Кой знае защо...
Човекът побелява от летенето -
от бягствата на юг, от спирките на север
в праха на пеперуди секундите намират себе си,
оловени войничета валят с внезапен летен дъжд ...

Нежен сън
В нежен сън се тя появи
като някое видение,
а момчето ù заяви:
- Ти си моето спасение! ...

Утихна дневната гълчава.
Нахлупи селото калпак.
И както само лете става,
потъна всичко в полумрак...
Смълчаха се полята морни. ...

Завързвал ли си вятъра с въже?
Реката приютявал ли си в шепи?
А тези дни, по-диви от коне
май сам избра да бъдат твоя жребий,
когато ме покани в твоя свят ...

Що за хора си избрахме?
Изборните машинации проспахме.
Грабят здраво с две ръце,
затуй властта искаха те.
Като вълци ни разкъсват, ...

Ти знаеш ли какво е безнадеждност?
Довчера бе загнездена в очите ми,
уж месеци, а всъщност цяла вечност...
Опостушена, се отказах от мечтите си...
Ти знаеш ли какво е изречение, ...

ЗАГУБА
“...нека никога нищо да няма,
за да няма какво да се губи.”
П. ПЕНЕВ
Нямам нищо! ...

Муза
Като малко листенце
от бял вишнев цвят
тя на листа му падна,
от векове неогрят. ...

Човек в бедност, но човек,
измамно модерен 21-ви век.
Небе пред буря, тишина,
борба за просторна синева.
Прах, зарази, гладни вълци, ...

Чакам теб да дойдеш, мили.
Цветя набрах.
Цветя свежи и ухайни
във вазата сложих.
Но ти не идваш... ...

Градски мигове
И тази сутрин Витоша мълчи,
окована пак сред лед и светлина,
обляна цяла в есенни лъчи
и стаена пак сред вечна тишина. ...

Няма ме. Тръгнах си внезапно,
защото реших... Няма ме...
простих се със всяка надежда,
казах край на всяка щастлива
илюзия... и тръгнах... ...

Да гледаш и да можеш да видиш през очите на другите бе богатство, което малцина хора притежава в днешния свят. Но да можеш да видиш през собствените очи, по начин, по който в действителност се случват събитията бе дори по-голямо богатство. Защото да виждаш себе си означава, да си пораснал, да можеш ...

В началото... не беше словото.
Беше жажда.
По жътва.
Напукана.
Беше длан. ...

Сърцето ми е снежен вихър
в дъха на зима.
Но някъде под пряспа тиха
надежда има.
Ако не дойдеш, пролетта е пленница ...

Сладка агония,
тънеща в блато от сълзи,
ставаш част от него с церемония,
която трупа ти кара да пълзи.
Крясък в безликото пространство ...

Потрепва въздухът,
разпиляна ухае страстта,
танцуват звездите,
светулки-нашепващи за любовта.
Простенва нощта, ...

Нещата трябваше да се променят, Тя го знаеше, а Той смътно се досещаше. Краят наближаваше, набираше скорост и щеше да се изсипе върху главите им като лава. Затова Тя започна с опитите си да го предоврати. Изпращаше му мили съобщения, отделяше от времето си да измисля изненади и да им вдъхва живот. Т ...

Днес съм силна!
Събуждам се и усещам лъчите на слънцето
нежно да ме галят.
Усещам отдавна изгубен трепет
да се надига в мен. ...

Преди тук било е море,
скали под водата са спели,
и пак ще бъде, щом умре
светът ни под вълните бели.
Навред се ширят градове – ...

Дай ми - светлините, времето, мъглите
и всичко, дето криеш в теб.
Дай ми - мъката, сълзите и кръговете под очите.
Бъди присъда, спътник, брат.
Както Едип и Изида извършили са грях. ...

Има едно слънце на земята-
не изгрява сутрин, не залязва вечер.
То си грее и не спира,
то сърце ми стопля.
И забравям в миг беди и грижи, ...

в съня ми
(се) срещаме
(по) средата
на пътя
-- Ирландия -- ...

Върнете се при мен и останете
вий, спомени за минала любов,
и в луди болки огън накладете,
а сърцето ми извайте във обков.
Ах, колко милни сте ми- минали години, ...

Школото свърших, хванах ергенлък,
очите ми с мерак метат мегдана,
баща ми чорбаджия – пашалък
и кон ми купи, и елек с гайтани.
Момите на чешмата гледам все, ...

Обещавам ти, моя любима
Като котенце малко в ръцете,
като лист пожълтял под снега,
като алено хребетно цвете
спи до мене любима жена. ...

За последен път
Ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Най-сетне бе с нея. Сам. За последен път. Имаше около пет минути на разположение, после никога повече нямаше да я види.
В моргата бе мъртвешки тихо, множеството климатици разнасяха ледено дихание в цялото мрачно помещение. На четири маси леж ...

Да тръгва вече лятото да гони вятъра,
да търси нашите надежди нейде свряни,
претръпнали пък ще сме ние с пламъка
от болка пареща, но сладка, святкаща.
И в пещ ли сме, където се стопяват думи морни, ...

Луда съм. Полудяла.
Тичам измежду спомени и сегашно.
Съчинявам си бъдеще. Трия го- всичкото! Нищо да няма!! Нищо да не остане!!
Смея се сама. Смехът се превръща в кикот. В дивашка болка. В тишина. В самота.
Луда. Луда съм. ...

Поезията е изкуство, не забравяйте!
Тя е талант и чувство, и копнеж.
Тя сянка може да е скрита в храстите
или крещящо соло на един певец.
Поезията ражда много спорове: ...

Безлично ми е, тягостно и пусто.
А беше време, пълно със любов...
Крещи до спазъм старото ми чувство,
ти гледаш странно някак, с поглед нов.
Дали ме виждаш, вече и не питам. ...

Разкопчавам очите си…
по устните
обезумяла тъга
срича завръщане
а малко по-надолу ...

В града, в чиито скути съм роден,
градът на детството, градът на мама,
бях късче слюда в ласкавия мрамор -
чаршийско чедо – казваха за мен.
Но сетне мама тръгна си от тук - ...

ПРЕД УЧИЛИЩНИЯ ПРАГ
Времето минава -
училището пак
посреща ни пред
познатия праг... ...

Твоята и вярната
На силните жени
И тази нощ в просъница ще търся
очите му, оглеждайки се в твоите,
сънувайки, че все към него бързам, ...

Изгубих себе си някъде по пътя....
Изгубих сърцето си някъде по пътя...
Изгубих душата си някъде по пътя...
Изгубих сълзите си някъде по пътя...
Изгубих и теб някъде там, в безкрайната шир, търсейки това, което съм...

Чоки беше от Бургас. Висок, къдрав, с един готин перчем над челото. Перчемът вълнуваше по-напредналите в годините мацки, а на младоците им се струваше малко демоде. Така или иначе, си се ветрееше над гълъбовите му очи и често се сливаше с тях, защо и той беше гълъбов. Аргир Чомаков, това беше истинс ...