Зад затворени врати
сърцата ни болят,
престиж е любовта,
но искам да я няма тя,
и как боли незнайно ...

Побелях от този сняг,
затрупал следите ни.
“Листата” са попарени
и все още държат,
черпят кислород от въздуха, ...

Доверието чака пред гордоста и лицемерието - част 2
Събуди ме с пробуждаща уплаха,
да, спяща красавице, да не проспиш някоя заплаха.
Не ме зови ти ,,спяща”,
ни с топла вода, ни с вряща. ...

Повярвай!
Лъжи изсипват се върху ми
и със щит не мога да ги спра,
зла пропаст има помежду ни,
а в ней потъва моята душа! ...

Гледам през прозореца, минавайки край най-ралични сгради, хора, коли, паркове, и си мисля колко е красиво всичко това! Колко много закодирани неща има в природата и колко сме глупави ние, хората. Вървим всеки ден по едни и същи пътеки, срещаме се често с едни и същи хора, но за нас всичко това е нещ ...

Мълчат камбаните на Невски.
Сиренен вой и кучи лай.
Немее даже Дякон Левски,
невярващ в българския край.
Народът бяга по чужбина, ...

На Фабер с любов
или
Размишления на един безбожник II
Написах 'есе' преди няколко дни. Спомен за дядо Марин или Размишленията на един безбожник. В него излях доста емоция (и все негативна) та е време да се насоча към неутралното. Скоро получих коментар: ... не, по-добре сами отидете и го вижте.
Това ...

Аз знам, че морето ме чака
в спокойните сини вълни,
в които сънят ми е плакал
за някого в ранни зори.
Безброй песъчинки обира ...

Не за дълго... Още малко...
Още само няколко лета.
И после пак ще е по старому -
ще съм щастлива и добра.
Ще пия вино със усмивка, ...

> Ехо? Спомняш ли си ме?
>
> Аз съм всичко, което не можеш да контролираш.
>
> Твое притежание не съм, нито спасение. ...

Имам белег, останал в сърцето,
от дългите нощи, в които те няма,
имам спомен, далечен, където
някога, някъде с тебе сме двама...
Имам струна прекършена, стара, ...

Не "някаква целувка", а една,
получена в средата на шосето,
когато в мрачината на нощта
със фарове колите ни просветват,
а вечерта ни скрива в своя мрак. ...

Сърце
"Сърцето никога няма да влезе в употреба,
докато не стане неразбиваемо."
Тенекиеният дървар
Тежат ми моменти със дати трагични. ...

Спри ме някъде по пътя,
не мога повече така -
безумно да се смея,
а отвътре в болка да кънтя.
Спри ме някъде в мъглата, ...

Софийска сага
Глава четиридесет и първа
Мария беше навлязла в деветия месец преди три дни. Теоритически можеше да роди всеки момент, макар че терминът ù да беше 21 декември. Вече почти девет месеца тя непрекъснато плачеше. Беше станала свръх чувствителна, раздразнителна. Избухваше и при най-малкия п ...

Pulp - Like A Friend
Don't bother saying you're sorry.
Why don't you come in?
Smoke all my cigarettes again.
Every time I get no further. ...

Квинт Хораций Флак (65 пр. Хр - 6 пр. Хр.) е един от най-големите римски лирици. Одите му в еолически стихове са едно от върховите постижения на античната поезия на латински език.
За две хиляди години в Европа са се случили много неща, включително откриването на римата. Не можем да знаем дали Хораци ...

"In It For Life"
There's a time when we try
To begin what is ending
If at first you don't succeed
Then we just end up pretending ...

На гърди му раната кърви,
но невидима е тази кръв...
Само чувства са това, уви,
на туй куче, вързано със връв.
Откакто ме напусна вън вали ...

The Smashing Pumpkins - Crestfallen
Who am I to need you when I'm down?
Where are you when I need you around?
Your life is not your own
And all I ask you ...

Доверието чака пред огнената гордост - 1 част
Може ли моят пламък да запали твоята свещ? Може, стига да не си далеч.
Ела към струята ми от амбиция за реч!
Идвам жадна с жажда за близост,
събраха се в горчива глътка под душ от наивност. ...

Умираха дивите кестени,
разпукали мокри клепачи.
Душите си сливаха есенно
със група случайни зяпачи.
Целуваха всички дървета, ...

Болен съм! -
Защото виждам. -
Половината човечество е болно,
бясно, меланхолно...
Половината жени са ...

"Хората търсят... половинката си, за да създадат едно цяло.
Но когато я намират, губят... главата си.
Изводът е, че на човека винаги нещо... не му стига."
Прочетено нейде в Нета
А на мен... ...

Аз знам – ще ми се случиш някой ден –
нетрайно, безпричинно и скандално.
Като целувка тайна в мрака изморен,
като цветче, родило се в прегръдка скална.
И може би при мен ще спреш за дъх едва, ...

Въздъхна и тръгна... Вън преваля.
Изпокриват се даже врабчетата.
Свлича се тиха самотна мъгла,
изтощена от сърдечна диета.
Даже въздухът страшно тежи. ...

Празнотата ме изпълва.
Къдриците, които нямам, се изправят.
Свети лампата, не-Слънце.
Обичам се, но ако някой ме измами,
със омраза се наказвам, ...

Светът се поболя от минало
и в никого не съществува свят.
Потъват гласовете в зимата
и в тишината избуява глад
за длан, за дума, за лице, ...

Изклахме си стадата. Затова
и глутницата взе да се смалява,
от двайсет вълка – днес едва-едва
пет-шест надават сипкав вой тъдява.
Сплотени в йерархично общество ...

Къде съм аз, къде си ти?!
Питам се и в тези мрачни, сиви дни.
Търся те с очи навън, а празно е във мен.
Съзнанието ми крещи - опомни се, спри!
Любов искам и копнея, изгубвам се, сивея. ...

Обичта ни не е черно кафе,
тя е нежна шоколадова мока.
Ухае приятно и останем ли насаме,
се справям ... доколкото мога.
Давим се в сладост от чист карамел, ...

Дянков пак държи се неадекватно.
Трябва да забогатеем многократно,
за да му се изпълни абсурдната прогноза.
Човекът е болен, моля, поставете му диагноза!
След три години ще станем от гърците по-богати. ...

П О С В Е Щ Е Н И Е
В памет на загиналите
военни летци-пилоти!!!
За пътищата, дето се преплитат
по въздух, по вода и суша - ...

Спомняш ли си, мила, онези дни?
Онези утрини красиви, обсипани
на открито със слънчеви лъчи?
Спомняш ли си музиката?
Спомняш ли си? ...

Със топла пита на софрата
ме кани мама на обяд.
Звъня доволен на вратата
с душевно-вътрешен заряд.
Закàчих шарена торбица ...

Речи, речи, речи лъжливи все те бълват
и празнотите не запълват.
Някои от тях уж изглеждат умни,
но си мисля, че са неразумни.
Замъгляват погледа с различни краски, ...