Емилия и Анна
Епилог
Самолетът на авиокомпания “Бритишеруейз” Ербъс 380А, летящ по линията Лондон-София, току що беше кацнал на летище Враждебна в София. На гишето за паспортен контрол, млад мъж представи представи паспортите си. Английският беше на името на Борис Барклей, а в българският беше запис ...

Емилия и Анна
Глава единадесета
Дните минаваха монотонно. В болницата липсваха средства и трябваше да се правят икономии от всичко. Министерството настояваше за мероприятия за намаляване на персонала. Главната лекарка, д-р Игнатова, отказа да прави предложения за уволнение. Мотивът- в Гериатрията им ...

Суетата на бал ме покани.
"Хей, чаровнико ведър! Ела!
Потанцувай в елит от избрани,
без тъга от човешки тегла!
Ето, празнично трепка конякът ...

Живеем живота си на обороти... Бръм, бръм - сякаш леко потрепващ двигател. Знаем, че съществува път за нанякъде, но за къде е и къде е цял живот търсим.Лутаме се ту наляво, ту надясно заблудени в търсенето... В момента обаче, в който спрем и се огледаме осъзнаваме, че от толкова лъкатушене по "пътеч ...

Сънувах сън, в който търсех светлина.
Угаснало бе слънцето - непрогледна тъмнина.
Звездите гаснеха, една подир друга
и в недрата небесни зрееха тревога, разруха.
Хаос настъпи и в душите човешки. ...

Прелива в черно-сиви краски
изгасващият тъжен ден...
И ставам лекичко подвластен
на онзи пазен пласт от мен...
Той кара ме да начертая ...

С изхвърлени във нищото надежди,
с изгубени във вечността мечти,
надянали пак старите одежди,
погълнати от рутина мълчим.
Изчерпали сме чувството за близост, ...

Всяка буква, която пиша, къс от мен е.
Сърцето ми мелодия твори.
Всеки ден душата пее,
песен за безброй сълзи.
Думите, изписани са във пръстта. ...

Мечтите на глупака
БАМ! Това беше първата дупка, част от множество предстоящи. Тази е за добре дошли, другите да не заспиваме. Предното колело се удари в нея с тенденция да остане вътре, а ние пътниците отскочихме в унисон с обкръжаващата ни среда. Кондукторката, зла жена, защото дори и умна, красив ...

Есента се пропи от дъжда и очи в утринта замъгли,
пожълтя като лист и се свлече във кожата земна...
чезне птичата песен в душата ù днес, и боли –
плодовете презряха и вече е толкова бедна...
Есента във сланите сълзите на лятото скри, ...

Човек има нужда от малко нежност, от една искра в погледа, от една мила дума. Понякога една сияйна усмивка от любимия човек е всичко. Понякога едно докосване може да озари целия ден. Понякога една нежна дума може да обърне целия ти свят. Толкова ли е много?! Толкова ли е трудно?! Всеки има странен н ...

В памет на чичо ми
Захари Христов
Там, на чичовата нива,
върху пуст и стръмен слог,
жъне вятър, веят грива ...

Always You
Went from the east to the west
With stories to erase
From my heart, my fingers and my face
I've tried my very best ...

Предполагам, няма човек който да не обича тази песен на Дийп Пърпъл !!!
Често съм ти разказвал истории
за това как живях живот на скитник,
копнеейки за този ден,
в който вземам ръката ти и ти пея песни! ...

Разпадане до атоми, до липсата на смисъл.
Драма тука няма.
Жалка маса с масови мечти.
Амбицията побират си на каса в Лидъл.
Сумата надхвърляща езиковите им умения. ...

Нека се замислим за малко. Повечето хора не се замислят какво се случва по света. Как има деца, които умират от глад или други, които нямат семейство. Как животните изчезват, защото ние сме решили да построим някакви си ненужни сгради. Или пък ги убиваме, за да продадеме кожата им. Ами хората, които ...

С вятъра пътувай през гръдта ми
и на влюбена във мене се преструвай,
а истината запази
за мигa, във който те целувам,
ако студ не ме смрази... ...

В мълчание сме нощем...
до мен стои студена тя,
оставям кървав отпечатък,
докосвам я ефирно с уста.
В допир са и моите пръсти, ...

Молитвено събираха се думите
в сълза една (дори не я видя).
Търкулна се и хукна тя по друмите,
забравени от тъжната душа.
Копнееше да стигне първа мястото, ...

Колко лесно е да огорчиш и да нараниш!
Да упрекнеш и да обвиниш!
Какво ли чувства отсрещната душа,
забивайки се като нож, думите изплували от нечия уста.
Нима това е жестоката игра, ...

2 част
Телефонът звънна. Михаела едва отвори очи и протегна ръка към нощното шкафче.
- Ало? - каза едва, едва тя.
- Айде ставай! Трябва да дойдеш с мен в мола.
- Що? ...

Болката е голяма част от нашето ежедневие. Дали физическа или психическа, всички я изпитват. Всеки го боли. Тя не свършва, ден след ден, гадост след гадост теб просто те боли, няма избавление, няма дори малко облекчение... само болка.
Преди мислех, че животът е интересен, изпълнен с хубави и лоши мо ...

Заслужават ли си с мене зимите
или твоето „Обичам те” е нямо?!
Когато ми го казваш в нощите,
до тебе виждаш ли ме в бяло?!
Ще останат ли запалени огньовете, ...

Един човек в тролея си говори.
На себе си шепти най-нежни думи.
Със собствените дяволи заспорил,
не иска да изглежда много умен.
Прогонил с пръчка нейде самотата, ...

Ще те намеря, мила, щом луднал съм по тебе,
зад пет морета сини, зад десет планини,
дали във друг сезон или пък в друго време,
ти само прошепни ми - ела и остани!
Ще спра до теб сияещ със вятъра полъхнал, ...

Сега ме виждаш
толкова далечна -
потънал камък в жълтите листа.
Но скоро,
скоро ...

Преди да ме разпънете на кръста си словесен
или на някой клон да висна, от погледи обесен;
преди във гръб да ме застреляте със хулни думи,
а те убиват, вярвайте, досущ като куршуми;
преди да изплете дантелата си черна здрача ...

***
Животът ни, едно голямо Слънце.
Лъчите му - филтрирани от облаци
прихлупени.
Достигат до Земята само тези - останалите, ...

Слънце показва се от тъмнината,
птиците запяват във захлас.
Топъл бриз полъхва през полята,
утрото отваря се пред нас.
Цветенца натежали са от утринна роса, ...

Любовни р(е)волюции.
През октомври няма революции,
единствено в леглото ни - война..
Упрекваш ме за нощните полюции,
а в твоите оргазми си сама... ...

"В управляващите* няма законност.
Да управлява мутра не е позорност.
Искам да трупам, да се обогатявам,
дреме ми за който едва оцелява.
Всеки да се оправя, аз се уредих, ...

По навик вечер се посрещаме,
по навик сутрин се изпращаме,
по навик погледите срещаме,
по навик и ръцете хващаме.
По навик един до друг си лягаме, ...