На Ивайло Балабанов
Тъжните ми мисли
капят като листи,
сякаш жълти багри от платно на Гог.
Грозде натежало, ...

Ще бъде приказна нощ!
Щом падне отново Тъмата,
и Луната, влюбена в нея,
с най-силния си чар се покаже.
Щом изгрее и кралицата на нощта - ...

Затворени са очите ни,
дъха ти усещам по кожата си -
вятър, на небето има звезди.
Спим.
Вълшебство се случва на мен, ...

Някога питали ли сте се какво е това празно пространство във вас? Това чувство на липса? Защо то е там? Когато го почувстваш, когато откриеш това пространство, се вкопчваш в него, търсейки кое е нещото, което ще го запълни. И намираш хиляди неща, моментни прищявки, обикновени удобства, мислейки си, ...

помниш ли
когато ти показах
моето място
сред всичкото
сиво ...

Сам нямаше идея къде са му мислите, или какви са; още повече - в редките моменти, в които ги откриваше, не им вярваше. Така го учиха от малък и не му даваха да се смее силно, не е и скиторил много по улиците. Но и не помагаше на сестра си, когато мама и татко бяха на работа, а тя, сестра му, не обич ...

Есента се разплака и тази година,
по мокри тротоари вървя.
Отново по старите стъпки ще мина -
бледа, измита следа.
Не исках спомен за тебе да будя, ...

Лицето,
което целувах
така ненаситно
през кратките нощи,
го няма. ...

Трудно се живее, трудно,
когато си толкова далече,
в скайпа аз ще те прегърна,
пак е някаква утеха.
Трудно се живее, трудно... ...

Приятелю, пусни ме в твоя свят
около огъня ти да се сгрея,
да ти изплача моето мълчание.
Една сълза приседнала да коравее,
а ти пробойните усетил в мен, ...

КАТО ПРАНЕ НА РИЗА С МОРСКА СОЛ
в началото
ще те накисна със езика на вината си
... знам, че е заразно
... не съм попитал ...

Благодарим Ви
Още сме деца, но спомени красиви от тук събрахме доста
със учителите наши и със нашия хубав клас,
бяхме малки, Вие ни градихте моста,
учители, благодарим ви, че винаги били сте с нас. ...

Очи затварям, ето те, пред мен си,
ръце протягам, да те прегърна искам.
И в тишината пак дочувам твоя песен,
и всичко е като преди, но теб те няма.
Заспивам и не искам ден да идва, ...

- Хайде да сменим темата, а?
- Какво имаш против? Това е нашият живот, нашето ежедневие.
- Спри! Нека си починем от ежедневието. Тук сме, за да се повеселим.
- А ти можеш ли да спреш да мислиш? Имаш ли в главата си разпределение – мисли за делник и мисли за празник?
- Не знам, но искам поне днес и п ...

Letting go of something is hard. Letting go of somebody is even harder. You feel as if you are dying and there is no one to save you. The pain is too much and too real. You know that no one can save you except yourself.
Your strength is leaving you. You are alone and helpless. You are doubting if le ...

Most of the patients were waiting quietly their turn at the consulting room on the first floor. There were people of course that slipped carelessly forward taking advantage from the absentmindedness of those before them. The queue often shook with arguments but sometimes everybody just bowed their h ...

Не питай Любовта дали си струва.
Тя няма за душите ни цена.
Уж дъх е, а пък вятърна нахлува.
Сълза е, а прилича на вълна.
С искра ще блесне - в миг неволно кратък, ...

Ръцете на жена,
парещи от нежност
и крехка доброта,
самите те - човечност,
сърдечен зов и ласка, ...

Do you know what it's like when,
You're scared to see yourself?
Do you know what it's like when,
You wish you were someone else?
Who didn't need your help to get by; ...

Бяло и бяло, и бяло е
от тук през градината чак,
а моето старческо тяло
на зимата пътен е знак.
Тя, зимата, знам, ще си тръгне ...

Залез нейде в Океана...
(лирични миниатюри)
1.
Залезът е светлина разлята
над разлюляните води, ...

Когато самотата услужва свои нужди,
тогава навярно една любов е спряла,
когато дори и погледите станат чужди –
всичко останало е само една раздяла.
Да не бяха сърцата – тази любов да творят, ...

Мисля, че на Господ му става все по трудно да раздели праведните от грешните,
Светците от съзаклятниците,
Чистите от омърсените,
Ако волята ми е чиста, мислите - праведни,
Тогава защо все съм заобиколена от толкова грешки? ...

Нежно ме докосваш,
като изваяна от глина.
Искаш да ме омагьосаш,
но в мене всичко е пустиня!
По тялото ми болка ...

Като безсмислен гларус
гадая по върховете на вълните
вярната посока и бъдещето
на сънуваните хоризонти.
Пасажите сребристи на сафрида ...

Защото те обичам, съм така –
разчорлена и ведра на закуска,
замислена и тиха на обяд.
И погледът ми все към теб препуска...
Защото ме обичаш съм това, ...

***
Поглеждам просяка
и бръчките извиват
пътека дългоуха към дома ми.
Под робата му – морен вятър, ...

Изплаках те в сълза
Изплаках те в сълза
утихнала в преболялата тишина.
Зашлевени истини замерят
грапавото време с желания. ...

Когато ме попиташ
къде е центърът на Вселената,
аз ще отговоря, че си Ти,
и за чувствата - колко са големи те
устните ми ще замълчат, ...

Щом ти си до мене
Погалих небето и то се усмихна.
Прегърнах ветреца и в скута ми стихна.
Прегазих реката - вода до колене...
Ах, колко е хубаво щом ти си до мене! ...

Мамо
Защо ли ме, мамо,
тъй малко обичаш?
Как трябва ми рамо,
а ти ме отричаш! ...

Когато ме видя превита,
подобно плачеща върба,
ти не понечи да ме вдигнеш
и любовта окапа като есенни листа.
Дърветата осиротяват, но напролет ...

На акъл дашен
долапа му прашен

Аз ще се върна
Аз ще се върна почти като някога.
Няма да чуеш ни дума, ни звук.
Ще се родя от сълзите на вятъра
и ще си тръгна след малко от тук. ...

-Тими, не ходи там! Опасно е!
Малкото чернокосо момче на шест-седем годинки притичваше през останките на стария лунапарк. Под гуменките му скърцаха стъкла и ръждиви отпадъци, но малкият не им обръщаше особено внимание. Навря се в някаква полусъборена барака въпреки подвикванията на майка си. След се ...