(из цикъла "Вицове в рими")
Чу малкият Гошко как баба му Пена
на дядо му Гьоре говори:
"Бе гледам, от вчера върви нажалена
онази кокошка из двора. ...

Приятели, участници сме в най-значимото събитие в историята на човечеството – Великият преход. От срещите, които провеждам, разбирам, че по-малко от един процент от образованите хора имат представа какво се случва и какво поведение трябва да имат в това съдбовно време. Затова написах тази малка книг ...

Ти прикова пак мойте сетива
и ме плени със твойта красота,
тъй ярка като Коледна звезда,
ти озаряваш мрака на нощта...
За жалост, в плен със примка на врата ...

До болка чисто е небето
и няма облак, нито прах.
Запали слънцето кюмбето-
в очи лъчите му събрах.
Денят потъна в мойте вени. ...

Не гледай в мен с тези очи -
напомнящи безсънните нощи, щастливите дни.
Ненавиждам ги!
Донесоха само сълзи.
Ярост в мен кипи, ...

Човекът е трошица от вселената –
миниатюрен, жалък и нищожен,
човекът толкова елементарен е,
а животът – твърде сложен...
Човекът е прашинка незначителна, ...

Днес е празник и празнувам,
чуствам се душевно богат,
защото днес, на този ден, роди се
най-хубавият и страхотен брат.
И му пращам поздрави далечни, ...

БЕЗСЪННА НОЩ
Гледам през прозореца нощта,
докосвам с поглед тишината
и този път не мога да заспя,
не спят и вятърът, и тъмнината. ...

Човек след себе си следа оставя,
но само ако с душа е бил.
И никога не го забравят,
ако е нещо ценно сътворил.
След себе си следа за да оставиш, ...

Шегите на "Времето" 6
(животоописание)
Продължение.
1972 година.
Как заминах на работа в Куба. ...

Стихът е в отговор на:
С пола раздърпана била съм значи,
миришела съм на яхния с лук.
Не знам къде избяга любовта... обаче –
с обидите и забележките – дотук! ...

Усещам се понякога сама и малка,
обзема ме и странно чувство на вина,
което боцка ме като игличка, пробужда
съвестта.
Досадно ми е някак и студено, изгубена ...

Религията е окачена на врата на атеиста.
Носи я със себе си, дори без път.
Като воденичен камък му тежи на шията.
В огъня му се привижда Страшен съд.
Който е безгрешен, пръв да хвърли камък ...

Вълшебство от красота
Небе от слънце.
Изгряла тишина.
Дъх на минзухари,
въздухът трепти в тази гора. ...

* * *
Андромаха, Андромаха...
С мека, бледа светлина
лунен лъч прорязва мрака.
Млад левент си конче яха, ...

Сега брегът е тъжен и самотен...
Отидоха си босите ни стъпки.
Отидоха си шарените бански.
Отидоха си зрелите смокини,
ухаещи на нощната луна. ...

Откровено…
на любимата съседка...
Усмихната, но малко строга
видях те в нашта махала.
Помислих си: Таи тревога, ...

Южно море
Сънувам нощем южното море
със острови - причудливи грамади.
Огърлица зелени хълмове,
обграждащи изумруден залив - ...

В тази спяпа нощ,
когато мракът е вече пристъпил,
аз губя своята мощ
и се надявам идният ден да пристъпи.
Денят бе зъл, мрачен ...

***
силен вятър
в локвата обрулени
звезди и орехи
04.10.2012 год.

Всяка крачка към твоята стая
е поредна частица умиране.
Празна вече e. Пуста е, зная...
По стените тъга е бродирана.
Сутрин плахо вратата отварям ...

Упорита и стара,
посивяла от думи,
тежка като проклятие,
страшна като безумие,
омотана във дрипи ...

И Меча Гладиус Той изкова в Райските Пещи от Стоманата яка за Райски Сърца.
Меча Той вложи го в Сърце, калено в Огън, готово да отвори магазин за Райски неща.
И ето - магазинът отвори врати и работи. Заповядайте.

И двамата сме остарели,
макар и същите сега,
косите ни са побелели,
обичаме се, но с тъга.
И мъчим се да се измамим, ...

Ако едно сърце
тупти до твоето
и някой с Любов
ти постила легло,
значи си докоснат ...

Когато зимата е черна,
дантелата в края на дивия ми шал
е безкръвна и оскърбена,
недоочертана е всяка музика,
в мен се превиват, куцукат ...

Кълбото на съдбата
Понякога боса в нощта се скитам,
не усещам пареща болка в нозете,
вървя напред и нищо не питам,
само ударите чувам на сърцето. ...

... а мама ми говореше по скайп
и исках да я галя по ръцете,
върху които двойка паяци
годините ѝ в мрежа вплетоха.
И исках да ѝ кажа как ми липсва, ...

ПРОДАВАЧЪТ НА ГОДИШНИ ВРЕМЕНА
Продавам времена.
Годишни.
Има
такава длъжност в този глупав свят. ...

Благодаря!
Благодаря, че те има!
Благодаря, че изпълваш душата ми!
Благодаря, че даваш живот на тялото ми!
Благодаря, че облагородяваш чувствата ми! ...

ТРЪНЧЕ В НАДЕЖДАТА
боса пета,
болка с пулсации в бяло.
Някой руши
всеки мит за света. ...

И любовта
проклинай,
с нея и мен,
и любовта убивай,
с нея и мен, ...

Да ви представя госпожица Любов Пандурска. Четиридесет и шест годишна девственица. Ръст – сто седемдесет и пет сантиметра,тегло – седемдесет и два килограма. Видът ù е на деликатната граница между зрялост и презрялост, но удивително е съумяла да съхрани все още тук-там от невинната детска свежест.
Л ...

Тя е на 13, мисли се за модел,
20 кила (с прани гащи), а казва, че „гъзът ù е дебел”.
Диета пази - не яде какво да е,
от мама и тати кинти иска да отиде на кафе.
Всеки петък е в МОЛ-а, парцалки пазарува, ...