С треперещи ръце от нощен хлад
цигарата лютива паля
и погледът, преследващ сивкаво петно от дим
лениво към небето се отправя...
А там съзвездията тайнствено искрят ...

Животът ми даде уроци
Животът ми даде уроци ценни.
Пътища извървях.
Безпътици ме спираха.
Трудности ме сритваха. ...

Сега е късно – просто няма време
и спирам се. Нататък ми е трудно.
Животът иска всичко да ми вземе,
но в дъното му някъде съм буден.
И както след спектакъла актьора, ...

Безчелен
Ръбът е ласкав. Откровен.
И прям до не-говорене.
Това е твоят избор и късмет -
на охлюв на тела оголен. ...

Да съдят могат само боговете,
и да прощават – също те!
Звездите са създадени да светят,
човеците – да правят грехове!
Да падат и да стават трудно, ...

Любовта на лудост, която прилича...
(триптих)
1.
Любовта на лудост, която прилича
и на запой изначален- ...

Фънк/Рейв

- Ще дойда и ще ти забия два шамара! Само да си посмял да тревожиш Фанито! - каза Пискливият глас.
"По-абсурдна реплика едва ли би могло да бъде изречена" - си помисли Жената в зелената рокля, гледайки Голия в затъмнената стая - бледа кожа, опъната по изкорубения му скелет и огромен тумбак.
- Аз за ...

Сън
Събудих се.
От шумни стъпки в душата ми
самотата не може да спи.
Все търси, лута се. Мята се ...

На моя бряг само тъга, но каква тъга?
Студен вятър, мъгли и плевели проклети.
На моя бряг залезът с кръв е покрит,
а разтапящият се сняг разкрива същността.
На моя бряг е гробищната светлина, ...

КУТИЯТА СЪС СПОМЕНИ
Вили Димитрова - liche
Тя беше много стара. Не си спомняше вече дърводелеца, който я сглоби, нито другия майстор, който я украси с меден обков. Но си спомняше все още, че беше много красива и ухаеше много свежо на дървесината, от която я бяха направили. Имаше си медна ключалка, к ...

Обичаш я, а тя – прощава.
Прощава ти, за да я обичаш.
Обичаш я, когато се отдава.
Дали ти се отдава да обичаш?
Звъни ти, но е изморена. ...

Те ни съдят, защото сме диви. Те ни съдят, защото сме силни. Те ни съдят, защото сме млади. Те ни съдят, защото не са нас. Защото не могат да бъдат нас.
Ние сме неукротими и глупави. Щастливи и горди. Непукистични и обичащи.
Неразбрани.
Ние самите не разбираме себе си, защо останалите се опитват да ...

Светът ми ухае на теб -
в пролет и лято, в зима и есени,
подскача във пръсти ветрец,
всяко утро от ласки понесен е.
Във косите заприпкват лъчи, ...

Седя, около мен се бръмчи,
а аз мисля нови и нови мечти.
Оглеждам се наоколо,
поглеждам навън през широкото.
Навън се смрачава. ...

Души ме тая буца пуста!
Опитвам се да я преглътна,
безмилостно прехапвам устни,
очите стискам, мокри, мътни,
ама не иска да си тръгва! ...

Защо не питаш ти и мен, Животе,
дали съм зле или пък казвам: Гот е!
Защото повече ми вземаш вече,
отколкото ми даваш бе, Човече!
Защо ми лееш дъждове с бакъри, ...

ТЕКСТ ЗА РАП ИЛИ ТУРБОКЮЧЕК
Косиш се не косиш,
туй е резултат,
давиш ли се в бира,
не го вдигаш пак. ...

Едва когато стъпките заглъхнаха,
оставящи невидими следи
и твоят аромат се разпиля във въздуха
след моя аромат и се стопи,
едва тогава аз разбрах, че ти завинаги ...

Казват, че няма нищо по-хубаво от лошото време.
Но дали наистина е лошо?...
И дали наистина е време?
Гледам наклонено падащите капки и си мисля, не са ли това моите отминаващи дни?
Колкото и да искат капките да падат вертикално, вятъра ги повява наклонено, дори хоризонтално. ...

Ще го усетиш някой ден,
когато мене няма да ме има.
Ще те прониже вятърът студен
край теб ще затрепери зимата...
Ще те боли. Душата ти ще стене, ...

Така се чувствам всеки ден... Разкъсана.
Няма нищо по-красиво от измореното лице.
Очите се затварят от само себе си, трябва ти усилие да ги държиш отворени.
Не дишаш въздух, а вдишваш издишванията на хората около теб.
Като си погледнеш отражението, не се познаваш вече. ...

Кат на Пирина орлите
със искри в очите,
от селата, градовете,
от паланки в планините,
излетели даскалите ...

А желанието - нека отлитне....
Вярвам - то ще се върне при мен.
А кога пак ще кацне - не питам.
Просто чакам го своя ден.
Ако трябва - при друг ще отиде. ...

В мрак непрогледен, животни от цял свят дивеят,
А хората спокойно, от среднощната жега, с ветрила си веят!
Нощта е топла, но тъмна, страшна и ето – лаят на кучетата се чува надалеко,
От това всяко дете вик леден надува и над завивките се показва леко.
Лампите в къщите почват да гаснат и пердетата пр ...

Не знам къде отива този самолет,
но всичките му пътища са сини,
мечтая да съм до прозореца отпред
с покрита масичка от ягоди и вино.
За миг над земното кълбо да прелетя, ...

Разтърсена съм аз и ужасена!
Девойка млада вчера аз съзрях,
просеща, отчаяна и похабена,
изритана брутално – онемях!
В кафе луксозно, топло, скъпо, ...

А толкова любов в себе си събрах!
И толко много - казват - разпилях!
А мисля си - с шепи давах,
не смятах, не броях...
Сега богата съм - ...

От некадърници аз все завися!
И съм принуден да съм мил със тях.
О, как ги мразя! Противя се,
това са клоуни, за смях!
Не ги понасям и все ги презирам, ...

Кукуригу-у-у-у, мой стопанино
Кукуригу-у-у-у, мой стопанино!
Съмна вече, събуди се!
Житце дай - да се нахраня.
Не ми охкай, не мръщи се - ...

Нели
Глава трета
Клиниката тънеше в подтискаща тишина. Само под няколко врати се процеждаше мъждукаща светлина. В стаята на Нели, се чуваше само бръмченето на монитора. Капки животоспасяващ разтвор безшумно се промъкваше във вената на дясната й ръка. Болната лежеше с затворени очи, а до нея вперила ...

Любов,
ако ми покажеш знания за три,
аз ще ти пиша четири,
но ако получиш две,
аз няма да ти пиша три. ...