
впримчват ме като сладък опиат. ...

Постой така. Аз няма
да те гледам.
А ти ще галиш с
поглед само
косите ми, лицето, ...

Тя не обичаше живота. Не обичаше този живот, препълнен с мълчаливо страдание и тиха, убийствена тъга. Всяка сутрин отваряше очи с крехката надежда, че този ден ще бъде различен, ще ù предложи нещо повече, нещо по-добро от предишния, няма да бъде тъй сив и безличен като всички останали дни. И с всяка ...

Не спирай никога да ме обичаш
Не спирай никога да ме обичаш,
не смей и за секунда да преставаш,
дори когато нямаш спомен, че ме има
и едно гласче шепти ти за мен, ...

Аз - обичаща, ти - раняващ
Ти мен... ти, сякаш ме забрави.
Аз все още съм луда, все още - влюбена.
Огънят, който запали, не мога да изгася.
Ти все още си луд, все още - моя беда. ...

Той е прям, малко груб -
моето вътрешно чувство за сигурност,
смее се гръмко, на всеки напук
и се разлива по моята фигура...
Той е фантазия от красиви лъжи, ...

Кой свири хубаво на бас, на туба и на хеликон?
Това е най-голямото животно... слон!
За тези музикални инструменти интересни
дори най-ниски тонове са лесни.
Вуф, вуф, вуф се чува звук от бас, ...

От догодина пенсиите - с три процента увеличение.
Пак добре, че няма намаление!
Минималният им доход - 155 лева.
(Какви 5 лева?)
Хора, тези политици с вас се подиграват! ...

Какво са тинейджърите в този така обсъждан 21 век?! Ние сме всякакви - лоши, добри, досадни, луди, влюбени и така нататък и така нататък. Но дали някой ни разбира, и въобще дали самите ние се разбираме? Едва ли...
ТИЙН ДРАМИ
Беше поредният учебен ден, тя се събуди с триста зора и първото нещо, което ...

Сутринта бе мрачна. Валеше дъжд. Капките му отмиваха снощната тъга от едва пулсиращото ù от болка сърце. Тя беше времето - времето бе нея. Денят беше настанал и започваше да се изнизва из под дрипавия ù живот. Живот без капка дъжд любов.
''Облече с черното си настроение'' своята душа и се запъти към ...

Сънувам любов, а я няма...
събуждам се, искам пак да заспя.
Сънувам и много я искам,
а тя дали бе тук или пак отлетя?
Сънувам, че карам кола и летя. ...

Всеки точен жест към нея
ражда път към нова тръпка.
Тя пък най това умее:
да направи първа стъпка.
Всички цветни нежни думи ...

Ако ме излъжеш
Не си мисли, че аз ще се превия,
ако доверието предадеш или пък мен -
ветрове ме брулиха, но пътя винаги успявах да открия
и с вдигната глава вървях аз ден след ден. ...

Докато Земята остава цяла
и се сменят деня с нощта,
докато бурите с гръм отмарят
и никнат още нови треви, цветя,
докато възкръсвам от пожари ...

Аз погубих своя шанс. Той бе в стъпките по пътя.
Не постигнах истински баланс. Човека в мен докрай откъснах.
Дали живях, не, не бе живот. А просто стон под чужда сянка.
Бях потънал в своя гроб. И се раждах в себе си измамно.
Аз вървях по този свят. Тъй рисувах слънцето с молитва. ...

Вътре някъде в душата
чувства вплитат се в едно,
от сърцето нещо зароди се,
нещо малко, но добро.
Дума, ласка или жест, ...

Вече седем години, откакто те няма.
Вече седем години, откакто
на небето живееш. А тук още с мама
сме си чужди...Така боли, татко!...
И до днес всичко в мен не успя да приеме, ...

- Искам да изтеглите книгата ми от тираж! - Алекс се изправя рязко от стола си и стовари юмрук върху масата - Незабавно!
- Но ние още не сме издали книгата Ви! - възрази издателят, облечен в елегантен черен костюм с леко невписваща се тюркоазена вратовръзка с малки буквички по нея. - Още дори не сме ...

Намерих те, моя мечта
До вчера лутах се... сама,
преболедувах се ужасно ничия...
Заспивах тръпнеща в нощта,
уж вярваща, а необичана... ...

Пиянска ли бе вечерта
или ние бяхме пияни... ???
Стои този въпрос в паметта,
а паметта крие го. Тайна!
Най-мъдра била сутринта... ...

Някога...
Знам, че някога ще стане,
но не знам къде и как:
оцелялото Желание
с тебе да ни срещне пак... ...

"Till The End Of Time"
Come take my hand
I won't let you go
I'll be your friend
I will love you so deeply ...

Well hello there little boy. / Е, здрасти, малко момче.
Don't be shy. / Не се срамувай.
Step right up, I'm a reasonable guy. / Стъпи веднага напред, аз съм разумен тип.
Don't be frightened by the look in my eye. / Не се плаши от погледа в очите ми.
I'm just your average evil meteor from outta the sk ...

Like the shadows cover me / Както сенките покриват ме,
Rising from my ecstasy... / издигащи се от екстаза ми...
In a glimpse from a quiet childhood / В проблясък на тихо детство,
I recall a mother's smile / спомням си майчина усмивка.
Nothing needs to be understood, / Нищо няма нужда да бъде разбрано. ...

Зимни вечери
Напук на министъра Дянков зелето втаса
и доби солено-тръпчивия вкус на живота,
виното, в каните с изпотени сълзи, се разплака
(то и без друго духът му ще е затворен)... ...

Защо мълчиш?! Защо не се развикаш?!
Удари ме - не спирай да крещиш!
Виновна съм - в сърцето горест блика...
Зашлеви ме - вместо да мълчиш!
Сгрешила съм - признавам ти го, мили! ...

Две гълъбчета бели
от нейде долетели
на покрива подскачаха на "дама",
под слънчеви лъчи
примигваха с очи ...

В градината на мойта младост
старица тихичко седеше.
И със усмивка, нежна, мила
тя бавно думите редеше.
Отмина твойта пролет дивна. ...

Като товарен влак
на пуста гара
тъгата ми
внезапно
спря, ...

Обичаш да го правиш. И аз обичам да го правиш. Събуждам се от вълшебния аромат на цветята, които си набрала преди изгрева на слънцето. Всъщност ти ги береш точно в мига, в който първите слънчеви лъчи близват венчелистчетата и те се разтварят бавно, за да поемат свежи глътки въздух. По тях има малки ...

"Що пък да не поизлъжа аз,
че условията им на живот
бяха чудесни, нали бях на власт,
заблуждавахме нашия си народ,
лошо няма, лъжата е мой идеал, ...

Аз съм огънят - или пък тъмата.
Аз съм силен. Но също и слаб.
Аз мъжът съм - ала и жената.
Или торта - но и къшей хляб.
Аз смирение съм. Но и гордост. ...

ДО БАДЖАНАКА, В ЧУЖБИНА
Баджо,
Пиша ти кодирано, щото тук ни цифровизираха и сега ни наблюдават през телевизора, дори и когато му е щракнато копчето.
Изминаха 100-тина дни откак се разлисти ореха, но засега само му бараме ореШАЦИТЕ. Имаме обаче обещание за безплатни ореховки, които ще ни купят със з ...