Навънка пак е студ и мраз.
А селцето ни заспало.
Всичко в този късен час
блеснало е като огледало.
Гледам стъпчици навън. ...

ВЕЛИКОТО ПРОЗРЕНИЕ
или как се е зародило робството
Кавумба седеше пред входа на пещерата, гледаше върхарите на дърветата как припламват от лъчите на изгряващото слънце и си мислеше, че ако земята не се затресе отново, ще трябва да отиде и да доубие зубъра, който преди две луни вкара в предварително ...

Ти отдавна не си ми музата.
Днес си ми част от уроците.
Стъпвах по тебе – беше ми стълбата
и разпознавах пороците.
Тихо и много спокойно място ...

Омръзна ми от тез' поети,
с помпозни думи дет' описват
своите мечти, тъй смели,
но и тъй разбиващи сърцето.
Хората не са вселени. ...

"Бунтарката от театралния колеж" -
така ме знаят тука, в махалата.
Във мене има цял голям кортеж -
(на)шествие от бръмбари в главата!
Понякога са кротки и послушни, ...

Не мълчи... С твоя шепот в нощта
събуди, разпали в мен страстта!
С порив див и въздишка една,
докосни ме... Остави в мен следа.
Две сърца - лудост, трепет и грях. ...

Стъпка - едно, две, три и отново стъпка - едно, две, три и завъртане. Животът ни е танц, който ние сами определяме накъде да поеме и какъв да е.
Ние израстваме по различни начини - преживяваме своите извисявания и падения, а какъв си ти ли?
Всъщност, ми напомняш за един от онези аристократи - да, съ ...

Сигурно светът ми е сбъркан и драсва по тъмното
след всяка търкулната дума, по-бърза от вятър.
Денят не изгрява. Звездите блещукат обърнати.
Светът ми е сбъркан и сигурно пак съм забравила,
че няма спасение в мислите, дето се щурат, ...

В пустинята се раждат ветрове
и вплитат пръсти в пясъчните дюни.
И сякаш не години… Векове,
белязани от жадни пълнолуния,
са стелели мечтите ми към теб. ...

Не беше сън. Любов ли беше?
Това, което двама ни събра.
В сърцето ми искра гореше -
дали ти бил си моята съдба?
Въпроси, но без отговор, задавам - ...

Моя закъсняла любов,
ти застана на пътя ми млада и неочаквана.
Смутена забравих годините.
Неусетно се сляха младост и страст,
жажда и мъдрост... ...

Listen up
There's not a moment to spare
It's quite a drop from the top
So how you feeling down there
It's a cold, cruel, harsh, reality ...

Bist du wirklich mir so feindlich
Наистина ли си така враждебна
Bist du wirklich mir so feindlich,
Bist du wirklich ganz verwandelt?
Aller Welt will ich es klagen, ...

Моя, побеляла вече, Родино,
поробвана столетия и оцеляла,
дали сега, когато си свободна,
ще можеш ти от нас да се опазиш?
Прости на тези, дето управляват, ...

Скиташ се пак из черната нощ,
кълнеш и проклинаш сценария лош,
че пак си сама и сълзите не спират,
а със всяка сълза част от тебе умира.
Всяка надежда, всеки спомен отлита, ...

.... мъжете се от Марс....
Сълзата бях в окото на вселена,
хлябът за случайни звездни странници.
И здрачът син, закърпил бреговете,
раздрани от разсърдени совалки. ...

Аз съм твоят верен път за никъде.
Печелившият билет за Ада.
Тревата, върху грешките поникнала.
И най-непожеланата награда.
Аз съм всичките омразни празници. ...

Каква е равносметката от тая "демокрация"?
Че топим се ние бавно като нация.
Корумпирани, некадърни политици
дават на народа "постни пици".
Разходите само съкращават, ...

Не се обръщай!
Миналото ти самотно скита.
Присяда, после пак си тръгва.
Не можеш да го върнеш никога.
Отива си и всичко е различно. ...

