Блус
Разпилени, дните отминават
като снежна вихрушка.
Черни, нощите газят
като тежки разпятия. ...

Не бъди поглед, нито минута,
не бъди дългоочаквано минало,
не бъди тази, която желая,
бъди просто, единствено истинска!
Не бъди случка, нито събитие, ...

И какво като си мойта ахилесова пета,
нима си мислиш, че това ти дава право.
Дали очакваш вечно да търпя
прищявките и капризите безкрайно.
И какво от туй, че си въздухът в гърдите ми, ...

Тялото – сковано от студа,
стои и чака теб.
Сърцето – счупено на две,
стои и чака теб.
Очите – червени от сълзи, ...

Толкова наивно е...
Толкова наивно е по пясъка да тичаш боса
и да вярваш, че летиш...
Толкова наивно е в тревата да лежиш
и да вярваш, че вървиш... ...

Oблякла съм жилетката на самотата.
И те чакам. Чакам нещо да се случи.
Толкова е близо вечността.
Толкова съм близо да съм себе си...
Но не мога да достигна нито миг, ...

Очите ми лъжат, целувките - също,
но те поне лъжат по истински начин.
На грешни места безразсъдно се връщам
и често забравям кое колко значи.
Да пръскам усмивки не ми е присъщо, ...

Идеята за Славейчето е заимствана от приказката на Оскар Уайлд "Славеят и розата"
Искаш да ти разкажа история. Каква? Трагедия? Няма проблем. Моят живот е трагедия. Или поне част от него. Искаш да ти разкажа тази част? Няма проблем. Слушай...
Преди всичко трябва да знаеш, че някои хора в живота ни с ...

You tube
Сърцето ми пее,
душата ми танцува,
разумът се смее,
мисълта пътува. ...

Устните си щом до твоите допра ги, опиянявам се.
Но въпреки това налей ми чаша вино.
Сипи си и на теб, да вдигнеме наздравица,
че дълга да е вечерта ни очертава се.
С кръвта ни виното в едно да слее се, ...

Преди години баба ми имаше голям кокоши двор – бели и червени, здрави носачки, които час по час огласяха махалата след поредното снесено яйце. Петелът беше един – червен, наперен, тежък. Час по час ухажваше госпожите и госпожиците (последните баба ми ги наричаше ”полатки”, такива, дето все още не сн ...

Полумрак! Тишина! Усеща се аромат на запалена свещ, чиято светлина вече догаря... Малко дървено бюро е сгушено до прозореца, а на него - лист и писалка... Седя над бялата хартия и отново ме отвличат крилати мисли. Вглеждам се в синьото небе и безбройните звезди, които са пръснати като малки диаманти ...

Без нея няма смисъл животът, тя е в кръвта.
Постоянна борба да я запазим,
а цял живот живеем в търсене на любовта.
Когато я намерим, очите не виждат друга,
омагьосани от проницателния поглед, ...

И отново аз, пак, търся нещо...
Но какво? Все още не зная.
Не е богатство. Нито пък вещи.
Търся врата към безкрая.
И отново летя във небето - ...

Evil knocking at my door.
Evil making me it's whore.
I don't mind, if you take what's yours
but give me mine.
Evil wants you to know. ...

Аз съм тази, която не може
в твоя свят (стъкленица) топлина да намери.
И онази, която вечер в твоето ложе
в постеля студена вечно трепери...
Аз съм тази, дето все е самичка ...

Дъжд и самота.
Притворени очи.
Капки красота.
Спокойствие личи.
Тяло на жена. ...

СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ
Гораните, макар и да са най-малката ентическа общност в Косово, са се разделили на няколко групички. Едните са се скрили високо в планините, другите са се доближили деликанто до големия град. Трети се правят на други, с надеждата да получат трошица внимание и закрила. Защото и предиш ...

Наваля ли се? Натрупа ли в душата ми доскоро празна своите лъжи? Тежи ми, явно си. Но поспри за малко, тежи, казвам ти. Няма място вече къде да трупаш. Топиш се в мен и бликваш от очите, сред сълзите. Спри да трупаш, умолявам те! Умориха се очите да ''ръмят'', душата да ''тежи''.
Затрупа ме с лъжи. ...

Колкото банално да звучи, разказът ми ще започне така. Седя пред кирливата клавиатура и беля кожички около нокътя на левия си палец със зъби. Кожичките ги беля, защото не мога да хапя клавиатурата, както бих хапал молива пред лист хартия. Ето един недостатък на прогреса. Седнеш да напишеш нещо гениа ...

Моята душа
Една празна и тъмна стая,
в нея хиляди мисли сноват.
Стените студени - черни и грозни,
притискат ме и сякаш крещят. ...

Окъпан в залеза на морска синева,
чертае път светлик,
полюшва вятър нежно -
тъмно-сините крила
на пориви безбрежни. ...

Двете думи „Обичам те“, които не са имали по-голям смисъл никога преди.
Обичам всяка част от теб, без дори да съм те докосвала.
Обичам погледа ти, без дори да съм го зървала.
Обичам устните ти, без дори да съм ги вкусвала.
Обичам любовта ти, без дори да съм я получила. ...

Днес в моите очи
тъгата скита и мълчи,
зад булото на някоя сълза,
която безутешно пак се гърчи.
Зад моето лице ...

Това е полетът на тези птици. В онази - нашата минорна песен.
Две истински печал - зеници. Две стръкчета фалшива плесен.
Две пагубни следи - години. Две болести в съня ни грешен.
Тук вярата е само в синьо. Тук изходът е вечно днешен.
А има ли живот насила? В смъртните криле на Дявол. ...

Любовта е отрова, по-силна
от всяка друга на света.
Тя в сърцето се забива
и не се лекува след това.
Лек не ще намериш, ...