Молитва към Морето...
Море пред теб възторжена мълча!...
Защото ти си нещо изначално
и в тебе вечно диша яростта,
и в тебе вечно жива е страстта, ...

Усещам аз, че нейде в мен дълбоко
нещо някак се е счупило.
Дали скочило е отвисоко,
нечия вина изкупило?
А може би пък просто е заспало ...

Пролетта ме пресреща отвсякъде.
Хвърля в очите ми ябълков цвят.
Маха от прозорците на влакове.
Пръска върху ми стипчив аромат.
Дебне ме, когато съм разсеяна. ...

I'm gonna break your heart an get away with murder.
Ще разбия сърцето ти и ще се измъкна безнаказано с убийство.
You shoulda known from the start that it wouldn't last forever.
Трябваше от началото да знаеш, че няма да трае завинаги.
I cant control myself - I feel like someone else. ...

"Вие ще горите в ада!" крещеше г-жа Тотева, а ние се измитахме по коридора със скоростта на осъден за незаконно подслушване вътрешен министър към чужбинско...
Спомням си последния си учебен ден в гимназията, така сякаш беше преди 7 години.
Вечерта преди този ден бяхме у нас. Затворих лаптопа и попит ...

Не я познавам,
името ù дори
не знам,
създадох я
в съня си - ...

Ослепях ли... вече и с двете очи...?
Какво пък, остана ли нещо за гледане?
Светлината процежда последни лъчи
отразили нечия жажда за вземане.
Тъмнината ще скрия, за да давам кураж ...

"Там ако няма кой да те посрещне,
дано тук има кой да те изпрати!"
"Пътник", Здравко Кисьов
Винаги животът е затворен
между раждането и смъртта. ...

Когато мрак настане
и сънят бленуван ме обземе,
аз ще бъда с тебе
и ти ще бъдеш с мене!
Сънят обгърна ме тъй нежно ...

Преди да дойдеш ти,
за мен не съществуваха години, дни.
Бях изгубила надеждата дори,
че щастието отново ще ме сполети.
До болка познавах какво е самота, ...

Мене ме няма в тази картина.
Отдалечавам се плавно назад,
както ме учеха, притварям очи,
но личността ми там не стои.
Запалвам цигара, присядам на стол. ...

Ти рисуваш искрите в очите ми
и се взираш в тях с часове. От близо.
Той ме разплаква... а ти триеш сълзите ми,
хващаш четката и фаса загризваш...
Аз описвам фантазията в ръцете ти ...

Красив сън.
Сънувах те,
до мене ти седеше.
Беше красиво.
Прегръщаше ме. ...

И ми липсват очите ти,
липсват точиците в тях,
липсват лъчите им,
липсва кехлибареният цвят.
И ми липсват косите ти ...

Благодаря за всеки светъл ден,
в който мога да обичам!
Благодаря за всеки полъх споделен
и за това, че мога аз да тичам!
Благодаря за моите мечти ...

Ти ме чакаш - претворила самотата
в пустиня от небесни сетива...
и пристъпваш, плахо, по път обратен
и не чуваш - викам те: Ела!
Малко късче се отронва от дървото - ...

Гледай ме
Гледам те, ти си моето огледало.
Оглеждам се в теб, слава Богу, още нищо не е заспало!
Постоянно се вглеждаме един в друг, мислим си само за едно:
Дали ще доживеем да бъдем един до друг или животът няма да ни позволи да сме заедно? ...

ХРИСТОВА ВЪЗРАСТ
На 33 години вече, без дом -
дори без пукната пара -
със спомена от радости далечни
от юношеската ми синевина... ...

Нощ в гората
Случи се да пренощувам
с група дървари в гората,
огънят силно бушуваше,
тихо шумеше реката. ...

Сега разбирам -
аз съм твоят пясъчен замък,
който дълго, дълго си изграждала мислено...
Мъжът, за когото ерозията е непозната
и когото за кратко, ...

Не. Нямам дух на състезател.
Ни вярвам в забранено чувство,
ни в дълга радост... Не сълзата
пристига да остави пустош...
Стърчи с носа на Буратино ...

