Налей ми до половината на чашата.
Сложи две бучки лед, пусни Шаде...
Недей да си припрян - Нощта е наша,
минути няма никой да краде.
Свали сакото и дръпни ми стола. ...

---
Пак сте луднали — лято, та лято,
но от него пò топли кръвта ми —
носи обич и огнено злато,
в кислородните глътки втъкани. ...

Отновно публикувам текст към неиздадена авторска песен. Като му дойде времето ще чуете и мелодията :)
Иззад облаци тъжното слънце
лъч отрони, макар и за миг;
На надеждата крехкото зрънце
път проби си в леда мразовит. ...

Аз съм лека и тежка омара,
къс небе от Вселената бяла,
ситен прах - на съня ми в кошмара.
И съм капки тъга. Но съм цяла.
Аз съм звук, тишина - едновременно, ...

Не си надянал рицарски доспехи,
а вече искаш да съм твоя Дулсинея,
да беше си ушил прилични дрехи
поне, та с повод да те закопнея,
а вместо туй ме мамиш с голотата ...

Въздъхвай ме! Отново, и отново!
Молитва да си бъдем. И олтар.
А времето - от прозата сурово,
да пише в рими своя календар.
И бръчиците, врязани в лицата, ...

Така като ме гледаш, мамо,
по нещо в мене всеки път умира.
Да можех да ти върна дните само,
в които своята загриженост си свила.
Така, както се усмихваш, мамо, ...

Ти ли, народе, си този,
който смелост огромна събра -
остави огнища да тлеят
и повярва в нова съдба?
Ти ли, народе, потомък ...

Защо ли в тартара аз диря
твойта сянка онемяла.
Тя без глас крещи, шепти
и без очи, погалени от живот, се взира.
Незабравена още, ти от спомените се надигаш ...

Извор са сълзите ми за тебе, страннико,
изморен приседнал в очите ми.
Над огледалната повърхност се привеждаш,
ще успееш ли да видиш там душата ми?
Самотен си и си захвърлен, ...

О, той израсна под крило,
водата му не бе напита,
и както е до днес било,
той все на БАТЯ си разчита.

Въздухът ухае на мохито,
тротоарите кънтят от стъпки
на момичета разголени, от които
те побиват сластни тръпки.
Нощта облича звездната си роба, ...

Със тебе имаме едно море;
легло от пясък, вятърна завивка,
солени устни, чувства за криле
и две души щастливи на запивка.
Вълните свирят бризов рокендрол, ...

Момчето и птичката
момчето:
Пиленце мое мaлко,
зaщо ми посърнaло стоиш?
Преди ми пееше слaдко, ...

и пак вали
и порой
и отново е събота
защото не обичам почивните дни
няма ме... изгубена в дъжда ...

П Р О М Я Н А Т А
Човек никога не остава един и същ. Всеки миг от живота му оставя своя отпечатък върху характера и мирогледа му. Всяка клетка от тялото му запазва в себе си спомена за преживяните емоции. Всяка радост, всяка грешка и всяко изпитание ни правят по-осъзнати и цялостни. Но не можем да о ...

Ах! Къде си, лято мое?
Няма те от сто лета!
Като птиче във усое
чезне твоята следа.
Вече зима ме затрупа - ...

Ти знаеш ли, че изгревът има сини очи?
Не вярваш?...
Аз го видях едва тази сутрин.
Утре ще те събудя по тъмно -
прегърнати да постоим, ...

Другари,
времената се изменят!
Животът във вихрушка ни върти...
Душите ни не са отдавна вече
неопетнени, чисти и добри. ...

Като на кино
Не ме обичай толкова наужким
с „Желая те” изтъркано до блясък.
Отдавна тези думи са ненужни
и краят на сюжета ми е ясен. ...

> I dream of rain, I dream of gardens in the desert sand. I wake in vain, I dream of love as time runs through my hand…
Лежах си насред огромна поляна. Зелена и свежа. Тревата гъделичкаше кожата ми, а утринната роса, стичаща се от крехките ù листенца, се пропиваше в косата ми. Небето беше толкова си ...

Гледаш ме - сърцето се поддържа,
погледът ми хваща синьото небе
и сякаш съм държан на въже,
а ти гледаш ме и гледаш ме.
Във шепите - сияние световно ...

Нали си спомняш стария рибар,
пришил морето в хлъзгавите мрежи?
Във стъпките му дишаше прибоя
и раковини в пясъка редеше.
Къщурката му - като морска птица - ...

Пердета, изцапани с капки кръв от толкова
екзекутирани мухи,
парченца стъкълца проблясват по ъглите
от хилядите пламенни кавги.
Един ръждясал вентилатор центрофужи въздуха, ...

В СТИХ
По бързея на времето
дописвам стих
и в него има всичко...
Но себе си ...

Слагам грим -
поредната маска.
Изтривам го...
остават петна -
неразбраните чувства ...

Често вдигам пълната чаша -
наливам късмета с кураж.
Животът не ще ме изплаши -
с асфалт, калдаръм и паваж.
Моята вяра е по-вярна от сметка - ...

96.
Е... това беше вече гръм от ясно небе.
Или наистина имаше флеш роял, или блъфираше, за да го уплаши и да се откаже.
Трябваше да извика пак на помощ, чрез Силата сканиращият лъч на Ясно съзнанието си и да го отправи към щита с който Дарт Вейдър беше завоалирал своите карти, за да ги “види”.
И той ...

Душата ти прилича на стихия
забравена от бурното море,
когато го преплуваш ще откриеш
една вълна на твойте брегове!
Сърцето ти за мен е пирамида, ...

Стихии на грешница
Като изгряващо слънце, прегърнало всичкото,
разпиляла късчета нежност от себе си
да докосвам твоето тяло със тяло.
И вдъхнала твоите мисли, ...

Върви по пътя си поета.
След него глутница от псета.
Че лаят и ръмжат не е беда,
щом той оставя винаги СЛЕДА.

Тази нощ ще се превърна във луна,
през прозореца ще вляза, за да те опия,
с лунно вино и целувки на жена,
ще ти подаря магия.
Ще бъда приказно добра, ...

Любовта ми е паричка на дъното на кладенец,
а аз - русалка - тъмноока, тъмнокоса,
и по камъчета бели във ръка с венец -
тичам... с пламнали очи и боса...
Тичам с вятъра, от облаците мамена, ...

Лежа така, едва,
а твоят бриз ме гали.
Безвременно се носи
душата на парцали.
Сега е кратко лято, ...

Просяците ровят в кофите за смет,
ровя аз във спомените си навред,
просяците се молят за прехрана,
а аз спомен, за който да се хвана.
Пуст за мене е светът сюрреалистичен, ...

Печалният образ на рицар
Залезът тихо умираше! Последна огнена въздишка и стон за живот - после черните облаци го задушиха.
Заваля. Копнежно-бързо, задъхано, небето отмиваше местопрестъплението.
Трептенията на неоновите светлини, пречупени от водните капки, пръскат дъги в хиляди посоки.
Всеки далече ...

Една жена подаде ми ръка,
с нея пак открих аз Любовта.
Една изстрадала душа, жена,
протегна тя към мен ръка.
Поех я аз нежно с усмивка в уста, ...