Поема ли да ти напиша, или стих?
Душата ми разделя се на две.
После ден и нощ в едно се вплитат
и всичките ми сетива те питат:
Ти, музата, тези думи предизвикала, ...

Очите на една жена.
Те казват много.
Те казват всичко;
,,Аз мога да мечтая!
Мечтите в реалност ...

Ще се разделя с душата.
Тя над мене надделя.
С вечен спор върху нещата
и глава ми побеля.
Тялото избра земята - ...

Животът е суров,
но аз те любя!
И няма на света
да те загубя,
щом всеки час ...

Страхливците презират любовта.
От верността и истината бягат.
Издигат в култ страстта и похотта.
Лъжливи имена на всичко слагат.
Обвързването е за тях затвор ...

Пред погледа на пламъка
безмълвен силует рисува
недовършени картини
от несбъднало се минало...
Изпивам формите му недокоснати ...

В началото беше тъмнина. Тежка и лепкава. После някой започна да чука по шибаната врата. Бавно и трудно дойдох в съзнание и веднага ми се дощя да изляза от него. Мисълта защо, по дяволите, отново си го причиних, започна да се оформя, но я отпъдих, преди да я формулирам напълно. Чукането продължаваше ...

Писмо до България
Обичам те, Родино моя,
достойно твое чедо съм,
Земята цяла да пребродя,
във сънища и спомени, ...

Как искам да ти кажа,
че много те обичам.
Но сякаш думи нямам,
само името ти сричам.
Как искам да кажа, ...

О, вашите лъжи са
твърде стари.
И аз не вярвам
вече в тях!
Насърбах се ...

Пролог
Преди години, когато магията владееше света, когато злото бе най-силно, оцеляваха само най-подготвените. Нямаше милост, нито любов. Всичко тънеше в мрак и разруха. Всеки се криеше, страхуваше се да излезе. Имаше групи, които убиваха без милост. Но се намериха шестима мъже, решени да променят ...

БЕЗВРЕМИЕ II
Тишината тук е сънна, лепкава и гъста –
вслушаш ли се, вятър в хълмовете дреме
и долавяш как невчесано, лениво и на пръсти
покрай теб минава бавно дрипавото време. ...

– Здравейте! Вие, предполагам, сте Ася? – изстреля усмихнатата жена, която отвори вратата. – Влизайте. Наложи ми се да изляза за момент и се притесних дали ще се върна навреме.
– Нали не съм закъсняла? – часовникът на Ася сочеше точно осем и половина.
– Не, съвсем навреме – пое палтото ù и махна по ...

Ревността е паразит,
който от несигурност
се е родил,
броди
и измъчва ...

Някакво псе разговаря със мрака
и се дави от дългата си тирада.
Като петно от мастило в ученическа тетрадка
нощта се разлива.
Всеки се суети по своята орбита, ...

Как да вярваш на някой различен,
като знаеш какъв си циник
и в очите да казваш ''обичам'',
щом след ласката следва ритник.
И познаваш се лош и потаен, ...

От изток идат седем яхти-3...*
От изток идат седем яхти
с товар от янтар и рубини...
... И вятър, мачтите им яхнал,
ги следва влюбено с години... ...

Очите от умора натежават,
но не идва в сърцето сънят.
В сърцето ми сега тъкмо изгрява
жизнен и нов, с наслада денят.
До вечер на утро все ми ухае, ...

Черни птици раздират с крилете си
умълчаното сиво небе.
И съм толкова бяла, колкото черното,
след откъснати мисли. Ръцете са две.
И не напразно са две. За прегръдка, ...

Сбогувахме се. Беше трудно - както всяко сбогуване. Лесно е да обясниш на ума, че трябва да се разделиш с някого, но на сърцето... Там е друго нещо. А този път беше различно. И двамата имахме чувството, че това е последният път, в който се виждаме. И реално беше така. Прегръщахме се и крадяхме всеки ...

Пътуване
Усещане за Път.
Сто взривени слънца
от една сълза.
В пътуване към себе си. ...

Доброто започва там, където свършва останалото...
За да се радваш истински на малките и простите неща, трябва да ги държиш надалече от малките и прости хора...
Най-добрият избор е този, който Те прави по-добър...
Трябва да вярваш, че отговор съществува. Въпросът ще дойде сам...
Смъртта е просто бял ...

Той помогна ми да погледна право в очите на любовта.
Тази детската, невинната,
която иска само топлина.
С времето пораснах.
Той остана. ...

Готово! Загасих го! Спрях ù тока!
Затягам си колана за излитане.
След малко ще съм толкова високо,
че тъмното ще бъде ослепително.
Горите ще са някакви си храсти, ...

Не ме целувай, ще се влюбиш
и после вече ще е невъзможно.
Да ме забравиш и да ме изгубиш
ще се окаже твърде сложно...
Аз съм водата - тиха и спокойна, ...

ЗДРАВЕЙ, ЖИВОТ!
Усмихвам се на всичко аз,
на всеки миг около мен!
Дори когато плача, се усмихвам...
Усмихвам се на утринното слънце, ...

Заслужава си за този миг
да се живее,
когато мислите ти са отправени
единствено към мен.
Когато чувството, че си обичан, ...

ВРЕМЕНА
Това беше сякаш един друг свят. Свят като отминала вълшебна магия. Той се опитваше да надига глава иззад старите дървени огради с потъмнели от времето дъски.
Този свят неистово теглеше душата ми към спомените на моето далечно детство. Онова детство, чисто и изпълнено с мечти, игри и фантазии ...

Авгиеви обори
Навред лъжи, притворство и измама,
и пролет не ще възкреси,
земята ни дълбоко в сън заспала
под смрад от лепкави мъгли. ...

"ИЗГУБЕНА"
Там, където бях, бе жестоко и тъмно.
Там, от където дойдох беше студено и зъзнех.
"Нямах мечти. Не виждах звезди.
Само изображения прелитащи внезапно. ...

Една си майка имам,
живот от нея аз получих,
любов и щастие от нея взимам,
да не се предавам се научих!
Всеки споделен миг с нея е чудесен, ...

Сам останах,
в клопка попаднах.
Моите стратегии
станаха трагедии.
Любов и прогрес ...

Глава 4
Ангели срещу Демони
Битката започна!
В дома на Рай:
- Е... дойдох какво ще правим сега? – Кларк ...

"Престъпно скрих сълзите си и пак съм весел,
обичат ме и хората, а Самотата боса
диктува нотите на лебедовата ми песен
и тихо побелявам... недокоснат...
Ще свия пак цигарата с надеждата за пролет, ...

Забавно е да гледаш как другите се чудят
силата си откъде намираш.
Забавно е да ги гледаш,
макар да знаеш, че и ти за туй на представа нямаш.
Забавно е да си мислиш, ...