Като улична котка живея.
Всеки ден е борба и надежда.
Предпазлива съм, плаха. Не смея
да рискувам. Ужасно изглеждам.
Все се свивам до мръсните кофи. ...

Защото те ранява.
Защото отдавна те боли.
Защото зимата е все така сурова.
Защото ухаеш само на сълзи.
Събуди се и тръгни, върви... ...

Тъжно е да сме сами,
мен попариха ме слани.
Без теб - празен ден,
дух е страден, угнетен.
Далеч от слънце и звезди, ...

Живели някога, отдавна,
Луна и братчето ѝ Слънчо.
Задружни били, нямали проблеми,
заспивали в едно креватче,
докосне ли ги... ...

В КЪСНАТА ЕСЕН
Аз сигурна съм, знам, че теб те има,
но колко дълго тук не идваш ти
да кажеш тази думичка- "любима"!
Жив образ ще съм аз на твоите мечти. ...

Хей, раче, ти очи отвори!
Виж как утрото гони нощта,
как надежда се ражда
за чувствени хубави дни.
Ти се опитай да станеш сега! ...

Когато силно ме ревнуват
изпитвам гняв, изпитвам бол!
И в брак, откакто съществувам,
„вината” срещам сам и гол.
Пред съвестта си съм причастен, ...

Нямам никой, море. Само спомени пазя,
от предишни животи - останали в мен.
Нося тонове лед. И ги слагам на плажа!
Разтопи ги – дано, пък потегля напред.
Изпрати ми вълни. Разбунтувай се, даже. ...

Самотата
има вкус на сол –
необходима,
но по малко,
защото пресоленото ...

Години наред намирах успокоение единствено в слушането на дъжда. Обичах да опирам чело в студения прозорец на стаята си и да се взирам в нощното небе, осветено от безбройните звезди, слушайки шепота на вятъра в листата на дърветата... сякаш очаквах от тях да отговорят на безбройния цикъл от въпроси, ...

Когато те погледна, ти си слънцето в моя ден,
сълзите пак капят от болка, че не си до мен.
Живея в мрак и самота,
живея в пълната заблуда,
чакайки да ми осветиш света, ...

Направих ти гнездо
от бряг и обич с керемида...
Извезох ти везмо
от бисера на морска мида.
Направих от зърна ...

Казах Му: ”Ти си моята обич!”, и кротко заспах.
Във съня ми дойде - как и кога - не разбрах.
Тъй строен, изящен, неизказано мил,
до мене се зарея волен и лекокрил.
Почти безплътно галеше лицето и косата. ...

МЪДРЕЦЪТ
Приседнал върху каменния мост
с крака, провиснали над бързея,
в главата с тежкия въпрос –
да бъде, да не бъде ли - ...

Не очаквам да те впечатля с моята поезия,
за чувства, знам, отдавна изпаднал си в амнезия.
Думата “любов” за тебе е тотално непозната –
първична мимолетна страст – това ти е мечтата!
Ала жените, драги – нежност и романтика обичат, ...

Не, не искам да остарявам, но остарявам
и по очите ми даже личи
как с всички по-малко се прощавам,
чрез отронените ми горещи сълзи.
Не, не мислете, че плачех за вас, ...

Антонина 2
Бях вече в девети клас. Много от съученичките ми си имаха гаджета и в тесен кръг разказваха за сексуалните си преживявания с тях. Повечето бяха девствени като мен и отношенията им с тези момчета бяха като игри на “доктори”. Взаимно се галели вечер на някоя пейка в парка. В редки случаи им ...

Парчета самота, захвърлени на пода,
черни дрехи от среднощен грях,
наистина ли съм сама и гола?!...
Защо превърнах всичко в прах?...
Откъснати цветя, откраднати от любовта, ...

Къде ли те захвърлих
Къде ли те захвърлих в тъмнината
като ненужна дреха овехтяла.
И отлетях далече в синевата -
светкавица самотно заблестяла. ...

"Сине, майка ти днес си отива..."
Стих един цял живот ме убива.
Аз отидох си, неуспяла,
срината и онемяла...
Сине, днес аз прошка ти искам ...

Въпроси...
Детето
учудено
спря!
Замръзна ...

Аз водих битки със Съдбата.
Тя беше мащеха за мен.
Не съм я дърпал за полата-
от нежността ù бях лишен.
Родих се аз във друго време... ...

НОЕМВРИ. ОНЯ, МОЯТ…
“Вече знам какво, освен дъжда,
ме очаква през ноември...”
Михаел КРЮГЕР, “Календар”
Горят последните листа в ръжда, ...

Тръгнах аз
Още малко и трябваше да тръгвам аз,
не бях в никакъв екстаз,
прегръдки безброй си раздавахме
и треперехме с мисълта, че се оставяхме. ...

Навън е тихо.
Здрачът се разлива сред мъглата.
Стоя сама.
И колко спомени се лутат във душата.
Минават дните. ...

Във ранна утрин като тази
Природата е тъй добра –
за всеки нещичко тя пази.
И ето: светлина събра
на сноп във сънените клони – ...

Държава има на света една
със планини, море, гори и езера,
със хора малко умни, но и много прости,
които блажат на инат по пости,
водица рядко случва се да пият, ...

Съдба жестока имам аз,
самотен съм в този час.
Навсякъде е пълно с хора,
гледащи през мен...
Душите им са празни, ...

...всичко някога се връща,
всичко някъде отива...
хайде, откажи се,
ако можеш,
но не можеш, ...

Вятър
Със вятъра се гоня
многократно,
разпръсква всички мои стихове
на прах, ...

Hе е ли късно да обичам,
не съм ли вече остарял?
След палава девойка пак да тичам
като хлапак обезумял.
Сърцето лудо пак да бие, ...

На поета А.
който намираше за висша проява на мъдрост
това, че си е изтрил един коментар
Поетът А. изтри един свой коментар --
да беше си изтрил творбите барабар!

Вятърът в мене прави урагани
и шири из душата ми - тази празнота.
По сърцето ми белези от стари рани
извикват спомени за минали неща.
Сърцето ми - рицар е и без доспехи, ...

Привидение
Ела във нощите ми,
влез на пръсти,
от сянката ти
няма да се плаша, ...

Лежах и си мислех...
Ако днес е последният ден?
Ако вчера е „отдавна”, а утре „е твърде късно”?
Ако знаеш, че всичко свършва сега и няма после?
Би ли изживял всеки момент като последен? ...