Гримирам устните си с многоточия
(червилото не е модерно вече).
Спиралата изписва с удивителни
изящните ми мигли тази вечер.
Къдриците ми волно се пилеят ...

Една жена ми благодари
че получи похвала от мен.
Не ти, аз трябва да ти благодаря.
Защото си жена.
С тези думи искам да започна приказка ...

Мъглява тишина и дишането си не чувам,
небето мълчаливо в мен се взира
и тази нощ по навик пак будувам,
а някъде в сърцето ми живот умира.
Усещам ледения вятър да ме гали по лицето, ...

Когато се събличам, да ме гледаш,
мъгла да пада в твоите очи.
И буден да сънуваш слънчогледи.
И южен вятър в тебе да звучи.
А голото ми тяло да светлее ...

Ти си...ти!
Това си ти!
Едно обикновено, но необикновено ти!
Твоята усмивка е слънчев лъч,
докосващ ме през облаци от прах. ...

За теб
Едва ли за някого съм писал
по-хубави от тез слова,
едва ли съм Обичал аз някого така!
Ти си нежна - но велика, ...

Не знам за какво говориш
*приликата с действителни лица и събития е напълно случайна
Имам аз един приятел Петко,
който нямаше успех особен със жените.
В компанията им е често, ...

Избутах го, живота си, до края,
обаче струваше ли си - не зная.
Главичка на топлийка бях,
с камшиче,
когато срещнах първото момиче ...

Колко му трябва на човека...
Докосвоне. С ръка и мисъл.
Огънче в есенния ден.
И стих, в сърцето притихнал.
Сълза, изпила настръхналата ...

Тя не вървеше по сините облаци.
Тя не усмихваше идния ден.
Тя не тъчеше килими розови...
Тя просто бе част от мен.
Тя знаеше как дъвчат проблема ...

Спокойно, спете - има лек за всеки!...
Човече, може да си избереш!...
Безбройни са кланичните пътеки...
Беззначно е - къде и как ще мреш...
Дори в Америка да те лекуват, ...

Пролетта е девица,
непознаваща грях.
Има глас като птица,
като ручейче смях.
Лятото е невеста - ...

Ти стоиш пред мен сега
и виждаш в мен само мойта красота.
Но забравил си май това,
че имам аз и своя безсмъртна душа?
Знаеш ли, че дори в древността ...

Проклето да си,
глупаво сърце!
Захвърляха те и подритваха
в калта, ненужно,
а ти не спря да се надяваш, ...

Извинявай, Малина,
тази вечер се спусна мъгла
и отнесе с прибоя
остра дива скала;
пещери за разбойнишко злато, ...

За Самотата...
Отровен паяк в тишината
тъче напред, тъче назад
и омотава Самотата
на твоя кукувичи свят... ...

Магия
Днес пък искам да направя
магия за късмет!
Не зная как се прави
дали до обед или след обед. ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - осма част
Бременна! Господи… не стига ли това, че я прибра без време при теб, та ни наказваш нас, живите и с тая мъка? Не беше ли достатъчна тази досега? А, Боже, кажи?! Няма ли край? Не виждаш ли, че сме рухнали от тъга? Сляп ли си? И ако ти Господи си ...

Морето синьо, а насам –
гората дъбова на Странджа.
И Ропотамо – виж! – едвам
водите движи мъдра, важна.
От векове гората тук ...

Както винаги в сянка.
Далеч от меките слънчеви лъчи, сякаш благославяйки всяко скапано нещо, до което успеят да докопат шибаните си непрокопсани ръчички.
Далеч от веселбата, глъчката, пиянското забвения (oh wait пиянско забвение? not that far)
Далеч от чувства и емоции, разум и логика.
В Сянка... Да ...

ЧОВЕКА И ВРЕМЕТО
Изтича през пръсти
старият век,
из облаци гъсти
по пътя нелек. ...

Индулгентни усмивки ли искаш?
С тях попарвам дори и сланите!
Ту вините в очите ми плискат,
ту душата ми вятърно скита...
Все припявам в погрешните гами. ...

Мога да съм нежна, страшно нежна,
да бъда незрима за света,
да стихвам, да съм страстна като малка буря,
а после да се скривам и мълча.
Мълчанието понякога е много дълго ...

Аз не искам да знаеш, колко много ми липсваш,
колко често поглеждам към душата ти в мрака,
колко много боли от това, че не искаш
да останеш в света ми и зората да чакаш.
Аз не искам да знаеш, че те галя с нощта ми ...

Когато си далеч
Когато клепките ми уморени лягат
и ме обгърне светлината лунна,
когато всичко друго избледнява
и само твоят образ пак изплува, ...

Надеждата не е в "Сега"!
Крепиш си надежда ден подир ден,
минава денят, а ти все - уморен,
повтаряш: „и утре е ден“,
но кой ли надява се днес раздвоен? ...

Облаци се разхождат по земята,
по стъпките на бялата слана,
която сутрин прегръща листата
и бавно отнема им дъха.
Облаци се разхождат по земята, ...

Най-много от всичко
искам да мога
теб да опиша.
И сякаш
все за теб пиша, ...

Приеми ме всъня си
или ми дай на заем.
Искам да съм до теб,
когато уморен тръпнеш в нощта.
Да сложа нежно ...

Tи дойде!
(на покойния ми съпруг)
Tи дойде – усетих!
Тишината ме събуди!
По навик станах ...

Да поиграем. На сняг и на дъжд,
върху нажежено желязо,
на телефонисти,
на корабокрушенци,
знам различни игри, ...

Не разгадавам същността на думите -
те често са измамно красиви,
като крилата на пеперудите
изтънчени, с краски причудливи.
С красиви, но измамни думи ...

А така мечтая да почувствам любовта
като хладна глътка вода,
утоляваща жаркото ми тяло.
А така копнея да съм нечия мечта,
да съм твоята вселена, въртяща се на ръба ти. ...

Малко прекалено
И дори да стихнат всички елфи
на Амур ще спра стрелите остри.
Но как мамят дивните им арфи,
а и тези мисли никак бистри. ...

Аз не вярвам във бог, атеист съм.
Нека някой на кръст ме разпъне,
но да бъде със минало чисто
и да няма в душата си тръни.
Да е с хората мил и добричък, ...

Дъжд
Дъждът. Кротък като смирение.
Думите мълчат акварелно
в багрите на красивата есен.
докосване на капки. Тишина ...