Мъничко цвете намерих в студа,
кой ли захвърлил го беше снега.
Беше красиво и нежно кокиче,
кой ли изхвърлил го бе тук.
Вдигнах го бързо с ръце, ...

Толкова дълго мечтах.И в мечтите си
тебе видях! Докоснах със шепи морето.
Като птица политнах в небето.
Образа бавно рисуваш. Върху пясъка
на тази родина. И чакаш... чакаш ...

Дворецът спеше.
Голото тяло потъна.
Под веждите му нямаше и оттенък на разум - две капки разтопено стъкло лежаха там. Къпеше се безмълвно в късна доба в студената вода, ала не тя, а нещо друго сковаваше жестоко плътта му. Сърцето му биеше равно, плашещо спокойно под тихата прегръдка на водата. Зад о ...

Колко трудности
с теб преодолях.
Вярвах, че верен
до гроб ще ми
останеш ти. ...

В живота ми за дълго не се задържа,
с тебе опознахме се едва,
но бързо в мене пламна любовта,
която ти изхвърли в пепелта!
Но пепелта пламъка не угаси - ...

Написах на пясъка твоето име,
вълните го галеха, аз помечтах...
Разбърза се вятърът, после покри ме
с солените пръски от морска вода.
Димът от лулата рисуваше букви, ...

Прокрадвам се във нощите ти бегло,
бягам, за да се спася, за да се спасиш,
отчайващо е всяко намерение
да се събере това, което
живее във различни светове, ...

Ако можех да те изкрещя!
В черупката на орех
би усетил ударите на земята.
Ако можех времето да спра!
Когато Вярата помолех ...

Машина за спомени
Рисувам си сърца
и слушам песен за любовта.
Твърде емоционално ми е в този ден.
Това е може би така, защото отново мисля за теб и мен. ...

В този ден на безмерна Тъга
само слънцето май е щастливо,
то оглежда лъчите си в мен
и отчаяно после се скрива.
Сивкав дим се полепва и сив ...

Шизофреничната ми съвест
да ме атакува без вина решила днес.
Един Голям въпрос във мене - малката се взира,
той нищо, нищичко отново не разбира.
Избягала от всички, заровена във всички, ...

Ой, девойко със очи на степна антилопа
Ой, девойко, със очи на
степна антилопа!
Щом те зърнах и в гърдите
нещо се разхлопа! ...

Да помолим есента да си върви,
докато още е така красива
и латерните във сънните треви
щурци бездомни скърцащо навиват,
и зад шал от слама – плетен две на три ...

Казваш... вече няма тръпка.
Не е същото, нали...
Тръгваш си с изящни стъпки...
Ще ми липсваш... Остани!
Устните ни тъй горяха... ...

Не искам аз да се показвам
на попрището за мастит поет.
И колкото да се доказвам,
със грижи поетични съм зает.
Че музата ми непокорна ...

Страх
Грубите хора,
те са особена,
зла порода.
Запазена марка. ...

Докосва вятърът и гали косите
за поздрав танцува и се обръща.
Вълшебна луната целува очите,
огрява красиво бащината къща.
Минавам през прага - приятно ме кани. ...

I was in the winter of my life, and the men I met along the road were my only summer.
At night I fell asleep with visions of myself, dancing and laughing and crying with them.
Three years down the line of being on an endless world tour, and my memories of them were the only things that sustained me, ...

И днес закъснях. Докато отлеем втория калъп, пристигна и доставката на
новото количество гипс. Бързах, но закъснях. И когато си тръгнах, слънцето вече беше слезнало толкова ниско, че приличаше на нещо голямо и узряло. С усещане за теб в сърцето си и букет диви цветя бързам да се прибера у дома. Прес ...

Това е земята на Ботев!
Красива и горда страна.
Поробвана, бита жестоко,
но никога на колена.
Това е земята на Ботев, ...

УБИЙСТВО
Тази нощ е обречена! Не ме питай защо.
Не наливай заблуди във чашата!
По-добре е да пия горчиво винó!
Тази нощ... Тази нощ не е нашата! ...

Един въпрос и днеска ме измъчва,
натрапчиво се в мозъка ми впива,
и лоши еманации излъчва,
и все ме жили той, като коприва.
Защо човекът е така жесток, ...

Искам да те срещна,
искам да се видим,
да потъна в твоите ръце,
но се страхувам, че ще си отиде
представата ти за моето лице, сърце. ...

РЕАЛНОСТ
“...но нали в света
все има нещо повече от хляба...”
Янко ДИМОВ
В реалността живея. ...

Не можеше да заспи. Вън фучеше и виелицата сякаш с това "фиуу, фиуууу" ú говореше нещо. Стана, пусна си тиха музика, затвори очи и се видя в онова селце Боженци. Как Митко пое дланта ú в своята и дълго я разхождаше из селото, а после пак ръка в ръка, излезли извън селцето, го наблюдаваха сгушено в д ...

Последните виолетови отблясъци на деня чезнеха в далечината над булеварда, малко по малко неоновите светлини озаряваха нощта, хората бързаха да се приберат по домовете си или тепърва излизаха, за да се отдадат на забавления, изпълваха тротоарите, носеха торби с продукти, раници, цветя, дипломатическ ...

Не знам какво изпитват наркоманите,
но аз, когато пиша, ме боли.
И всяка мисъл ми отваря рана,
а думите бодат като игли.
Защото този свят е в черно-бяло – ...

Полита тихо с музика красива,
волна, усмихната, щастлива...
Душата - бяла, тиха, снежна,
ех, гореща... и пулсираща... и нежна...
Усетила мириса и на цветята, ...

---
Преспаха самодивските поляни,
притулени из билково усое.
Дочакаха в притихнали покои
настъпващата пролет да ги хване — ...

Той не е като всички мъже. Този мъж побъркващо е различен.
Чудя се още. Бог ли го е създал? Или пък ядосан дух демоничен.
Крилат дракон! Нрав - по канибалски зъбат! Стряскащ. Мистичен
Неукротима ярост. Сила и страст. Побрал е в него Гнева си епичен.
Буен, груб, неизискан. Като сърдит глиган е. Имидж ...

ВДИШАЙ МЕ
Не съм далече, само ти се струва...
По-близо съм, отколкото си мислиш!
Натрапчиво по мисълта ти плувам
и аромата можеш да ми вдишаш... ...

Любовта умее да прощава
Не от днес, не от вчера -
от много време размишлявам.
Пред мен стои една дилема -
влюбена съм в измама. ...

Не мога да те уловя,
това ме кара да не спя.
В полумрака тих
за тебе пиша стих.
Сърцето ми те чака, ...