68-ма бригада от войските Сухопътни
поискаха пари на загиналите за свобода чест да отдадат.
До такава степен се оказаха безпътни.
Тия ли за България живот ще дадат?!
https://sites.google.com/site/demokraturailidictatura/home

-Да пробваме с H5N1, може и да стане.-каза Вени.
Ефектът бе страшен. Свръх човека започна да се гърчи, да повръща и накрая умря.
-Това е. Много си добра.-каза Иван.- Съжалявам, че не те взех по-рано.
-Благодаря.- каза Вени.
-Сега да отидем да вземем и други индивиди за проби.-каза Ники. ...

Дъждът се стича по мръсния перваз,
чертае своя кратък път.
Часовникът показва все един и същи час,
може би, защото е във влажен кът.
Прахът покрива скелета на щорите, ...

О, чуйте ме, мъже и дами,
защо аз пиша епиграми...
За тия, гдето са на власт,
а и за всички опоненти,
за хората ни, като нас. ...

ЮНСКИ ИЗГРЕВ
На хоризонта острието сряза
небесната прозрачна синя плът
и плисна светла слънчева фантазия,
и утрото пое по своя път... ...

Вплела ръката си в твоята ръка,
безмълвно се вглеждам в очите ти.
Прегръщам те, моя красива съдба,
с топли пръсти докосвам косите ти.
Откраднати мигове, после покой, ...

Засвири, Музиканте, мелодия нежна!
Бавна! Ефирна! Като прашинка снежна!
Запей! Нареждай верни думи
за другари, изпитни и друми...
За седенки, за моми и глуми! ...

Защо той не приличаше, а вярвах?
Във случайна среща и усмивка непозната.
Защо ли вярвах във надежда преборена от суетата?
Защо ли вярвах на инстинкти създадени така – за проба?
Магия, конкурирана от дрога. ...

Защо ме ти раздираш,
изстрадалото ми сърце убиваш,
ти моя страстна болка,
сайбия на душа ми гòрка.
Ти не можеш менe да сломиш, ...

Любов: Чувство, което трябва да е не само причина за брачните взаимоотношения, но и следствие от тях...
Мама: Задължителна трета страна и геополитически фактор във всеки един спор от брачните взаимоотношения, както и база за сравнителен анализ на женските кулинарни умения.
Наносекунда: Мерна единица ...

Обичаш ме... ненамерил още своето сияние.
... И аз те обичам, блестя,
но не с искрите на звезда.
Любовта за мен е ново начинание.
Искаш ме, ала си тъй неблагодарен. ...

Кажи, сърце, защо се влюби точно в него? Защо избра да страдаш и кървиш, нямаше ли капка гордост? Защо за него продължаваш да тъжиш? Защо си толкова неспокойно, когато го видиш ти, защо с него са свързани всички твои трепети... Какво направи той с теб, че когато го видиш, ритъмът ти се учестява, а в ...

И всеки път, когато във стаята ти влизам, сърцето ми се свива,
И празното легло, и спрелият часовник по малко в мен убиват.
И виждам, че те няма, но пак необяснимо очаквам да те видя...
Дори да е измама... и думите не стигат... и времето не стига...
И всеки път, когато животът ми поема във своята по ...

Къде си, майко моя?
Да те прегърна!
Да ти промълвя!
Че вече се научих аз
какво е да страдаш... ...

сугестивност
Като риби мълчим. Между нас е планктон
и водата тежи – пресолена от вторници!
И не знаем как в тая тегава шир
глътка въздух да вземем свободно... ...

ЩРИХ
В сърцето ти, аз зная, ще остана,
когато изгревът ми в залез прегори...
Там времето стрелки и цифри няма,
в гърдите ни дълбае и твори! ...

Там, където всичко се топи
и смисълът се губи бавно,
там започват твоите очи
и в тях изчезвам плавно.
Там, където започваш ти ...

Ти влезе леко с' стъпките на вятъра -
нежен повей, тиха музика.
С криле
докосна книгата на масата,
душата ти се рееше из стаята. ...

Ти сякаш огря ми не само сърцето,
ти, дето приличаш на златна жълтица,
ти, звездице, светуваща в небето,
където там си звездната кралица.
В нощта душата ми радостна грее, ...