В очите ти аз своите видях
като в кристално огледало
и устните си с твоите слях,
те станаха единно цяло!!!
Дъхът ми бавно те погали ...

Дявол си! Такъв ли те намерих?
А имах избора сред толкова мъже…
Небето като хищник се озвери,
/мамка му, проклетото небе…/
И нещо в мене се стопи набързо. ...

Ден след ден и нощ след нощ
живота продължава
и ти разбираш, че си все по-прост
в тялото, което остарява,
за да останеш пак едно дете, ...

Дневникът-
След като Принцът си замина
омъжих се за себе си
(стандартно- по любов)
блажено заживях ...

700-800 души във ВМЗ - Сопот - съкратени.
Туй го правят политици откачени.
Бойко, как ще оцелеят тези хора?
Ще съкращаваш, вместо да си във затвора.
Завидя на жената, че е със златен пръстен, ...

В ПОДРАНИЛАТА ЗИМА
Подранила зима сняг поръси
и мъгла над стъпките ми слезе.
Мен животът ме държи изкъсо –
сякаш се бои да ме разглези. ...

По стъпките на времето вървя...
И прах косите ми посипва...
От раните душата ми кърви.
И стъпките след мене се засипват...
И този лепкав, животински страх, ...

Седя и ридая,
къде ли е края,
какво да направя,
кога да спра, не зная...
Сърцето ми пак тупти с бързина, ...

Зима...
Зима...Сняг и тишина...
Аз и ти- Мечтание...
Приказна гора една-
Слънчево сияние... ...

Мислите ми стигат надалеч,
по-далеч от вашите изглежда.
Мислите сега са моят меч,
но вий все пак мислите ме за невежа.
Казвате, че бихте ме разбрали, ...

ДОРИ НЕ РАЗБРА
Не, не бягаш от мен...
От вината си всъщност ти бягаш!
Но с копнеж притаен
пак в самотните нощи си лягаш. ...

-----
Още чакам, моряко, с платна да завиеш брега ми.
Отесняло, морето да праща попътни вълни
и да мъркат под кила с утихнала мощ урагани,
а в сигнали от гларуси твойта любов да кълни. ...

Колко прямо,
колко искрено
и колко сантиментално завишено
и колко наивно си мислиш,
че ще го повярвам, ...

Подслаждам гъстия мрак
в чашата с предсказания -
както всяка илюзия.
Не се страхувай, гадателко,
каквото ми кажеш - вярно е! ...

„Но – каквото ще става, ще стане
Все едно в кой живот.”
Маргарита Петкова
И какво, ако днес са измислица
всички щурави мисли по теб. ...

Защо човек не свиква със смъртта,
макар да знае, че е неизбежна?
Измислил Ад и Рай, върви натам,
а пътьом с мъка все назад поглежда.
На този свят и век да е живял, ...

Когато си на път да се откажеш,
когато вярата напуска теб,
чрез Божи знак ще си докажеш,
че Някой винаги е с теб!
И ако нямаш сили да вървиш напред, ...

Обич и сълзи
Накърних си чувствата човешки!
Обичал ли си някого безкрайно?
Допускал ли си строги грешки?
Каквито аз допусках, неразбрано. ...

Дреме ми днес, че не виждам вълшебства,
които да правят деня ми специален.
Реших, че да търся магия и днеска,
е като самичък сърцето да калям.
Болезнено вече мечтая и искам, ...

Оригинал - https://www.youtube.com/watch?v=eftM0K2L7l8
Download - https://soundcloud.com/dubk-2/so-called-crew-vgz-qvkata-dlg

Да, вярно е, че приятелство между момче и момиче трудно може да съществува. Трудно, но не невъзможно! Такъв беше случаят с Рая и Стивън. Бяха най-добри приятели. Познаваха се от деца. Много пъти се караха, но мълчанието помежду им не траеше повече от няколко часа. Рая имаше връзка с Майкъл – момче, ...

Не съм от губещите...
Искам - значи мога...
Обръщам се назад, за да си спомням,
а не, за да се връщам и да моля.
Пречупена не съм била до корен, ...

В гара "Междузвездна поляна",
на перон, обграден от комети,
чака влак девойка засмяна,
в очите ù звезден прах свети.
На устните ù луна е спряла, ...

Вечер
Притихнала вечер.
Усещане за топлина.
Нежно трептящо
китарно безвремие. ...

Не те родих отмяна да ми бъдеш
(напук на всички бабини заръки).
Сега си тук. Но някой ден ще тръгнеш.
Ще имаш свои радости и мъки.
Ти няма да повториш мойта есен ...

Да хвърлям чувства искрени на вятъра,
боли...
Да се събуждам сутрин в леглото сама,
боли....
Да усещам празнота в сърцето, ...

Красива си, добре, но и студена.
Омръзна ми от тебе да изтръпвам.
Приличаш на кралица, вледенена.
Във нежни, снежни стъпки тежко стъпваш.
Приличаш на платно, на огледало, ...

ДНЕС В БОЯНА... УТРЕ В ХОЛИВУД!
Трейлъровото писмо
Скъпи мои калифорнийски братя,
ако боледувате от смях –
обещавам лентите да пратя, ...

Кикимора
Ден XIV
Йордан бягаше.
Малко неща имаха значение в този момент. Йордан бягаше из кишавите декемврийски улици. Залогът бе живота му. Видя я да тъче.
Из главата му се лутаха хиляди мисли. Надделя една. Дълбоките й зелени очи, които в момента пръскаха змийска отрова, а в началото му напомняха ...

В гората отидох и плени ме,
с белоснежна красота покори ме
и останах аз в нейния плен,
дори и да беше само за ден.
А въздуха чист така ме обзема, ...

Още отдалече си личи,
че отново изгорели са звездите.
И отново песен тъжна пееш,
че живота тежък е... и несправедлив е.
Като селски музикат звучат ...

Колежката Яна
Гледам, от вчера колежката Яна,
колко е мила, колко засмяна.
И я подпитвам леко, тактично,
на какво се дължи тази промяна. ...

Джобен формат
Аз си имам, Вере, до три болести
(българска народна песен)
¿Qué?... Художник си, казваш. И искаш ми лист.
Не от тия! ...