Сънувал си?!
Повика ме.
Незримо.
В съня си.
Не закъснях. ...

Започвам да публикувам една книга, която не знам как ще се възприеме от читателите. Но животът е такъв.
Кайлас. Красив и недосегаем за човешкото око. Тук великите посветени са изградили великолепни монументи. Огромен град сияе със своята светлина дълбоко в глабините му. Малко са земните обитатели, к ...

Гледам живота около мен, забързан в някакава посока,
тъжен и ужасно смутен, пълен с намръщени хора,
но аз вярвам, че има на тази земя радост някъде скрита,
има надежда и топлина, но още не е открита.
Вярвам, че всичко ще се промени, че светът ще стане различен, ...

Дон Кихот се отказва от лудориите си
Не знам какво е поражение... кой казва, че съм луд?
Идалго с малка хасиенда, читател влюбен и мечтател.
Поезията е доспехи, бита – роман (но трафаретен), на копие
от стария таван ги вързах, и ето ме – Добрия Дон Тъга. ...

Аз съм най-омайната свежест,
най-бляскавата роса
по върха на пръстите ти,
най-прекрасното ухание на утринта,
най-дълбоката нежност на душата ти... ...

Вярвам в тишината,
във въздъхващото есенно дърво,
светещата красота
на цветното листо
и танца, ...

---
Бих могла да се влюбя в очите ти –
те са истинска синя прегръдка.
Те отварят врати за мечтите
с еликсирни живителни глътки. ...

Разпадна се часовникът,
оставиха го цифрите,
отчупи се парче от циферблата -
и само още надписът
проблясваше с позлата. ...

Сивите дни изкълваха зърното на надеждата.
И по голия харман на душата
без дъх препуска вятърът.
Едно зрънце зарито,
от човката на дните скрито, ...

Затвори очите си,
за мен си помисли,
една звезда в този миг се ражда!
Отвори сърцето си,
пусни ме там, ...

Търкалям диска на живота
в безкрайния житейски път.
Катеря непозната кота
и все очите ми не спят.
На четири ги тях отварям, ...

ДЪЛГ
"Човекът е на дълг голям обречен"...
е казал някой. Знам ли вече кой?!
Но тази мисъл от дете я помня
и някак си свещена е за мен. ...

Секундите ми станаха минути.
Ще станат ли те после часове?
Молитвите за работа, нечути,
висят като обесени мъже.
Само лабиринтът се надбягва ...

Победителите, успелите
ги посрещат с оркестър,
възгласи и цветя...
Победените, неуспелите
се завръщат тихо. ...

Любовта...
Тази...
изгарящата, изпепеляващата...
Този...
Опитомяващият, истиският... ...

Аз бях по детски любопитен…
Търчах по всякакви следи!
И истински бях ненаситен…
Отхлопвах хлопнати врати!..
Не казах никога: "Не мога!” ...

РАЗПЯТИЯ
Rien a faire*
От векове – все същата картина,
един и същ тече край нас животът –
под палещия пек на Палестина ...

Превърнахме се всички във статистика.
Живота водим вече на хартия.
Документацията май вече по е истинска,
от всички чувства, дето зорко крием.
Превърнахме се... в стадо от овчици. ...

Пристъпвам в теб.
С безсъници на прага
залязва слънце.
***
Шарен паважът. ...

Влюбих се във теб веднъж
и после аз случйно уж видях те,
а после след случайностния дъжд
очи в очи със теб седяхме.
Приятели, споделящи прекрасен ден. ...

Научи ме как да те деля с други.
С тез, които искат да си с тях.
Гледам тихо и базмълвно всички,
но душата не търпи кат мен.
Искаш малки тайнички да имаш. ...

откажи се,
не стихва огънят
с едно докосване,
откажи се,
не стихва вятърът ...

Чичо Милчо е от онези ямболски заварчици, които ще ви свършат работа за нула време и после ще ви вземат малко пари. Той е точно от онези ямболски заварчици, които ще запоят и тъща ви за вратата на мазето, ако трябва, само и само да получат едно шише ракия. А с едно шише ракия- кеф си е да живееш. Те ...

Поръчвам си ром с прясно мляко и лед и сядам да се правя на интересна. Хората пият, говорят, смеят се, а аз се оглеждам да ги открадна- нали ще пиша пак за блога си. Абе и от тук ще си вдигна гълъбите след малко, но нека поставя началото. Този път ще пиша за Николинка от „Люлин”. Запознах се с нея с ...

Мечтите си с моливи нарисувах,
така красиви, както ги видях.
Поръсих им прашец от жълта креда,
червени точки сложих между тях.
Оформих сини линии с пастели ...

Отново паля цигара.
По една за всяка лъжа, за всяка изневяра.
Болката си се опитвам да притъпя.
Лъжа себе си, че така ще я спра.
Димът отровен се впива във мене. ...

Тръгнах си, не те видях, не казах сбогом и не се обърнах.
Прибрах се в стаята и всичко с тебе свързах.
Съблякох дрехите, те все още аромат на тебе имат...
Косата си развързах и погледнах огледалото.
Две очи оттам ме гледаха и бяха твоите очи... ...

МЕТАМОРФОЗА
Промяната на времето ми действа,
боли ме всяка костичка и става.
Какво се случва с мен ми е известно.
Аз просто остарявам. ...

Огънят шепне в огнището
Огънят шепне в огнището
в студената есенна нощ.
Отнесено и ласкаво разказва
за разпилените парченца нежност ...

Сама в есенния ден,
сред окапали листа,
под небето посивяло
останах без душа.
И тялото ми празно ...