Спомен слиза към сърцето
и затопля се света.
Някой пее тихо
горе на небето.
Вслушвам се ...

Само аз можех да те обичам
и господ това го разбра.
Само аз можех да те желая,
само аз, ти не можа.
Само аз можех любов да ти дам ...

Искам да те мразя, но не мога.
Да те обичам също не е правилният път.
Душата ми се свила във тревога,
сърце и разум да се спогодят.
Искам да обичам аз отново, ...

Сърцето ми – разстроена китара,
се бори между разум и душа,
не може да преглътне изневяра,
не иска да приеме самота.
Оглежда се безпомощно и чисто, ...

Един шоколадов бонбон се мъдреше във вече изпразнената кутия и крещеше, че трябва да бъде изяден, защото не му се живеело повече, но нямаше кой да го чуе. Срокът му на годност изтичаше след седмица, а той продължаваше да си седи там, сам, в дъното на големия шкаф. Чуваше как децата викат отвън тези ...

Когато спомените станат много
и някаква неискана печал,
заседне в брошката ти строго
и натъжава твоя марков шал...
Когато видиш бръчки край очите, ...

Нощта забравила е за покоя
и всичко вън ехти.
По мен усещам само кожата твоя
и това, че вътре в мен си ти.
Едни очи все ме изгарят - ...

ПОГЛЕД ПРЕЗ РАМО
“В зрелостта си поетите са длъжни
да пренапишат старите си стихове...”
Съвет на приятел
Бих пренаписал старите си стихове, ...

Почти празна стая. В ъгъла дъбова маса, а на нея - черни и бели фигури от шах. По белите квадрати търся щастието, което лъкатуши между тях. Далеко от черните полета! Нима не мога да бъда бяла царица... Но по диагонала - черен офицер - исполин! Мога ли да помръдна? Отсреща ми - топ, около мен - дребн ...

Не е ли странно
как времето и звуците променя,
които си изтръгвал от изчезващата си душа...
Безвремие е крайна мярка,
която те обрича на чужда власт и безгранична самота... ...

Път. Огромен път.
Едно дете върви по него.
Едно дете от мойта плът
се дуелира със житейските проблеми.
Започва бавно буквичка по буква. ...

Бутилката празна стои
за тебе изпита от мъка.
И болката в мен се рои
от днешната наша разлъка.
Купът от цигари расте, ...

---
Там, където си мислиш,
че свършва небето
и където се ражда невинното стръкче трева,
и се смееш, а плачеш ...

Косите ти са Луда Яна,
примамват ме с води игриви,
смехът ти ме лекува с рани,
по-парещи и от коприва.
Ръцете ти са две лиани, ...

Огромна сянка покри равнината,
пламъци избълваха небесата,
златисти криле въздуха порят,
ниско дърветата огъват.
Огнен змей лети над хоризонта, ...

Практика и медитация прекрасна
ме зарежда със вълшебство, добрина.
Реалността обаче е така ужасна,
късно осъзнавам своята вина.
Приемам ежедневната умора, ...

Не важат тука документи,
нито представа за каквато и да надежда,
защото виж - за нея аз написах нещо,
което е на някои известно.
За другите - не отговарям, ...

Горяща в пламъците на живота,
в безметежни бури, облаци и прах,
с примирие понесох своята Голгота -
изтъкана нежност от любов и грях.
Изгарям бавно в тишината ...

Единствен! С тази титла си орисан.
И цял живот навярно ще я носиш.
Орисницата стъпи ли наблизо,
от мене хубав бой ще си изпроси.
Как смее да ме влюбва точно в тебе? ...

Имаше една жена,
която будеше сутрин морето.
Аз приспивах за нея слънца,
за да бъде най-ярка в небето!
А душите ни бурно се сляха. ...

Ангел
Ореол от звезди те последва,
като ангел, слязъл при мен,
с добротата в сърцето си, блеснал,
да ми светиш по път замъглен... ...

@
Нощта, окъпана от топъл дъжд,
осъмва свежа като моминска гръд.
Момичето, сънувало любов,
все още язди нощните коне без път, ...

Вече се канех да си тръгвам, изморен от отегчителната си работа през този ден, и в главата ми се въртяха няколко примамливи идейки за вечерта, когато се появи този тип.
- Аа... добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не г ...

Аз по Надолното се спущам,
от мързела си натежах!
И лебедова песен слушам,
притиснат от космичен страх!
Не знам какъв се изживявам, ...

Събуди я изпепеляващата болка в корема ù, навън беше тъмно, клоните на дърветата драскаха по прозорците, подтиквани от силния вятър, а в стаята студът прокарваше дългите си ледени нокти по кожата на родилката. Болката не спираше, дори напротив, увеличаваше се и набъбваше както гъба набъбва в мрака. ...

До десетия знак
Първия път, когато написа тази история, явила се като видение в съня му, се случи нещо необикновено. Без видима причина мониторът на компютъра изгасна и запаметеният текст изчезна. Като по чудо, само няколко останали думи се бяха пръснали по белия екран и мигаха виновно. Плахо ги съб ...

Корава съм
като изсъхнал хляб,
оставен слънцето да го препича.
Изгубила съм
своя аромат ...

В годината на змията
Пълзи годината и съска.
В природата е на змията,
захапвайки, да впръсква
отровата си в тишината. ...

На този стол седях, когато
се стреляхме с нелепа жлъч.
Ти рече, че съм те оставил,
а аз роптаех като мъж.
На този стол седях и после, ...

Човекът, какво е това?
Дали не е някоя Божа шега.
Може би сън - лъжа.
Или просто една мечта.
Някаква вселенска игра. ...

Направи го, както само ти го можеш,
докосни ме с пареща ръка.
Постепенно ти ще усетиш
нежността на моите бедра.
Ще тръпна цялата в екстаз, ...

в стените на времето ли да зазидаме любовта си
изтерзана...
или тя - все едно се ражда сега
да побегне и да заживее новия си живот,
ти оставаш, ...

Ах, че мен, дядо, додея,
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея …“ Хр. Ботев.
И на мен така, додея ми.
Време е да сменя темата на писанията си, но с какво да я сменя? ...

ЧЕРНО МОРЕ
Живял някога един старец на брега на красиво море. По цял ден той плетял мрежи и хващал риба. Имало толкова много, че старият рибар раздавал и на животните си. Той имал добро куче и черна зла котка. Кучето се казвало Бόли, а котката Сержѝна.
– Бόли! – извикал старецът на кучето си и то ве ...

Рок балада
Пропукват въгленчетата
от притихнали съчки.
Капчици грях по струните
на китарно безвремие. ...

Любовта, която ти ми даде,
те превърна в образец за жена
и изцяло ме раздаде
на теб и твойта тишина…
Пред любовта, която ти ми даде ...