ГРАНИЧЕН КОНТРОЛ
Беше около три часа сутринта, когато станцията на Радо изписука.
- Радо, имаме най–вероятно самоубийство на войник на граничния контрол в Драгоман. Събирам оперативната дежурна група и ще дойдат да те вземат – съобщи му дежурният офицер.
Тръгнаха към четири, следовател, съдебен лека ...

КРИЗАТА НА К У Х И Т Е С Т О Й Н О С Т И !
ЙЕЗУЛТАТИ (не резултати) НА ДНЕШНАТА СВЕТОВНА ИКОНОМИКА
Докога законите в нашата страна ще създават НЕУСТОЙЧИВИ (по критериите на математиката) СХЕМИ, в които длъжникът става все по-голям длъжник, без да ползва услуга. Неустойчивостта се изразява в едно про ...

Банковият касиер най-после се реши да отиде на зъболекар. Към обяд зъбоболът му стана нетърпим. Започна да се разсейва, бузата му се наду като балон, а усмивката към клиентите беше недотам свежа и вече наподобяваше мазната гротескна гримаса на изнудвач. Заплашваше го реална опасност да направи фатал ...

Не изминал час един щастлив
ти звъниш ми, сякаш не видяло,
да ми кажеш с тембъра звънлив,
че обичаш мен и мойто тяло.
Че очакваш трепетно мига ...

Екзистенциално-3
Самотен гръм и тишината
ранена стене в яростта си...
Избухва гордо Светлината
от древните иконостаси ...

Текст и музика: Лилия Велчева
Аранжимент: Пл. Скорчелиев
Изп. Детска вокална група "ДО РЕ МИ"
ПОСЛУШНА КОЛА
Вече имам си кола, ...

Надлъж и нашир, високо
в Балкана под наши извор
блесне дърво от чист кръгозор.
Там се водят страшни войни,
там се лее кръв от събратята ни. ...

Навярно ще поникнеш като цвете
в градината на празното ми чакане
от онова безименното „двете“,
от спомена за първото зачатие.
Ще влезеш във света ми, още болен, ...

Пролет ли – не, есен в душата,
Тя самата бавно изгнива,
Защото съдбата забива камата
И целият свят ми се срива
Тежест в гърдите, болка и толкова. ...

В морето на живота е скала,
блъска я разпенената съдба.
Тя е пълноводна буйна река
забързана през гори и поля.
Тя е огнен плащ страстен, ...

Не зная как забравих и кога,
но най-неканено се вмъкна в мене,
навярно гонено от самота,
едно уж лекичко земетресение.
Разбърка ми разломите, а с тях ...

Отеснява земята. Сред въртопи от уличен прах,
сред човешки потоци и бетонни затвори кънтящи
няма как да се скитат нито песен, ни мисъл без страх.
Все отнякъде нещо се изпречва. Няма как - настояще.
Настояще без милост, без вина, но с природен закон - ...

Една различна жена...
Позволих ти в стаята да влезеш -
облепена с хиляди мечти…
и всичките от тях да вземеш
и преместиш в своите очи…! ...

По тънкия ръб между вчера и утре
луната без шум се процежда.
Сънува светът сгушен в своето вътре
надежда, надежда, надежда.
Сънуват тревите, сънуват цветята ...

Далечно е нашето вчера,
по-близко е нашето минало.
Живеем в старата ера
и чакаме нови открития.
Живеем с клепачи поробени, ...

От нищо се поражда красота!
Чудното усещане, което
идва извикано от любовта,
винаги остава във сърцето.
Призовавам го и се отдавам, ...

Време е да се намеси разумът,
да спре да слуша сърцето -
то е сляпо и обсебено,
но трябва някой да му каже,
че пътят му - е грешен. ...

В сянката
на отлетели страсти
разлиствам спомени
и мигове различни
в жаравата, ...

(на един виртуален приятел)
Недей да съжаляваш,
че не сме се запознали
и не си успял
все още да откъснеш ...

ПОЛЕТ
Самолетът е толкова малък,
в океана над тази земя.
Още по-малка - кабината,
във която седя. ...

Който и да бил посочил, президент щял да стане.
С тоз бисер Бойко в историята ще остане.
Тъй се гавреше с Плевнелиев този индивид.
Тъй той доказа, че е интелектуален инвалид.

Сърцето ми ехти и не спира да мисли за твоите очи...
Сърцето ми ще изхвръкне, когато близо до мен си ти...
Сърцето пита се дали ще може да забрави всичко, което си ти...
Сърцето ме боли при мисълта, че не изпитваш същото и ти.

Аз, винаги когато се загледам във небето
и видя облачния шарж,
картините във синьото приемам със сърцето...
У мен от детството е този навик стар.
И фантастичните рисунки, често в черно-бяло, ...

НЕКАЗАНО
“Това, което остава неказано, е винаги най-важното...”
Яан КАПЛИНСКИ, “Между сън и пробуждане”
Неказаното вчера, днес ме смазва,
тежи в душата като тъмен грях. ...

Зад ъгъла ме чака
моят страх - озъбен, злобен,
притаен коварно в мрака,
надянал маска - стои огромен
и жестоко иска ...

Огънят на залеза
Огънят на залеза ме покори
и пламъкът му ближе мойте устни,
проплакват в косите ми искри,
дорде дъждът над мен се спусне. ...

Звъни! Но аз съм буден!
Не, по телефона не звъниш!
Звъниш във мене - чудно!
Макар далече си ми близка
и звъниш ми всяка вечер, ...

С букет от двайсет бели рози
пристъпваш бавно ти към мен.
Всички се споглеждат “Кой е този?”
Дойде ти в моя сватбен ден.
Сега признаваш си, че ме обичаш, ...

Съвременна елегия
Мога да умра
от тъга.
Знам дори
и как се умира. ...

Сутрин бе, потропа някой на прозореца прашасал,
изпод завесата ми се усмихна слънцето, под мишница с новия си ден,
и пролетния дух пред моята врата с него бе довтасал
и искаха да завлекат в слънчевото щастие и мен ...
"С какво да ви помогна" - попитах, уж учтиво, ...

завръщане
чакано...
сънувано...
помислено...
желано... ...

Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Точно това може да прочетете ако напишете щастие" в интернет. Щастието наистина е емоционално състояние, но то всъщност осмисля живота ни и му предава реално ...

Хората са много и различни,
някои силни, други слаби и безлични.
Хората са част от тълпата,
една многоцветна картина богата.
С любов-омраза, смелост-страх, чувства различни ...

Друго
онзи, който никога не дели
струните на дебели и тънки
вместо съвети друго твори
и избягва словесните гънки ...