Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Едно септемврийско утро
Утихнала гората се засмя,
отрони две изсъхнали листенца.
И своя песен в утрото запя...
Заслушах се в тез' есенни звънченца. ...
Всичко това
бях слама и сено,
бях пуканки в тиган,
бях какофония от
морски таралежи, ...
Личен портрет
след всичко направено,
наново бъдещето кроя –
с минало незабравено.
Винаги е трудно началото, ...
Есента пак лятото целува
и с огън нежно ни изгаря,
дори морето продължава
с вълните топли да ни гали.
Смирено благославям дните ...
Улични лампи
съпровождат закъснелите
до техните чужди домове
същински еднокраки циклопи
с празни метални хранопроводи ...
Как започваш да живееш
Ти
След себе си влачиш облаци, вятър,
но при мене идваш винаги преди бурята,
лицето ми навярно е театър
на твоята любов, но ще се срутят кулите. ...
Първият учебен ден на Даскалица Ица
Гимназиалната учителка Христина Христова, по известна в провинциалното градче като Даскалица Ица, още от събота се застяга за първия работен ден на новата учебна година.
Отпусна няколко от плисетата на копринената си рокля, сама се боядиса в любимият си сламенорус ...
Мечешко настроение
Ако не ме обичаш – гальовен е денят
и той ме среща с палавия вятър,
лицето ми обрулва в страстен дъх
и роклята ми става ветропоказател. ...
Крадени евросредства
На народен гръб се забавляваме!
Да смучем от атрактивно дробче,
не можете да ни кажете копче!
Изпълнен съм с жажда за идеал, ...
Хайку - източни форми
заиграла се рано
свири вятърът
......................................
Петел събуди ...
Тази есен съм безумен
Тази есен съм безумен.
Безумен ме обичай.
Тази есен те сбъдвам.
С любов те наричам, ...
Хайде, сега... На три...
усмивката, очите, радостта...
И всичко, може би, ще си отиде
след миг по своите места.
Светът от гордост ще се поизпъчи, ...
Думите..
Когато ...
Лакомията
Знаеш ли...
Знаеш ли, че мисълта за теб все ме гони по паважа?
Знаеш ли колко копнея да те имам?
Знаеш ли, че когато си далече умирам?
Задавам въпросите на огледалото, ...
Измислената стая
Наблюдавам вашето щастие –
то е проза без рими – броите, купувате
тази играчка, онази кутийка брокатена,
куклена стая редите. На кукловода ...
Към безкрая
всепоглъщащ и бистър поток
в мен бушува - нестихваща нося я,
утолявам ламтежа жесток.
Глад и жажда - за близост, за щастие, ...
Глупакът
това си ти
разхлаждани от нощен бриз,
а порива самотен чака
като мъничък зелен филиз...
А боса стъпваш под звездите, ...