Щом от глад умирам,
нещо сладко си намирам
и лапам тайно шоколад,
а мама гледа "Листопад".
Щом хладилникът е празен, ...

Вторник. 7 и 40 сутринта. Пак съм се успала. Нали се събуждам естествено, без будилник, но с два джиесема под възглавницата. Така и не се научих да използвам алармата. Предпочитам да ме събуди онова съобщение или обаждане, заради което съм денонощно с тях. Пъшкам, защото не мога да си намеря втория ...

КЛОН
“Изгряват залези.”
Борислав ЦЕНОВ, “Мотив за спомен”
... И духат ветрове, и сняг навяват,
и, както някой беше казал вече, ...

Не мисля, че защото нямам време
не се оглеждам, Огледало, в теб!..
А затова, че Съвестта ми дреме
и търся щастието в своя джоб…
Аз знам, светът не се върти край мене, ...

Kaквото и да правя,
няма да забравя
твоите прелестни очи.
Ти не знаеш,
но красотата им вечна ...

Беловласият мъж на около петдесетина години беше подпрял глава на дланите си и разговаряше с възрастната жена срещу себе си. По къси панталони, кожени чехли, поизбеляла раирана риза, отпусната над колана, но гладко избръснат, той изглеждаше уморен, за разлика от жената до него – приблизително на същ ...

Погледът ù се замрежи от сълзите. А те не преставаха да избликват от очите ù и да се стичат по бузите ù. Болката беше толкова голяма. Чувстваше се като някакво осиротяло голо птиче, малко и беззащитно, изхвърлено навън. Беше събирала в себе си всичко от толкова дълго време. То се бе утаявало бавно в ...

Думи, празни думи,
лишени от смисъл...
Изричаш ги лесно,
не влагаш мисъл...
Думи, просто думи, ...

Миналото аз забравих,
няма връщане назад.
Там и тебе аз оставих,
ври във своя малък ад!
Вече другиго ще мамиш, ...

Любими,...
Вилнее в мене буйна
и изгаряща Жарава..
Защо така разгаря
страстно Любовта? ...

Кой на пети януари е роден?
Писано ми е в съдбата,
да обичам на земята,
само в случай, че жената
е родена в този ден! ...

Бих ти разказала нещо за мен...
(Чай или истина? Мляко?)
Тих е светът ми. Мълчи озлобен.
Аз не мълча. И преграквам.
Смея се с глас на горките мъже, ...

Хайде да играем на надлъгване...
да видим кой кого ще пожали,
да видим кой кого
ще разгневи...
отсега съм изгубила равновесие, ...

Но вчера неочаквано
започна и последното
сражение... Понякога
и филм, повторно гледан,
решаващ е за изхода. ...

Вечерята мина в дълги разговори и шеги - нещо, дотолкова одобрено от Кунтиг, домакинът на трапезата, че той самият се бе превърнал в най-дейния им привърженик. Мейвин се подсмихваше скромно от стола си напълно еднообразно и си личеше, че духом е другаде. Велклиг размахваше гарафите и пълнеше бокалит ...

Напускам бавно света на суетата...
в уличките пусти спомените свои аз укривам.
Преминавам като полъх сред тълпата,
а най-скъпото в сърцето си прибирам!...
Ръцете ми превръщат се в криле на птица, ...

Смрачи се. Вятърът както всяка вечер започна с монотонното си свирене и отвя опадалите и пожълтели листа от мократа тясна уличка. Последните файтони прибираха закъснелите жители на селото, а луната се опитваше да се подаде зад гъстите облаци, които бяха покрили небето над китното селце.
Скоро къщите ...

С ръждясала броня, накуцващ от болка,
но пак все към нея върви,
а тя е прекрасна, на главата корона,
лицето ù бледо краси.
Обичат се двама, от тук до звездите, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
След хиляди години самота,
от своя трон, величествен и стар,
Бог слезе, за да види по света
какво се случва. Взе си за другар ...