Не ми изпращай подаръци, искам те гол и първичен,
и не ми целувай ръцете, други места ме възбуждат...
не искам да слушам колко съм хубава, че ме обичаш...
аз в думи не вярвам, а от тези съвсем нямам нужда...
Не ме изпращай до входа, нима ще ме някой открадне, ...

Приятелска ръка
(стихотворение)
Сам ли си на света..
Ако няма до теб приятелска ръка?
Или смяташ, че така би било добре? ...

Късметът обича смелите, защото ако героите умрат рано, глупаците ще се контузят сами при награждаването и ще развалят радостта от победата.
При великденските яйца противоборствата се решават с чукане. Щеше да е забавно, ако това се прилагаше и при политическите.
Колоездачът се завърна след като побе ...

Биг Брадър
или
Лесният отговор
Истината е рядко чиста и никога проста.
Оскар Уайлд ...

Влизах през прозореца на едните си чувства, точно когато вратата към другите,з а които така привързано копнеех, ми беше затръшвана в лицето.
Нямаше нищо по-сладострастно за мен от болката. Тя беше това, което ме държеше на крака, маркирайки сякаш с невидима линия пътя към изхода и след това входа къ ...

Уважаеми г-н Симеонов,
Казвам се Светослав Минчев, на 49 г. от София. Завършил съм висше образование - БФ в СУ "Климент Охридски" през 1989 г. Имам 19 години учителски стаж като учител по БЕЛ.
Автор, съавтор и съставител съм на 20 книги (16 от които учебни помагала по литература, за да не ме помисля ...

Неми думи
изтръгват небето ми
и ръцете им
плоско мълчат.
В тишината ...

Отнесени...
Отнесени истини
отново заровени.
Отминали с времето
забравени спомени. ...

Аз мога да обичам мълчаливо -
притихнала пред теб да се смиря,
но как смирява се стихия,
когато огньове пали във кръвта.
Как се смирява лудостта в сърцето, ...

Ти даде ми онова, от което имах нужда,
ти дойде и моя свят го преобърна,
без да съм те молил, без да съм те търсил,
ти знаела си, че от тебе имам нужда.
Не е вярно, че случайността нас ни срещна, ...

Отново празник тъй щастлив
не мога с тебе аз да споделя,
в този ден слънчев и красив
минута време няма как да отделя!
Далеч съм, мамо, за да те прегърна, ...

Луната съблича си бавно
сребристите лунни воали.
Играта ù днес е забавна,
мечти и желания пали.
Извива се страстно и чисто ...

Птиците не умират сами...
Дадох трохи на самотния гълъб,
исках в замяна урок по летене,
а той изкълва ги и кацна на стълба,
просто изглежда, но не е за мене... ...

Една сълза! Опитай да я скриеш.
Недей! Не я проронвай веднага.
Не му показвай, можеш да изтриеш
от сърцето болката и таз тъга.
Една сълза! Не се показвай слаба! ...

Той бродеше в безкрайната степ.
Оцеляваше, макар и без сила.
Избягал от порочен вертеп,
с надежда в мисълта му се впила.
Той крачеше бавно в онази посока. ...

Сред произвол живеем и ме е срам,
че за пороците на системата се мълчи,
когато има протест - чува се едвам,
браво, съдия Тодорова, в света вълчи
ти на неправдата се опълчи, ...

Понякога животът е страхотен. Летиш, сияеш и т.н. А понякога... Е, понякога просто е гадно. ‘’Човешко, твърде човешко’’, както би озаглавил книгата си един луд германец. Естественият начин на природата да ни кара да се развиваме чрез трудности, изпитания и страдание. Фундаментални елементи от човешк ...

Разминаване
Искам да съм чужда
и ще бъда чужда.
Мисълта ми
ще е чужда. ...

Отиде си, отдавна, преди време,
минават месеци, година, две...
Но тя не стихва, мъката по тебе.
(как кърпи се съдраното небе?)
Душата ми е цяла в драскотини, ...

Когато новото
и старото
се срещат,
надежда се чертае
в мрака, ...

Няма труден път без изход,
няма вечен ад без рай,
няма само смърт без преход,
няма раждане без месец май.
Няма смъртен грях без прошка, ...

фантастика
Ето ме далеч от всичко, аз, Григорий Василиевич Боренчук, намиращ се абсолютно сам, реещ се в гигантската мъртва космическа бездна, в която или ултравиолетовите слънчеви лъчи ще ме унищожат, или въздухът ще свърши, или жаждата ще ме обори, или метеорит ще пробие скафандъра - не зная коя с ...

Навън вали.
- Дали е дъжд?
Небето плаче - тъжно е.
Погледнах и видях очите ти да плачат - Защо?
В този дъжд ти беше без чадър, ...

Предвкусвайки тръпчивата наслада
от шампанското на лятото,
върху рогозката на плажа
блажено се протяга месец май.
Прокарва пръсти през косите ...

В любовна омая аз теб ще изпия -
та ти си за мене и жива вода!
Сърцето си в радост със теб ще измия
и в него - горкото - да драснеш следа.
Останала в мене - във моето тяло, ...

Богиньо моя
Богиньо моя, толкоз си красива,
разцъфнала кат майските цветя!
Сред вярващите в теб съм първи
и вярвайки, аз правя чудеса. ...

Пясъкът следи след мен рисува,
вълните махат с белите крила,
морето бляскаво танцува,
стопява се и последната звезда.
Облаче със слънцето се заиграва, ...

О, като струна е
душата разгневена...
Със крачките на Времето
и тя звъни.
Трепери тя ...

След празника нагарча и сълзи
попиват тайно в смачкана салфетка,
умората като бръшлян пълзи
по изоставената ти жилетка...
Нетрайни спомени за детски смях, ...

Преследването
Бясно препускайки по пътя, близо до реката се натъкнаха на изгорели трупове. Топлината по тях показваше, че скоро са били изгорени. Приличаше на изгорено от дракон – толкова силно бяха обгорели телата...
Докато се чудеха защо драконът не е изял хората и конете им, видях сянка в облацит ...

Погледнах снощи голямата луна и възкликнах.
Боже, колко си красива.
И когато изрекох тези думи, сърцето ме прободе.
И тогава се опомних.
Тези думи трябваше да бъдат към теб, звездичке. ...

ГРЕШКА БОЖИЯ
Възможно ли е, Господи, случайно
да си направил тъй нелепа грешка?
Да си решил небрежно и нехайно,
като си вдъхвал дух в рода човешки, ...

насрещни ветрове
веят
по бели друмища
по черни стърнища
зелени треви ...

Когато заглъхнали звуци се ронят
в почти непрогледния мрак,
изгубени някъде мисли се гонят,
за тебе припомням си пак...
И сякаш отново летят пеперуди, ...

В тишината бързи стъпки,
разкъсващи сякаш този нощен свят.
Изморени вопли, въздишки тежки
и ръце, протегнати напред.
Врата заключена. ...