Ще ме осъди сигурно света
(греха "различен" никой не прощава)
за бликналия смях, за радостта,
която със зорницата изгрява.
Ще ме осъди. В лепкавата кал ...

Край магистралата в слънчев ден
заглеждам мургаво момиче.
Стои разголено момичето край този натоверен път,
напрегнат се усещам в слабините.
Страхът ме спира да отбия и ...

Когато нощ настане пак
и звезди обсипят небосклона,
образа ти търся между тях,
защото си далеч от мен отново.
Липсва ми нежното докосване, ...

И със цигара в ръката,
изгаснала почти,
посрещам самотата
и разбитите мечти.
Давя се в океан от сълзи, ...

Разсеяното лято без да иска
изпусна между пръстите си вятъра.
А той това и чака – търколи се
по топлите баири на земята,
облиза и дърветата, и къщите ...

Увяхна розовата пъпка,
стопи се красотата несравнима.
...
В душата ù кръпка до кръпка,
сърцето скова безпощадната зима. ...

Сънуваш ли пауни – лош ден те чака.
(нар. поверие)
Накъсана от яростни гонитби,
нощта изтича през ранените ми пръсти
и като тежък камък се търкулва ...

През леден час пробива
път златна светлина.
Изящно и красиво
стоварва утринта.
Небето светлосиньо ...

Тя бе родена неотдавна
случайно. По-случайно от случайността.
Такава мъничка, немеродавна
и неусетна като полъх във нощта...
Спотаи се като захар по ръба на чаша, ...

Здравейте!
Нов съм тук. От около седмица започнах да пиша нещо като книга. Всичко започна като сън и в последствие наслагвах и продължавам да наслагвам върху него. В момента пиша 5-та глава. Ще публикувам тук до 4-та. Бих желал да споделяте мненията си и да ми давате насоки. Със сигурност ще има ред ...

През годините гледам назад,
ти - създател на моята усмивка,
спеше кротко на моята гръд,
чужди погледи казват - щастливка!
Колко малко ми даде преди ...

Асото пика – моят мост
в играта наша многолика,
поставям аз на масата.
Без коз! На седем!
И с контра от живота – ...

Тъжно е...
Тъжно е, когато нещо си отива,
сърцето ти от болката се свива.
Тъжно е, когато нещо си отива,
а ти не можеш да го спреш. ...

"Какъв пример на народа давам,
лоши неща, нередности правя!
Но що в КС* да не се настанявам,
защо този пост чуден да оставя?
Как с вишегласие бях избрана, ...

Мила мамо, как да ти кажа,
че ми липсваш, че няма те тука...
Как да поискам от тебе обич,
топла ласка, съвет и поука...
Телефонът е нашата връзка. ...

Този вятър със всичките свои приумици
днес съвсем ми прилича на теб.
Дръзко идва… За малко… А после се влюбва…
И в съня ми взривява небе
по- безкрайно от морската песен на гларуси. ...

Ела си, ела си, ела си...
Аз съм хълмът, реката отвъд, но най-вече болката
и съм зелена и водна,
самата страст съм - Ела !Ела!
Прочети ме на тъмно - ...

Слънцето изгря,
сутрин като предишната.
В средата на пустинята
между руините
туптят сърцата ни. ...

Човек не покорява върхове.
Изкачва ги, оглежда се и слиза.
Върхът е връх, защото е далеч
от всякакви потребности за близост.
Там не виреят други светове ...

Можем да се срещнем –
винаги, по всяко време.
Колко много сянка има скрита в светлината...
Можеш да изстинеш тъй внезапно,
неусетно. ...

В тези есенни вечери дълги,
притаени във залива кротко,
спят, положили в пясъка хълбок,
уморени рибарските лодки.
Във скалите, разпенили гребен, ...

Това му е хубавото
да си млад поет –
Да си тръгнеш преди да си дошъл
Да се пребориш след първия час
на последната победа ...

И в мъртвия език на Планината
се чувства безгранична свобода,
прокрадва се по хребета мъглата
и слиза като бяла тишина.
От върховете, остри като пики, ...

Няма крайно, което не е трагично...
Както ледници - които не тежат.
Тръгвам бързо. Вратата ми се усмихва.
С мен си себе си, без мен си просто сам.
Със дъха си рисувам здрави мисли. ...

Като забравена зора
Очаквах своята мечта
да тръгна пак в полята
и слънцето като съдба
да се усмихва в небесата. ...

Ще се събуждам плувнала в пот смразяваща,
със зъби, тракащи от вълчи студ и преумора.
И пребледняла от безсъници натрошени, със
сълзи адовски за тебе ще заплача... че от ръцете ми
безплътно всяка нощ си бягащ!

Светът неистово тежи
Светът неистово тежи
на раменете, свили се от болка -
от работа, от грижи и лъжи
във лабиринт - напразни обиколки... ...

На жената, която ме отгледа
Мама сега е само снимка.
Присъствие недоловимо.
На млади вейки нежен шепот.
Самотен вик на тъжен вятър. ...

Първият ми полет.
По-зле – първата ми близка среща с летище.
По принцип не съм от хората с вродена грация, а на обществени места с висока плътност приличам на Шрек по цвички и балетна поличка. Бледо розова. Или ще се спъна баш в краката на някой, пред когото се напъвам да мина за човек с опит; или, ...

Лицето отново
от сълзи измито е.
Сърцето не бе готово
болка да го прободе.
Душата търси ...

“Бъди силен. Не спирай да вярваш.” – Думи, на които ме научи най-добрият човек, когото познавах. Думи, които все още са заредени с магия... но явно дори тази магия не е достатъчна, за да запълни празнотата... която онзи ангел остави.
Не, тя не е умряла. Тя все още е жива и дори се виждаме всеки ден. ...

Влюбена във есента,
в романтичните ù стъпки,
във уханните листа,
даващи ми нежни тръпки,
не усетих как замина - ...

> Държиш отговорите дълбоко в ума си,
>
> преждевременно ги забравяш,
>
> това е начинът, поради който човешкият ...

Господи,
аз напуснах "бордея" и се връщам при Теб,
приеми ме смирено разкаяна.
Ето - в двора съм, на колене
и не зная какво да Ти кажа. ...