Ще се спася ли от среднощните кошмари,
в които мислите ми сякаш оживяват,
превръщайки се в уродливи, хищни твари,
неумолимо жилести ръце протягат
да сграбчат най-грижливо пазените чувства, ...

Автобусът премина по стария каменен мост в началото на селото и възви нагоре към площада. Беше почти празен. В делничен ден хората много-много не пътуваха, а си гледаха полската работа. Шофьорът погледна единствения пътник, канейки се да каже нещо и като получи в отговор една насърчителна усмивка по ...

Чистя снега, затрупал каменните плочи на пътеката до портата. Греблото е вече за изхвърляне, но не можах да открия нищо по-свястно под навеса, дето е зад къщата. Почти съм стигнал до целта си… Няма смисъл да чистя пътеката до дворната чешма - тя и без друго е замръзнала кой знае от кога. Обръщам се… ...

Сънищата ми са изтощени. От препълненост и смут. И се стичат по чаршафите. Горчиви... и горчива се събуждам сутришно.
Неистово се опитвам да притъпя сетивното, да задуша пламъка му, да задавя стоновете му, да се отрека от него, наивно вярвайки, че така ще го накарам да изчезне... И то замира: хармон ...

Красива лятна вечер
Искрящо шампанско
на свещи,
бял шоколад,
разпилян цвят от рози, ...

В един живот една любов се пада.
Разбрах това, когато ме прегърна.
В един живот един път се обича,
кажи ми как тогава да си тръгна?
В един живот веднъж обичаш, ...

Безцелно
Вървях безцелно
в прекрасен слънчев ден
размазана от скука...
Бутилка стъклена окото заслепи. ...

Целувай ме хищно без пощада!
Целувай ме, докато от устните ми кръв не потече!
Целувай ме, дори хапи ме, за мен това е наслада!
Целувай ме сега,
защото когато си далече, ти душата ми на две сечеш! ...

Мечешка история
Казах. Май на глухите ти уши
да не ходиш в гората далечна.
Сигурна бях- за лошата мечка.
Не успях да те спра. Срещна ...

Чуй! - сълза от утре;
тя може да е страшна.
Ако я криеш вътре,
и казваш: "Не е важна!"
Болката се крие, но кърви, ...

Малки палави пръстчета
по клавишите от абанос...
Нежни звуци душата ти галят
и се усещаш като хлапак бос...
Усещаш краката си леки, ...

Не се събуждат лесно спящи дами,
ако са спали цели сто години.
Дори да няма в тях и грам измама,
дали се будят с помисли невинни?
И принцовете, шпагите кръстосали, ...

От бурята родена съм, ми каза върбата,
от вятъра донесъл семена,
от любовта вдъхновявала вечно реката,
да ме полива от утрото, до вечерта.
Сега израснала с короната високо, ...

***
чашата на мама -
помни устните и
ръцете и
гласът и ...

Денят ми бял
във залез да се скрива
и звездна нощ
съня ми да покрива.
Една звезда ...

Не спирам да се чудя
дали за всички има място под това небе!?
Или пък някои
само гробът ще ни приюти?
Ако е така, ...

Различен е пътят на дребната слава
от пътя на Славата и вечността.
И който по първия път преминава,
не може да стигне в живота върха!
Това е път лесен, път в низините, ...

Светът е станал толкова зает...
Чак Карлсон няма време да лети,
а случаят до болка е нелеп -
захванал се павета да реди...
Снежанка бърше нечий парапет, ...

Капка след капка потъваха в нощта,
капка след капка чезнеше кръвта.
В пропилени сълзи и изгубено време
се превърна ти за мене.
И сто пъти съжалих, че ...

Поличба
Ще ме възприемете за стара и грозна. Ще ме подминете, след като влезете в казиното. И не само защото съм набутана в ъгъла на залата. Не е и защото приличам на еднорък, алчен за пари пират. Бедата е, че съм изхабена от многогодишна вярна служба и в момента не работя. Дори ми изключиха напреже ...

На теб, която нежно ме обичаш
със бялата отдаденост на ангел,
с очите и сърцето на момиче
и с искреното чувство на приятел,
на теб, която с мекото си тяло ...

Ех, Луна, Луна, навънка е тъма,
звездите блещукат ясно, а на
мене вкъщи ми е тясно.
Мъка носи се в нощното небе,
като червей сърцето ми яде, ...

Поезия на сърцето
Не, не искам самотата да броди из вечерта
Не искам сълзите да ми стичат
Не искам да виждам моята душа в самота
Ако това е любовта ...

Имам чувство, че е дошло времето, точният момент
да се погледне на истината във очите.
Извънредно и без да се поколебае,
дълбоко, както никога преди,
да се влезне във скритите части на своето сърце, ...

Сълзите на Апостола
Тази сутрин се събудих рано. Часът показваше още осем. Не изпитвах никаква нужда да се върна в леглото, затова си го оправих и си направих едно кафе. Изпих го набързо, но нещо не ме свърташе вътре. По тази причина реших да взема да ида до центъра на селото – там имаше заведение и ...

Лятна нощ.
Тишината
сънищата
не тревожи.
Топлата луна ...

Д Н Е Ш Н О В Р Е М Е
Животът поскъпва!
Заплатите малки!
Хората взеха да стават все по-жалки.
Мълчи си, народе,в този сетен час и дерзай! ...

Посипи куп звездици над мене - конфети от щур карнавал,
облечи в лека свила мечтите - да литна,
накичи с морската пяна коси, та след шумния ден
да се вдигна нагоре - ефирна, безплътна и лека.
Разроши и перчема ми с жест непринуден и мил, ...

Заваля изведнъж. Бурен, лепкав дъжд, леден - не според сезона. Свари ме на десетина метра от автобусната спирка и ме принуди да се прислоня под стряхата на случаен дом. Видях се на сушина и започнах да се оглеждам. Оживеният до преди минута площад бе опустял. Всеки някъде се беше сгушил. И тогава, к ...

Започни така: без никаква идея.
Просто така. С песен.
Говори ми с песни, а аз ще слушам.
Ще съм вярна на твоята песен, ще
пея с теб, с твоята музика. ...

Обичай ме!
със цялото безкрайно синьо
... на очите си...
До лудост,
до безумие - ...

Влак... И гара. Чакаща жена... Залезът на слънцето... Отронена сълза. Птиците отлитат... Идва есента. Вятърът ù казва: "Чакай пролетта!"

Символът на България е Мадарският конник.
Работя на Него от 2001 г. На скалите под и над Конника през 1989 г. са инсталирани екстензометри, записващи движение по пукнатините с чувствителност стотна от милиметър.
Оня ден ми направи впечатление, че няма върволица от автобуси на паркинга. Пристигаха са ...

Повтори ми пак, че ме обичаш!
Кажи го пак! И пак! И пак! И пак!
Звънят звънчета - къде ли са? Не чувам.
Изкрещи го до звездите чак!
Аз искам да го чувам денонощно - ...