Родена съм със остра неспособност
да вярвам в режисиран хепи-енд.
Целувките ми имат срок на годност –
раниш ли ме, нагарчат за момент.
Към куп неща съм силно алергична: ...

Колелото на живота
Човекът на тая земя
идва като пеленаче
и в своята зора
суче, спи и плаче. ...

Ако не искаш да живееш, защо се мъчиш? Отиди, купи си земя, вземи си лопата, отиди си на земята. Изкопай си гроба, върни се, скови си ковчега, изкъпи се, облечи се в най-хубавите си дрехи, постели си в ковчега, вземи си нещо за отвъдното. Положи си ковчега в гроба, легни си, завий се, наяж се, излез ...

Живеем ли в правова държава?
Живеем ли в правова държава? Разбира се, че не!
Дори ще дам пример с моя живот. Преди няколко години аз и съпругът ми (тогава просто съдружник) ограбихме една банка. Бяхме си изработили план и разбира се успяхме. Аз бях позната с прякора Танчита, а мъжът ми като Лео голя ...

Ние не сме сами.
Нямаме половинки, на които да облегнем натежелите си от проблеми глави, няма на кого да се оплачем, но въпреки това не сме сами.
Ние не споделяме храната си с други, не делим мечтите си, леглото си, надеждите си, проблемите си и пак не сме сами.
Ние не сме от тези, които бързат да п ...

Как сладко спиш, душицо моя,
и лекичко потръпват крехките ти раменца.
Навън е нощ и тихичко шуми прибоя.
Две гълъбчета пърхат със крилца.
Как сладко спиш, душицо моя, ...

Ти искаш да бъдем завинаги,
но ние не можем това,
след време ще бъдем изстинали
и пепел насред пепелта.
Небето дали е завинаги? ...

Тъжно из листата се промъква.
Сам умира в есенната шума
и следата му безпомощно помръква
като изтървана, груба дума.
Ако се помамиш и го следваш, ...

ПАНТОФКАТА НА ПЕПЕЛЯШКА
Пантофката вълшебно
блестеше във нощта.
За Принца непотребно
бе всичко след това. ...

Непозната съм, да. Непорочна, красива и грешна.
Водопадно се спускат върху бялото рамо косите ми,
триста дяволи дремят в зениците. Просто е смешно
да помислиш, че можеш да изтриеш в паметта си следите ми.
От очите на бурята взех искрометни светкавици, ...

Че кой на младите години
не люби вечерите сини?
И кой тогава да загрява,
че ден след ден си остарява?
А те - годините - дойдеха ...

Спомените тихо отболяват
или парят в нощи без звезди.
Щом Земята снежно се кръщава
някога от спомени боли…
И вали едно различно време ...

Огледалце, огледалце от стената,
отворя ли си мъничко устата,
всички в интернет се подиграват
(е, няма управия в таз държава!).
Без уважение и ням поклон ...

И такава пак ме обичай
Когато съм лоша, толкова лоша,
че ти се иска да избягаш далече от мен...
Не! Не изпивай поредната чаша!
Не покривай сърцето си с платнище от лен. ...

Дванайсе
Мониторно хипнотизиран,
прегръщам с поглед
изсъхнало дърво.
Неистово жестикулират ...

Измислям те
Измислям те добър, усмихнат,
единствено обичащ мене.
Измислям коледна закуска
в едно уханно, друго време. ...

Колко мило, щом запътвам се към
теб
и обличам болката с помисли
разумни,
та други да не дириш в скръбния ...

Това никога не е бил моят свят.
Душата ми умира всеки ден.
Искам отплата от всички.
И безмълвни да бъдат.
Имам толкова неща да кажа. ...

От липсата ти плисва светлина
Смутен,
Дъждът загръща локвите опърпани,
невярващо премигва,
разтърсвайки на кестените гривите, ...

Вървяхме всички -
куци и сакати,
строени бяхме
"бъдно" да строим!
Със зъби скърцахме ...

Сбогом
Бели стени, бели покривки, откъснати цветя...
Мониторът тихо писука в ритъма на сърцето,
из тъмните ъгли се крие Смъртта,
готова всеки момент да си покаже лицето. ...

СПОМЕН ПО ПЪЛНОЛУНИЕ
На Румяна – виновно
Като арабска лъскава монета
търкаля се над стряхата луната
и не в прозореца ми просто свети, ...

Оставих оковите счупени,
решетка изпилена и разбита врата.
„Там” не броях дните си,
а само часовете на нощта.
Луната ми даваше сила ...

Вървеше из полето, отвъд последните къщи на Браунау ам Ин, където беше далеч от своите земляци и където обикновено дишаше някак по-леко. Слаб, съсухрен и сив, побелялата му неподстригвана скоро рехава като на старец коса се вееше на хладния ноемврийски вятър, а беше едва на четиридесет и три. Тежък ...

Здравей приятелю!
Къде се губиш?
Нарекох те приятел, защото зная... теб те няма и моето писмо е адресирано до мен саматa. То е моята молитва. Tи никога няма да го получиш, защото си само несбъдната детска мечта. Ти си едно мъничко коледно чудо, измислено от някой белобрад старец, копнеещ да зарадва ...

Пазете се, че виждам светлина в тунела, която приближава!
Ние сме на първо място в света по брой на последни надежди.
В политически план мисля, че България не се движи по наклонената плоскост, а по наведената.
В знак на добра воля, спирам да викам Неволята.
Пред провала всички сме равни. ...

Съмнения прокрадват се във любовта?
Значи си е отишла,
значи неусетно,
незнайно как,
хитро си е тръгнала ...

Бяла зима
С бяла приказка, с вълшебство,
с красота неотразима
идваш като гост от Детството-
моя бяла, бяла Зима... ...

Текст за песен върху мелодията на много стара сръбска балада (Mile Kitic - Lazu me zelene oci, 1985 г.), посветен на човек, който срещнах, на когото повярвах, който обичах и ще обичам, въпреки че за него бях просто "гара междинна"...
НА МИЛЕН
1) Обикнах те аз като брат,
за мене всичко бе ти,
дори ду ...

Понякога плача, но тихо в килера
точно в 12 и след полунощ.
Понякога моля, замръзвам, треперя,
понякога скитам сама посред нощ.
Понякога викам, нареждам, заставям, ...

ЗА НАС
Подарих ти часовник -
пластмасов в бяло черно,
като по модата днешна - модерен.
Купих и нова батерия - да тупти ...

... какво искаш да ти кажа?
На този късен етап от живота
ще ти споделя какво си мисля...
Спомените ме връхлитат,
смазват ме и ме раняват пак ...

От тъмната стихия родена,
от шепота и болката на пяната,
от скалата и водата солена,
от истината и от измамата.
С любов отрекла същността си, ...

Животът е жесток… Животът те мачка… Животът е кратък… Животът ти може да свърши, когато най-малко очакваш... Заслужава ли си да се мъчим? Заслужава ли си да се борим за нещо, въпреки че знаем, че един ден ще умрем и няма да има смисъл от всички мъки и усилия за постигането на съкровената ни мечта? К ...