Щурец, преял на времето със солта,
напук на прозаиците,
вече под тишината на друга камбана,
но с пълна душа,
на Бог, вместо нервите, ще къса му "жиците".

През всичките тези години тя не беше имала нито една нормална връзка. Никога не бе водила момче у дома, за да го представи на родителите си, нито пък нея бяха представяли. Никога не беше вървяла щастливо прегърната от приятел, с когото да се целува насред улицата, без да ги е грижа за околните. Прос ...

Поезия без ритъм и без рима!?
Това за мене не са стихове...
Те ми приличат на безснежна зима,
тъгуваща за бели снегове...
Те тропат със налъми по земята! ...

Рицарят на печалния образ...
Не искам да смятам
всичките крачки,
които изминах
преди да се спра! ...

Искам да съм перличка!
Скрита в теб, като в мида.
И само ти да ме знаеш къде съм.
Искам да съм перличка!
Нежно обвита от теб, ...

Не ми се сърди,
че понякога ти казвам
колко те обичам.
Нищо от теб не искам -
само... да го знаеш. ...

Не знам какво повече ме измъчваше в Испания - безмилостната горещина
или безмилостната носталгия по дома. И двете бяха еднакво смазващи,
изпепеляващи душата ми. А по жестока ирония, където и да отидех да
работя на строеж или ремонт като бояджия, навсякъде искаха от мен да
боядисвам стените в... розо ...

Приготвила се е душата ми за път.
Родила съм се в грешно време.
Не бе такъв, какъвто исках аз светът.
Животът е капан за грешници.
Бях сляпа скитница, залутана във мрака, ...

Дори вятърът студен да те пронизва,
есента да чука на твоята врата,
усмивката си свята недей за миг да сваляш ти.
Всичко с красотата си огрей и сбъдни своите мечти.
Радостта дори и малка, важна е, ...

Не искам повече да се разкъсвам
между действителност и спомени,
сърцето ми да плаче, разумът да съска,
да търся в самотата отговори.
(Дали приех Съдбата за случайност? ...

Помня! Помня как по тинейджърски кичур нагоре към мене пълзеше.
Помня как, като кученце, в нозете ми спеше.
Помня как с целувка изтривах му бръчките...
Помня как мечтаехме заедно, докато пращяха в камината съчките.
Помня и грях и падение! Помня възходи! ...

- Проблемът е, че никой не знае къде точно живее семейство Старк. – обади се Франческа.
Настана мълчание и никой не се обаждаше. Междучасието свърши и всички отидохме в час. Не можах да повярвам, че Селин беше на чина си и драскаше по тетрадката си. Аз се доближих до нея.
- Как си? – попитах загриже ...

Enjoy :)

La ultima parada Последната гара
Llegada. Casi última parada. Дойдох от път. Почти последна гара.
Casi inútil todo lo que llevo. И куфар стар - с почти ненужни вещи.
A todos en el tren les esperaban- Настъпила съм здраво тротоара –
yo sigo aquí, pisando la vereda. останалите някой ги посрещна. ...

Заринат в пустотата на следобеда,
далече от смях, лъчи и дъга,
преобразявам се, забравен от хората,
във водопад от нощ и тъма.
Неспокойно пропадам във бездните ...

Творби
в торби
и няма смисъл
за мен,
за теб, ...

По стълбите, надолу към морето,
познах тревогите на твоята душа,
греховните въздишки на сърцето,
познах една жадувана жена.
Забравих гордостта си и целувах, ...

„…Нека да е русокоса, брат ми, с дълго бедро и опияняваща гръд… Пък да става каквото ще!!!”
Думи на брат ми - Санчо.
Нямам сърце да му строша хатъра…
Б.
Отварям вратата. Стринка Мария с една наистина голяма тава с баница в ръце само се усмихва… И кима с глава: ...

Не мога да повярвам, че се скъса
нишката на нашата любов.
Уж здрава, ала толкоз мръсна
чакам, ала няма послеслов.
Едно "Довиждане" ми спря сърцето, ...

(Морска картина)
Едно небе се слива с морето
в една безкрайна синева.
Виж бриза как играе си с вълните,
а те една след друга се гонят към брега. ...

Миниатюра
Диво,
копнежно,
огнено,
сливащо... ...

Преди около час (2013.04.25 - 14:12) се обърнах към г-жа Кунева по повод нейно изявление, което цитирам изцяло:
"Драги съграждани, скъпи приятели,
На тази дата преди 8 години подписах Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. За мен 25 април е ориентир какво сме направили с живота ...

İstanbul'da Sonbahar
Mevsim rüzgarları ne zaman eserse
O zaman hatırlarım
Çocukluk rüyalarım, şeytan uçurtmalarım
Öper beni annem yanaklarımdan ...

Don't bury me
Don't let me down
Don't say it's over
Cause that would send me under
Underneath the ground ...

"Lilac Wine"
I lost myself on a cool damp night
Gave myself in that misty light
Was hypnotized by a strange delight
Under a lilac tree ...

Харолд и Мод (роман от Колин Хигинс) II част
She took the empty birdseed box into the kitchen. "At one time I used to break
into pet shops and liberate the canaries, but I gave it up as an idea before
its time. The zoos are full and the prisons overflowing. My, My. How the world
so dearly loves a ca ...

Нуждае ли се от спасение днес човекът? От какво трябва да се спасим? От безчувствието на двадесети век? Или от безразумността на съвременния човек?
Разумът е това, което ни отличава от животните. Човекът е мислещо и разумно същество. А животните действат инстинктивно, първосигнално.
В днешно време р ...

Да бъдеш уморена, значи, че си лоша,
щом искаш света да млъкне покрай теб...
Ръка протягаш - викове отсреща,
подай ми я, но дръж я надалеч...
Аз знам, че станах егоистка ...

Очи, задъхани от грим.
Лице, приличащо на себе си.
Непостоянни рамене.
Коси – нескромно дяволити.
Гърдите – нежност и възторг. ...

Когато с утрото политам -
оглеждам се. Намирам теб.
На изгрева - с усмивката намигам
и всичко друго чака ред.
От тъмнината сенките разпръсвам, ...

Изгреяло ясно слънце.Ясно слънце по Гергьовден.Та погледна от високо.От високо, надалеко. Та съзряло Свети Георги.Да препуска с бяла коня.По нивята избуяли,И по росните ливади. Та си срита бяла коня.Та си срещна млади моми.Млади моми с росни китки.С росни китки с бели ризи. Ой ви, вази, млади моми.М ...

Вървя из центъра в този късен следобеден час с куфарче в ръка. Усещам как ме галят по лицето, с нежни милувки ме обсипват. След секунда се свестявам. Нашето безценно слънце, невиждано месеци наред. Прищраква ми: майната му на всичко, отивам на платото. Иде ми да го захвърля това куфарче, само ми се ...

Неспокоен е сънят ми тази нощ, мислите при теб отлитат,
любовта ме грабна в свойта мощ и отнесе ме далече, без да пита.
А днес стоя до телефона и те чакам да ми звъннеш,
като ангел в сребърна корона щастието да ми върнеш.
Но изминават минути, часове, а вест от тебе няма, ...

Очите бавно давят се без дъх,
В ла бемол гасне последният нюанс
На дървената рамка насреща окачена,
Клавишник стар събира в дисонанс
Звуците на маслени бои, ...