Пак вятърът в прозорците наднича
и пак снегът затрупва своите пътеки.
Пак зимата в снежинки се изрича
изтрила от сезона цветовете...
Пак глъхне песента в една лавина ...

Пегас в мрачните обори
затворен нервно рие със крака.
Бленувал полети – простори,
но хлопнала затръшната врата.
Заточеник в души печални ...

Каквото до днес премислихме - нека бъде забравено!
Не сме философи - на кръст да разпънем всеизвестни лъжи...
Гръб да обърнем на всичко,
което прибързано казахме,
а таралежите на душите ни - нека свият своите грешни бодли! ...

ВЕДНЪЖ
Веднъж живях, веднъж обичах,
веднъж се влюбих и веднъж сгреших!
Веднъж от Бога се отричах,
веднъж главата си сломих! ...

Нагазвал ли си някога до кръв
в отминали завинаги любови
в обятия разкъсани до смърт
когато всяка фибра в теб се моли...
... и да не знаеш как да продължиш ...

Искам да съм пясъка под краката ти,
Палмите над лицето ти,
Слънцето, което гали кожата ти,
Вятърът, който разрошва косите ти...
Гледката, която виждат очите ти, ...

Размисли със себе си
(импресия)
Чудя се, дали има някой, който да няма своите съмнения, страхове, надежди,
мечти, копнежи...?!
Моменти, когато те замеря тишината, времето спира и идват сълзите. ...

От другата страна (2)
- Виктор, добре ли си? Виктор, моля те, кажи нещо!
Момчето отвори очи. Мъгляви образи заплуваха пред тях. Ушите му бяха заглъхнали. Имаше някаква огромна пулсираща болка в дясната половина на челото си. Усещаше, че му се гади. Може би заради болката в главата, коремът му също с ...

На какво се доверяваме? На какво разчитаме? Не себе си, е отговорът, който ми изскача на прима виста, но всъщност дали е така? Колко често смятаме нашата преценка за необоснована или не дотолкова правилна под натиска на някой авторитет, бил той шефът, родителите, някой философ, обществото? Не е ли т ...

Прошка
Усъмних се в тебе, Народе…!?
Усъмних се в твоята сила.
Че си още в мрака – прободен
от богохулното жило. ...

Сърцето ми гори,
когато тук сме аз и ти,
играещи с капките в нощта
дъждовен танц на любовта.
В прегръдка нежна ни допира, ...

Когато те няма
е тишина.
Дори щурчетата немеят,
а там вътре,
вляво в мен, ...

Везнaтa нa чувствaтa
Сложих чувствaтa си нa везнaтa
хубaвите спомени и любовтa
a нa другaтa горчивинaтa
тя беше много мaлко aлa стрaшно нaтежa ...

Понякога обърквам своята роля -
искам все главна да играя,
може и нищожна,
но забавна до края.
Каквото ми поднесе ...

Сякаш на кораб с тебе се качих и сърцето си в него аз сама разбих.
Отплавахме в океан от несбъднати мечти,
остана пълен само с наши спомени.
Ти беше капитана на сърцето ми,
но остави само болка в душата ми. ...

38 навън
Подострям от рани мислите си,
чупя молива, който рисува теб.
Тези очи и ръце не са истински
и гласът ти заченат е в мен. ...

Лула тютюн не струва тази нощ –
с керваните си от небесно злато.
А над комините с чувал вечерна поща
безшумно мина щъркелово ято.
На три разкрача от нощта видях ...

Работя дестинация за бягство
от надпревари и стереотипи,
от кожата, в която ти е тясно,
от чувства, овехтели като дрипи.
Обаждай се, чепикът щом те стяга, ...

Слънце без лъчи
това е моят светъл ден,
живот, но без мечти
прелитащ в мислите смутен.
Не е красив, дори желан ...

Ще се видим отново.
Ти достигна безсмъртието...
Че такива поети - не умират така.
Ще се срещнем, Володя.
Ще възкръснеш от мъртвите. ...

Посветено на всички, които прекаляват
с жаргона
Джинджифилено ми е. Балирам.
Гайдата ми вече е надута.
Сред златотърсачки ще рулирам. ...

Научих се да дишам
като йогите - дълбоко.
И мога да въздишам,
когато скачам от високо,
висока е цената на гнева - ...

КАРЪКЪТ НА ОХЛЮ БОХЛЮ
Каръкът само е за другите,
знаеше от баба си това
и ходеше си най-доволен охлюва,
от тук до там, и от там до тук, ...

Че "ти си ми Бога
и ти си ми Царя",
без тебе не мога
и всичко изгаря.
Без тебе съм пушка, ...

Незабравим спомен
на Н. С.
Не можеш да изчезнеш.
Не и когато си в мен.
В спомените ми. В сърцето ми. ...

Този полъх познато небрежен,
говор сподавен, бряг крайбрежен,
ручей пресъхнал от задух в гората,
слана изгаряща сутрин тревата...
Пустош дива, Оазис безропотен, ...

Истината
И истината има своята лъжа,
дори и тя обича да флиртува,
и някак си съвсем от суета,
намира време да хитрува. ...

Понеже съм била и сбъднат сън,
а също и несбъднато видение,
ласкателствата остави отвън.
Ако ще влизаш - бос ела при мене.
Да чуя как под стъпките ти голи ...

МЕРИЛО
(за човечност)
Бях го срещал и преди. Във влака. Слезе на една гара някъде между София и Мездра. Нямаше как да не го забележа: сплъстената като кече, отдавна немита коса; лъскавите до блясък от мръсотия, но нескъсани дрехи; погледът, насочен някъде напред и преминаващ покрай теб, без да те до ...

До днес крилата си не съм разтварял...
И в синия простор на радостта не съм летял!
А в огъня на чувствата си съм изгарял...
И твърд като скала срещу стихии съм стоял!...
Като ненужни дните, времето раздава... ...

И аз съм частица от тази безкрайна вселена.
И в мене живеят извечните нейни закони.
Не питам ни Господ, ни Дявол защо съм родена.
Не искам, когато изчезна, светът да ме помни.
И стига ми времето, дадено да го живея. ...

КАКВО Е ЛЮБОВТА
Кажи, има ли любов?
Или това е някаква игра?
На какво си ти готов?
Или всичко е ези–тура! ...

Дълго наблюдавах те, след като тръгна.
Изживявах те, а ти не се обърна...
Сигурен съм, в мен прекрасно те познавам.
Но когато ми говориш - осъзнавам...
Нужно ли е да опитам - за да пробвам... ...

Днес удуших нямата си муза. Сълзите се стичаха по лицето ми, докато нейното застиваше в гротеска усмивка. В последния ù глух опит за вик прочетох молба за помилване, но това само ме накара да стисна по-силно.
Надявам се, че ми прощава. Или по-скоро, че ще намери сили да си отмъсти, в друго време и н ...

На този свят, дошла съм от неволна грешка,
навярно тъй ще си отида
и в духа на тази драма човешка
започнах рими да пиша.
Исках някому да разкажа, ...

Ти най-здравите основи в мен постави,
но защо поне малко от твоето хладнокръвиe не ми остави!?
Защо не ми остави поне час,
в който да мисля като теб аз -
в него да потъна и да се спася - ...