Като малка сълза, като бяла тъга,
като рима – отляво те нося,
а навън е дъждовно и пада мъгла.
Аз вървя, прекосявам я боса.
Като бурна река, като бистра вода, ...

вградено око в стаята оставям
и ябълки
преглъщай ме и чакай -
бъди търпелив
уханието твое ...

По алеи от есенни листи
На Мария
Като плисък на морски вълни,
като буря, отминала рано,
във душата ти нещо трепти – ...

Мечтая си
да ме повикаш...
Едва, едва –
на малко име.
Ще литна ...

Цвят бледорозов, неразцъфнал -
чака да усети топлината.
Сълзи във очите незакапали -
ще излязат, щом пробуди се душата!
Вик, който иска да изригне - ...

Съдиш ме, че грешница съм аз,
но как, кажи ми женската си същност да изтрия?
Щом усетя корава, мъжка власт,
започвам отново за нежност да копнея.
И ако искаш другата да избереш, ...

На моя ангел
Къде остана ангелът пазител
на моята изгубена душа?
Къде отиде моят пръв спасител?
Ще дойде ли за мен, освен в съня? ...

Колко много те обичам!
Повярвай, само ти си моя.
Да, но не и днес,
забрави, че кафе ще пием!
Няма друга като теб. ...

Аз съм твоето лято, къпещо те в светлина.
Аз съм твоето лятно момиче,
обичащо те повече от всичко на света.
Аз съм твой порок, твоя радост.
Твое желание, твоя слабост. ...

Много мислих, но пак не знам откъде да започна моята история.
Едно обаче знам със сигурност - имам нужда да я споделя. Не мога да задържа това в себе си, пък и събитията така или иначе следват своя ход. Аз само ги проследявам.
На трийсет и пет съм. Възраст, на която в едно нормално развито общество ...

Коледна приказка
Чедо мило! Ела тук... Кажи:„ добър вечер“ на госта.
Дядо Коледа той е! В чувала подаръци има!
Не поглеждай ботушите...татко ти същите носи,
над брадата памучна очите на татко ти мигат. ...

Не съм във своята Родина!
Орисан съм да бъда сам!
Живота ми така премина,
за лошо-хубаво, не знам...
С тъга по моята Родина, ...

НЕБЕСЕН МОТИВ
На приятелите-поети
Викаш ли ме, Господи?
Изглежда
скуката при тебе си я бива, ...

„Приятелство” е емоция, прекалено бедна на думи дори...
„Любов” най-често носи повече тъга, отколкото любов и е също така бедно (а и относително) понятие...
Това е нещо много по-различно. Нещо, което никога не съм си и мечтала да открия. Нещо, което повечето средностатистически души на тоя проклет о ...

Тя беше толкова красива,
нежна и игрива!
Всички вярваха в следата,
която се остави на земята.
Тя беше чиста и неопетнена, ...

Осем жабчета зелени,
кръглооки и засмени,
скачат, бутат се и крякат,
някой да ги храни чакат.
Мама жаба Кикерица, ...

измислих си една любов -
такава, каквато я исках,
измислих си една любов,
такава, каквато я почувствах,
измислих си я ...

Не съм ангел, аз съм дявол!
Зъл и тъмен, пълен с мъст!
Завист ми гори душата, зла и черна като кръст!
Бях тъй светла и красива, бяла, чиста и добра!
Но сега не ми отива, аз съм вече много зла! ...

Марина и паяците
Но аз ще те сепна с целувка искряща от хлад
и тя като паяче нежно по голия врат
ще хукне веднага...
Артюр Рембо * ...

Ще гледаме днес чуден балет
и то без билети за място и ред.
Да грабваме шалове, шапки с помпони,
бързо да излизаме по наште балкони.
Ще видим пируети, реверанс, поклон ...

Един дълъг живот ме очаква без тебе,
опакован в дантели от скръб.
По лицето ми лепне нелекият жребий
да съм свършващ във тъмното път.
Два-три мига любов. После глътка забрава. ...

Усещане за... (4) - трета част
Попиваше жадно влажния, есенен въздух, засъхналите вече листа нежно шумоляха под равномерните му стъпки, студените лъчи на слънцето премрежваха погледа му, който бавно обгръщаше жалките останки от отминалото вече лято...
„Трябва да го преодолея!“ - опита се да се окура ...

Бойко:"България градим.
За нас я ний строим.
Сиреч ний да богатеем
и весели песни да пеем,
за сметка на клетия народ, ...

Когато се помислиш за месия,
ти втория Карбовски вече ставаш!
Помията с наслада бавно пиеш
и после щедро от екрана даваш...
В една, уви, измислена държава ...

Вик след вик,
скандал след скандал,
сълзи след сълзи,
наранени сърца,
отново и отново, ...

...и тихо се сещам за странния спомен,
за тежкото лято, за жежкия пек;
за тъжна усмивка, за мислите, знаещи,
че там, в светлината, аз виждам човек.
Човекът ме вика и в мене се взира: ...

Когато се намеря – ще ти Пиша,
за Лодките в безбрежното море,
в които - непотребните Искрици,
стоварил бях, през миналия век!
И колко нощи чаках, да се върнат, ...

Глава четиридесет и трета
От три дни непрекъснато валеше. Улиците на Гватемала сити бяха заприличали на венециански канали. Редките автомобили пореха дъждовните води като амфибии. Хората почти не излизаха от домовете си. Само редки смелчаги се придвижваха със стари, често пъти продънени лодки.
В бъл ...

Нима всички други виждат,
само ти остана сляп?!
Нима всички други чуват,
само ти остана глух?!
... и ням за моята любов. ...

Бреговете отмиха всеки спомен за теб,
над вълните приседна мъглата.
Есента се пробуди, вятър духна студен,
разсъблече до голо земята.
Самотата прокрадна се из зад всички ъгли, ...

Кукли не обича.
С топката да тича
дай ù, да се бие...
Якичка нали е,
всеки страх ù има. ...

Вали жестоко! От вчера е така.
За миг поспре. И после пак вода, вода...
Мъгла и влага, и тъга навлизат скришом.
Потулват се! Наместват се! Остават!
В душата ми намират място. Там се притаяват. ...

Драга ми приятелко Нати,
Това беше една толкова абсурдна и виртуална история, че вероятно ще се смееш от сърце и ще ми кажеш: "Ама как можа!" Ами на! Можах! Попаднах в клопката на собствените си желания!
Ти знаеш, мила ми приятелко, че първоначално най-чистосърдечно исках да влизам в онзи сайт, без ...

Софийска сага
Глава четиридесет и втора
Мария роди сина си след 26 часа родилни мъки. Лекарите предлагаха оперативна намеса, но упоритата сръбкиня категорично отказа. Искаше да го роди без намеса и в края на краищата успя. Лекарите бяха впечатлени от силата и упоритостта ù. Някои се възхищаваха, дру ...