Година 2013 - най-прекрасната ми година досега. Тази година ние напускаме това хубаво училище. Никога не съм предполагала, че ще ми бъде толкова мъчно, тягостно и трудно да го напусна, да се разделя с най-прекрасния клас, да се разделя с най-прекрасните учители.
Бих казала, че ще се разделя със спом ...

С душа на дете,
поет по сърце,
аз в приказка своя живея.
В дома си потривам
студени ръце, ...

Понеже не вярвам
в далечни любови,
те улавям с дъха си -
все навътре се уча
да дишам, ...

Един космат, дребен мармот
реши да свири на... фагот.
Хареса този музикален инструмент,
звучи като речта на президент.
Такъв огромен, с топъл глас! ...

Непоетично
Продаваме труда си.
За пари.
Или безплатно...
Според гледна точка. ...

Поглеждам в твоите,
А ти – в моите.
Изгарящо желание се ражда в мен,
Поглъщайки ме твоят поглед устремен.
Усещам как копнееш ти ...

Моята прекрасна земя
Моята земя прекрасна е!
Изпълнена е с радост!
Със свойте гледки красни
оставя в мене ладост! ...

„Върни се, моля те!“ - за кой ли път мълвя
(с достойнството отдавна съм на Вие)
и пожълтявам бавничко – трева
отказваща от друг и капка да отпие.
Наоколо прогизнало от дъжд, ...

Протегна морето ленива вълна.
Протегна и ето, събуди брега.
Събуди скалите, плажът заспал,
чадърите свити по пясъкът бял.
Протегна и слънцето златни лъчи, ...

Мило
Първо по вратлето,
после по нослето,
устничките вкусни
сладичко да хрусна!!! ...

Почакай, време, спри се,
не отлитай,
не посребрявай моите коси,
че сърцето младо е не трае
любовта в него още ...

ЕСЕННО
Във залива – конячна чаша,
оглежда се, половин луна,
малки стъпки по влажния пясък,
спомените следват, едва ли любовта. ...

Може би
Бях далече, толкова далече… Двадесет години живях в един излишно измислен от мен самата свят, за да се почувствам важна за себе си… Важна в собствения си несъществуващ свят.
А ти бе до мен през цялото това време. Държеше ме за ръката, когато се страхувах от тъмното, слагаше мокра кърпа на че ...

Повярвай, слънце ще изгрее,
дори когато дъжд вали.
Повярвай, че сърцето ти ще сгрее
човекът, който не познаваш ти.
Вярвай и ще стане чудо, ...

Със юмруци вятъра ще спирам.
Ще се взирам в гъстата мъгла.
Кръв по мене с поглед ще изпирам
и ще търся в купчина игла.
Ще протрия чифтове обувки ...

„Който пее, зло не мисли.”
... но от песните ухае
Най-различен аромат.
Който слуша рядко знае
Крайния им резултат. ...

От болните амбиции големи;
от този шеметен необуздан стремеж;
нещата ни стоят недоградени
и мигат, като светлинка, от малка свещ…
Безперспективите на друго време, ...

Не стоя на твоя праг да прося
Ни обич, ни ласки, ни плам,
Аз съм жена и мога
Да спечеля без срам.
Щом обичам, всичко ти давам, ...

Очите ù блестяха, не разбрах от какво.
И друго ме привлече, нейната усмивка
и погледът ù прикован в мен.
Поисках да йù кажа нещо, но не можах.
Поисках с поглед да ù подскажа, че я харесвам, ...

Влюбване... Слепота.
Погубване...
Намиране на слепи дири...
Очи, в които все се взираш...
Но някак са... бездомни. ...

Звездице моя
Една звезда изгря на небосклона,
любима моя, мъничка звезда,
една звезда на име Брилянтина,
една звезда за моята душа. ...

Чистилище
Тишината боли. От безверие.
В самотата на тъжните вечери
боли от пропуснати моменти,
от пропукани илюзии боли. ...

Отрежи две парчета от вятъра.
Напълни две бутилки с тъга.
Да приседнем. От камък е масата.
Търкаляща се, грапава е вечерта.
Да приседнем. Отхапвам безсмислие ...