Страхувам се, Мамо, от живота ме е страх.
Искам много, но е адски трудно в кръговрата му да оцелея.
Боя се и от слънцето, и то препича силно, не се срамува да ме освети.
Къде отивам, Мамо?
Там хубаво ли е? ...

Пуканки
"Каква само жена, еййй! – и като клекне да пикае, има осанка!"
Този вик на неподправено възхищение се изтръгна от устата на тежката мотриса, по-точно от устата на Мишо Машиниста, и се сля със свистенето на парата, която в този миг изпусна влакът, за да облекчи напрежението.
Силуетът на женат ...

Нписах приказка в поредната безсънна нощ -
една история за две слъзи изстрадани...
Обичах те, дори запасан с кървав нож,
а ти за миг по мен не хвърли камъни.
Недей! Не страдай за несбъднатите блянове, ...

Във името на любовта
бъди по-силния от двама ни.
Дори да имам някаква вина,
дори да съм нанесла рана,
вината ми със мъдрост преглътни, ...

Тук нощем пеят птици
и пърха пролетта прозрачна,
задъхана зората тича
със аромат гората да окичи.
Тук няма изгрев без цъфтящо утро, ...

Тишина... После пак тишина...
А исках да живея във музика.
"Нищо" пак ще си кажа и ще се смея сама,
понякога трябва да бъдеш във себе си другата.
Научих, че вече на доброто не отговарят с добро... ...

Отново сме с морето на брега.
То - влюбено неистово в скалите,
а аз - понесла древната тъга
на чайките, кръжащи над вълните.
Докосваме се в мимолетен танц, ...

Самотата бавно убива душата ми.
Затворила съм отдавна прозореца,
дори и слънчев лъч до нея не достига.
Скрито ридая зад маската на слънчева жена.
А всяка струна в душата ми отронва ...

Малка локва, толкова обикновена,
дете на облак и земя.
Увяхнал лист полегнал върху нея,
подухван от ветреца плува, сякаш галейки нейната вода.
Слънчев лъч безгрижно си играе и се отразява от локвата върху отсрещната стена. ...

НО НЕ ЗА МЕН
Навсякъде съм чужда и сама
и няма нужда да излизам.
Прозорците са моя светъл свят,
през тях красивото съзирам. ...

Молба
Тъй се случи, че имах безличен живот
и поделях съдба между двама,
самотата надяна ми тежък хомот,
примирено го влача отдавна - ...

Очите ти дълбоко в мойте гледат,
с музика топиш едно залутано сърце,
но устните ти от лъжи прогниват -
играеш си жестоко с една душа-дете.
Нима за теб е хищническо удоволствие? ...

Балада. За теб, мило момиче.

Беше месец май. Топъл ден, покрит с облаци, оцветени във всички нюанси на сивото. Събудих се както всеки друг делник в седем сутринта, но тази сутрин беше коренно различна от останалите делнични утрини. Теб вече те нямаше.
Теб вече те нямаше, застанал на прозореца на отсрещния блок с чаша сутрешно с ...

Срещнах те, не те погледнах отвъд, само погалих като вятър сърцето ти и ти казах:
- Нямам време, бързам за следващата любов.
- Но защо ти е следваща любов, когато имаш тази?! Нашата. Бурната. Стихийната. С боровинкови нощи и топли сутрини. С дъх на диво и далечно през нощта. С аромат на кафе и прегр ...

Случайно забелязах те в тълпата
от безсрамно блудстващи души.
Усмихна се и продължи нататък,
но в мен остави палещи очи.
Като дете, несправедливо обвинено, ...

Ангелите на земята
Чували ли сте за ангелите на земята? Малки деца с души на ангели, дошли на земята, за да научат хората какво е щастие, любов и доброта. Казват, че когато видиш такова дете, разбираш откъде е дошло. Прелестни малки създания с прекрасни души. Казват, че винаги е имало такива деца. Н ...

Като слънчев лъч прониза тежките облаци,
като пролетен вятър довя страсти и надежди,
като авгуско стърнище огън запали,
като летен дъжд накваси пресъхнала душа!
Илюзия било е. ...

Истински ценното
Животът е ценен! Защо го пилеем
в борбата за някакви тленни хартийки?
Отчасти единствено с тях ще успеем
да пълним тръбата от алчност с фунийки! ...

Аз цялата съм благодарност,
че ето - ходя, пея, дишам,
обичам, мразя и сънувам.
Усещам, радвам се и пиша,
мечтая, виждам и тъгувам. ...

Умирам аз под палещи лъчи
и въздух нямам, а сърцето как боли...
Желая в миг на прах да се превърна,
че в нея няма спомен, нито сълзи...
Да свърши изведнъж ...

НОКТЮРНО
Като зърна от броеница
на някой дядо белобрад,
ден, ден заменя - ей, седмица
отлистя се и месец пак. ...

Нека слънце огрее и нас днес!
Напред към правда и прогрес!
Напред към бъдеще светло
в мрака на общество неприветно!
Вълци хищни смучат ни без жал, ...

Деца се борят за България
на Анелия
Във виртуалния свят
запознах се с момиче.
Петнадесетгодишно, ...

* * *
Намерих те сред милион лица.
Ти сбъдна най-горещия ми сън.
Защо очи отвърна – не съзря,
че пърха моята душа отвън. ...

Неволни трепети
С чувства изпълнено е мойто сърце
Ръката ми не иска да чува да спре
Да пише тя всичко което душата
Иска но не казва тя чрез устата ...

Лятото горещо отлетя,
само споменът за него в мен остана.
Небето мрачно тъжно прокънтя.
Със листа земята е постлана.
Клоните оголени сивеят, ...

Спряха.
Всички таксита по пътя към гарата.
Изгоряха.
На кървави клади.
По-битово е. От първия път. ...

Наблюдавал ли си утринния хлад,
когато слиза в синята безмълвност
и във шепите артритни на града
разсипва първозванната си мъдрост?
А пътят му – опашка на дъждовник – ...

Връщам се отгоре. Търся хора.
Много дълго бях при птиците.
Много се мълчах. И не говорех.
Малко полетях и бях кокиче,
облаче, събрало чужди болки, ...