Загубих си аурата,
търсих я целия ден.
И плаках, и тропах,
но нямах късмет
Загубих си аурата, ...

Приятел
Приятел ти е този, който с теб
стои, навел глава, когато
си виновен ти,
и грешките ти той прощава, ...

Аз знам от другите не съм по-умен,
но сигурно е, че не съм глупак!
Не съм и някой хвалипръцко шумен,
дори не мисля, че съм гений, чак...
Аз все съм бил пред другите"отличник", ...

Отсреща няма нищо.
Бездната ни прави по-големи.
Огледалото показва смърт. На грешници.
Отсреща няма никой.
Всички сме от Слънцето огрени. ...

Помня твоя образ тъй мил -
нежен цвят на карамфил.
В тъмата светлина се появи -
пред мен се ти, ангел, яви.
Дете, ти сред болката мене утеши, ...

Кръстовден е.
Септември плиска злато
по улици, лица, дървета, сгради.
Прииждат хората, шуми тълпата –
върти се панаирът на площада. ...

Пропуснат миг
Пропуснат миг не ще догоня
в търкулнатия ден.
Мига щастлив
ще побера в мен. ...

Помниш ли, когато ме целуна?
Обясняваше ми се в любов,
а днес те виждам с друга повлекана,
да ù кажеш "Обичам те" готов.
Казваше, че съм единствена, ...

Веднъж си помислих, че живея в приказка,
че светът ми е малко вълшебство.
Че все още ги има рицарите
и че са стъпили на земята тежко.
Веднъж си помислих, че съм принцеса, ...

Помните ли така наречените „спагети уестърн”, филми от шестдесетте години? С Терансе Хил, Бъд Спенсър, музика на Еньо Мориконе, много стрелба и кютеци по баровете. Или например любимият ми уестърн „Добрия, лошия и злия” с Клинт Ийстуд. Винаги съм имал чувството, че природният фон в тези филми не е и ...

Преди да се родя,
времената бяха други,
мъжете имали са
не по сто съпруги.
Преди да се родя, ...

Отново полунощ и телефона си държа,
копнея да ти се обадя и чуя ти гласа,
със сърцето да попивам всеки звук,
да кажа колко искам да си тук,
да те целуна и прегърна, ...

Познавах те бегло, но повече, отколкото предполагахме и двамата. Но нашето непознанство и леките усмивки и помахвания за поздрав, не, те не бяха всичко, което исках от теб. Нито пък ти от мен. Наблюдавах те скрито и отдалеч, гледах стъпките ти, гледах изваяното ти тяло, начинът, по който движеше ръц ...

По идея на Димитър Георгиев
... Живели някога край брега на морето мъж и жена. Един ден им се родила чудно хубава дъщеричка. Малкото момиченце било толкова обаятелно, че зла орисница му завидяла и го омагьосала. Проклятието гласяло, че когато порасне, целуне ли някого по устните, той на мига ще се п ...

По бягащите стъпки на съня
една сълза римува тишината…
Отново в твойте мисли съм сама,
отново съм различната…Жената,
която до безкрайност те боли ...

Трудно е да приключиш връзка. Но още по-трудно е да осъзнаеш, че губиш човека до себе си. Да усещаш как малко по малко ти се изплъзва ръката му. Как е престанал да казва скъпоценните думи "обичам те" и колко му е тягостно да ги чува. Как мълчи в твое присъствие. Не усещаш дъха и сърцето му толкова б ...

Спомени - счупени шарени стомни.
Самотни щурци - годините.
Бели черници с черни корени.
Изсечени пъстри мигове.
Глуха камбана в забравена църква. ...

I.
За кой ли път, за кой ли път пак тръгваме
по релсите метални по инерция
и с празни обещания се залъгваме -
със обещания за хиляди сестерции? ...

В страната на салама от месо
да оцелееш си е цяло чудо,
но пък за нас това не е тегло,
не ми се смей, така си е, маймуно!
Тук всеки миг е пълен със живот, ...

Света на длъж и шир обходих,
изпитах радост и беди,
незнайни кътчета пребродих
под ярко слънце и звезди.
Във замъците с мрачна слава ...

Забранихте им да пушат... да тровят чужди дробове.
Забранихте им да пият и пияни да шофират те.
Забранихте им да стрелят... с пистолети... със патрони.
Забранихте им да се дрогират... губели разсъдък.
Забранихте им да мамят... всякакви финансови тарикатлъци. ...

И дяволът свири блус
Първа Прелюдия
Нежен китарен риф изпълваше претъпканата с книги и плочи стая с неподозирано присъствие. Освобождаваше материалните ми придобивки от тяхната плътност и някой би казал колекционерска стойност. Житейските ми главоблъсканици се изгубваха в солото на Гари Муур[1]. Да, ...

Бият отново църковни камбани!
Кръстът Христов засиява над нас!
Богородица на празника ни кани
и ни целува, дарява с любов!
Над иконите ний сме се свели. ...

Аритметика за тийнейджъри
Там, във края на една гора,
срещнали се две деца,
приказката стара пак се
разиграла - ...

Ръми в душата ми като напролет,
когато раснат новите треви...
Усещам как пониква нова воля
в недрата ù,
но... ...

Дъждът вали
и плаче заедно с душата ми...
Не, не, не! Това не са сълзи,
а късчета мъка, от сърцето прокапали.
Дъждът вали ...

Нижат се години, той е още жив.
Пред дома стои изправен, тих и горделив.
Вятър щом повее, капят му листа,
сякаш сълзи са горчиви, сливат се с пръстта.
В корени пропит е с кървави следи, ...

Напират в зениците есени.
И стягат челата ни тръни.
Наздравица вдигам, обеснице,
нека изпием живота до дъно!
До гуша ми дойде от лабиринти! ...

Есенната нощ бе тиха, пълнолунна,
щурците нежно свиреха навън,
тогаз девойка мила ме целуна,
като в магичен и вълшебен сън.
Аз също с целувка отговорих, ...

Когато слънцето залезе
и дойде тиха вечерта,
от тъмното все ми се плези
несбъднатата ми мечта!
Ако се правя, че не виждам, ...

Засвириха цигулки под звездите
и някак си притихнали ни завладяха.
Заслушаха се във нощта душите.
Сърцата със въздишка онемяха.
И по-добри и чисти станахме ...

От утроба на земни
страсти засмукан,
потопен си сред
алчност, секс и пари,
а край тебе ...

Раздира се душата ми от рани
и пътища със земни светове.
Пътечка няма, мъничка и стара,
до теб да води, не до върхове.
Заключих се със хиляди ключалки, ...

Държа те във ръцете си ранена,
разлистена, ала строшена светлина...
От хиляди бури пленена, сломена,
сред пръстите ми рониш сълза след сълза ...
Недей, не тъгувай, любима! ...

Утринна мъгла –
полепналапо клоните и по листата,притисналана птиците перцата,а те немеят,
крила не могат да разперят,за да полетят.
Лепнеща тишина…
Но тя не можена слънцето да устои –от усмивката му,мъглата се смалява,става лека,лека,лека…и изтлява.