Да бъдеш воин в живота е трудно,
минаваш през бури, окопи, войни
и падаш, и ставаш, и тръгваш отново
по светлия път на божествени дни.
Изтупваш праха от обиди и злоба, ...

На Ивая
Усмивката ти винаги ме сгрява,
дори, когато нещо ми горчи!
В очите ти светът се отразява,
а в моите се отразяваш ти! ...

Камбанки златисти тихо звънят,
щом чуя ги отново за тебе се сещам,
към мен се протяга усмихнат сънят,
магическо място, където те срещам.
Ах, колко неща си казахме, знам, ...

Коя си ти, че да го нараняваш
и във вярност да се вричаш?!
Защо със други го сравняваш
и с фалшива обич го обичаш?!

Вятърът докосва лицето ми,
каква прохладна и чувствена ласка!
За миг забравям болката
и всичко потъва в тишина...
Толкова е красиво!... Макар и само ...

Буйна млада синева.
Сякаш днес родена прелест.
Като никога високи небеса.
Влива се в гърдите свежест.
Глъчен смях - крилати самодиви, ...

- Да, това е понятие за признание и собственост на притежателя.
- Охо... Но аз имам друго виждане.
- Какво е според теб?
Ами, аз съм против частната собственост. Само семейството си остава такова. Но неговите членове трябва да имат право на собствена свобода, а не свободия. Основна единица, която да ...

Защо се нараняваме, приятели,
със спорове ненужни, смешни,
доказваме си колко сме влиятелни,
находчиви и умни, безпогрешни.
Защо уверени, че винаги сме прави, ...

Намирам себе си на стъпки две след залеза
и само глътка преди полунощ се губя пак,
щом престъпленията лунни отпечатат с палец
върху челòто на съня ми своя неспокоен знак.
И някъде далеч от кожата си изгрева посрещам, ...

Счупи ли се като изпусната чаша
на малки парченца сърцето ти?
Пръсна ли се от напъни тежки,
от викове, от любови грешни?
Изгуби ли се сред хора всякакви ...

И бал девети в океана няма,
щом от думи салът е за двама,
с перото да гребем, човече,
ала краят де се вижда вече?
Жалък дон Кихот без Дулсинея, ...

Мъничко цвете намерих в студа,
кой ли захвърлил го беше снега.
Беше красиво и нежно кокиче,
кой ли изхвърлил го бе тук.
Вдигнах го бързо с ръце, ...

Толкова дълго мечтах.И в мечтите си
тебе видях! Докоснах със шепи морето.
Като птица политнах в небето.
Образа бавно рисуваш. Върху пясъка
на тази родина. И чакаш... чакаш ...

Дворецът спеше.
Голото тяло потъна.
Под веждите му нямаше и оттенък на разум - две капки разтопено стъкло лежаха там. Къпеше се безмълвно в късна доба в студената вода, ала не тя, а нещо друго сковаваше жестоко плътта му. Сърцето му биеше равно, плашещо спокойно под тихата прегръдка на водата. Зад о ...

Колко трудности
с теб преодолях.
Вярвах, че верен
до гроб ще ми
останеш ти. ...

В живота ми за дълго не се задържа,
с тебе опознахме се едва,
но бързо в мене пламна любовта,
която ти изхвърли в пепелта!
Но пепелта пламъка не угаси - ...

Написах на пясъка твоето име,
вълните го галеха, аз помечтах...
Разбърза се вятърът, после покри ме
с солените пръски от морска вода.
Димът от лулата рисуваше букви, ...

Прокрадвам се във нощите ти бегло,
бягам, за да се спася, за да се спасиш,
отчайващо е всяко намерение
да се събере това, което
живее във различни светове, ...

Ако можех да те изкрещя!
В черупката на орех
би усетил ударите на земята.
Ако можех времето да спра!
Когато Вярата помолех ...

Машина за спомени
Рисувам си сърца
и слушам песен за любовта.
Твърде емоционално ми е в този ден.
Това е може би така, защото отново мисля за теб и мен. ...

В този ден на безмерна Тъга
само слънцето май е щастливо,
то оглежда лъчите си в мен
и отчаяно после се скрива.
Сивкав дим се полепва и сив ...

Шизофреничната ми съвест
да ме атакува без вина решила днес.
Един Голям въпрос във мене - малката се взира,
той нищо, нищичко отново не разбира.
Избягала от всички, заровена във всички, ...

Ой, девойко със очи на степна антилопа
Ой, девойко, със очи на
степна антилопа!
Щом те зърнах и в гърдите
нещо се разхлопа! ...

Да помолим есента да си върви,
докато още е така красива
и латерните във сънните треви
щурци бездомни скърцащо навиват,
и зад шал от слама – плетен две на три ...

Казваш... вече няма тръпка.
Не е същото, нали...
Тръгваш си с изящни стъпки...
Ще ми липсваш... Остани!
Устните ни тъй горяха... ...

Не искам аз да се показвам
на попрището за мастит поет.
И колкото да се доказвам,
със грижи поетични съм зает.
Че музата ми непокорна ...

Страх
Грубите хора,
те са особена,
зла порода.
Запазена марка. ...

Докосва вятърът и гали косите
за поздрав танцува и се обръща.
Вълшебна луната целува очите,
огрява красиво бащината къща.
Минавам през прага - приятно ме кани. ...

I was in the winter of my life, and the men I met along the road were my only summer.
At night I fell asleep with visions of myself, dancing and laughing and crying with them.
Three years down the line of being on an endless world tour, and my memories of them were the only things that sustained me, ...

И днес закъснях. Докато отлеем втория калъп, пристигна и доставката на
новото количество гипс. Бързах, но закъснях. И когато си тръгнах, слънцето вече беше слезнало толкова ниско, че приличаше на нещо голямо и узряло. С усещане за теб в сърцето си и букет диви цветя бързам да се прибера у дома. Прес ...

Това е земята на Ботев!
Красива и горда страна.
Поробвана, бита жестоко,
но никога на колена.
Това е земята на Ботев, ...

УБИЙСТВО
Тази нощ е обречена! Не ме питай защо.
Не наливай заблуди във чашата!
По-добре е да пия горчиво винó!
Тази нощ... Тази нощ не е нашата! ...

Един въпрос и днеска ме измъчва,
натрапчиво се в мозъка ми впива,
и лоши еманации излъчва,
и все ме жили той, като коприва.
Защо човекът е така жесток, ...