Баницата на късмета
На моя внук Мартин
Ох! Какъв късмет се падна
на мен на Новата Година!
Искам куфара да грабна ...

Желанието на Мими
Получих днес задача нова -
за празниците ти пиши,
за Коледа какво желаеш,
защо обичаш тези дни. ...

Сигурна съм, че ще намеря начин да ти го кажа,
дори и да не е сега, ще го направя.
Ще ми отнеме вечност може би,
но ти трябва да разбереш.
Моите чувства са повече от приятелски, аз те желая. ...

Петльо важно се разхожда
в двора ни отпред.
От снега похапва сладко
все едно е сладолед.
Аз тревожа се за него, ...

Дори да си отидеш днес
не ще те аз виня
но искам само съкрушен
тоз отговор да разбера
Във театъра злочест ...

Във мъжката ми зима си кокиче,
разцъфнало от пряспа самота -
със скрежни диаманти те окичи
снежецът - романтик във утринта.
Не се страхуваш от студа – ухаеш ...

Какво би могла да ми дадеш,
като искам всичко твое да взема?
Самата теб и нищо повече,
твоето тяло и твоето сърце.
Да бях крадец, щях да го открадна, ...

Ако няма те, майко,
светът би бил друг, мрачен, злобен, студен!
Ако няма те, слънце,
любов нивга не ще има в тоз объркан свят!
Ако няма горите, реките, земята ...

Във края на дните ми, драга,
със сресани бели коси,
ще седна за малко на прага...
Ти хапчица хляб донеси.
И нея със вино ще глътна, ...

Фалшиви приятели. Фалшива тъга.
Фалшив е животът и фалш е света.
Гледам сконфузно. Проигран е мига.
Фалшив е животът и фалш е света.
Мисля нетрезво. Пуша в тъма. ...

Любовен дъжд
Силно загърмя и заваля
дъжд Любовен от небето,
та пропи се цялата Земя
от недрата към Сърцето. ...

По моста на целуващите устни
Душата ми с твоята се среща
Магия нежна, няма да те пусна
Оставам тук, в прегръдката гореща
Оставам с теб през всичките сезони ...

Животът, казват, бил спирала,
която бавно се развива,
но как по тая проста крива
да вървя направо, когато
пътят ми ...завива!?!

Зима е, навън отново е студено,
всичко пак е заледено.
Натрупала се е снежната покривка,
в хралупата прибра се вече Сивка.
Децата спускат се с шейни, ...

Отсреща покриви в зори
пак бавно, бавно изсветляват...
Пребродил тъмните гори
за труд денят ни повелява.
Сънят подсеща за това ...

Когато съм буря - притихвай,
когато съм страст, замълчи...
Когато съм твоя, обичай ме
и щедро ми сваляй звезди.
Когато съм страх, ме спасявай ...

Пр. Всяка твоя ласка
със стъпка по-близо до ръба ме тласка
и остава само една целувка до смъртта,
но целуни ме, целуни ме искам да умра.
1. Защото мрака в светлина превръщаш ...

---
Тинка с мъка избута Панталей встрани от групата на най-близките опечалени. Тялото ù, средно на ръст, се справи стоически с поредното предизвикателство на количката. Панталей искрено се възхищаваше на усърдието и ината, с които тази жена превръщаше всяко усилие в игра. Изящните вълни в косата ù в ...

Тези толкова сиви стъкла,
зад които се крие небето
и които забърсвам с ръка,
без с това да помогна да светне,
с разпилелите сиви коси ...

ФАЛКОНЕТИ
Притиснато от всички страни със стръмни склонове, обрасло в треволяк и бурени, едно местенце от около двадесет метра в диаметър, събираше и изпращаше цели пет улички, по които селяните посрещаха и провождаха стоката си рано сутрин и късно вечер. Петте къщи на петте ъгъла приличаха на стопа ...

Дойдох при теб насън,
пребродил тъмнината,
когато тихо вън
разголва се луната.
Дойдох неканен гост ...

Осата слънчева ужили
небето малко подир пладне.
Изду небесните си жили
просторът ù – току да падне,
да се стовари гръмогласно ...

Как до утрешния ден да изминеш разстоянието,
като каменният мост на смисъла пропада?
Как пред себе си да спазиш обещанието
за смисленост? С мисъл само пак си гладен.
С мисъл смисъл мога ли на себе си да вдъхна? ...

Пътеката е строго очертана
от вкъщи, до работното местò,
а там броя мухите по тавана
и дебна всички,под око...
От трудностите бягам и се крия. ...

ПЪТЯТ II
“...веселият Палечко тръгва по земята
и загубва пътя в сребърния лес.”
Валери ПЕТРОВ, “Палечко”
Това край мен е сребърният лес, ...

Примигна сънено една звезда,
търкулнала се долу на паважа,
а утрото промъкна се едва-едва
през процепите във очите. Важно
луната тръсна златния си рог ...

Нощ навън отново студено се спусна
и затворих очи уморено за сетен път.
Мисълта ми в пътешествие се впусна,
докато предразсъдъците в мене спят.
Унесен, търсех познатия до болка лик, ...

Стоя на прага, в душа ми вали.
Кървави облаци над мен са надвиснали.
Бурята как да спра, от мъката да се отърва...
Стоя на прага със празни очи.
Във пътя се взирам и търся следи... ...

Обичам те от тука до безкрая,
а после, ако има накъде,
в мълчанието дълго ще гадая
дали без теб светът ми ще умре?!...
Дали ще има сили да взривява ...

И никого аз не успях да намразя...
Предателства, клюки и грозни лъжи...
Разказваха, плюха, доверие газиха,
но аз ги запазих в сърцето добри!
Добри са били, когато обичах, ...

Единачка...*
Сама ли стана Единачка,
или Животът те направи!?..
Той много дълго ли те мачка
и да те пусне ли забрави?... ...

Стана ли ти по-добре,
издигна ли се,
нещо спечели ли,
нещо получи ли,
нещо повече стана ли, ...