На Т.К.
Ухае на трева
и много нежност,
обвита е ръката ти около мен...
За кратко е ...

Направих си чаша кафе и започнах да пиша. Пишех, препрочитах, а след това триех. Не ми харесваше. Музата не идваше от седмици наред. Не се чувствах тъжна, нито весела. Чувствах се неутрална... Очаквах нещо да се случи в сивия ми живот, но си останах само с чакането... Всеки ден се будех без настроен ...

Отново се намирам във любимия си град
и по любимите си улици минавам.
Градът е все така красив и млад,
а аз със призраци се разминавам.
Звучат край мене гласове и смях, ...

Сбогом! Прегърни ме за последно,
знам, че любовта не свършва,
докосни лицето и косите
и изтрий сълзите от очите.
Тази вечер е последна, ...

Месецът изригна - уродлив,
да чертае лунната пътека
и изгря - зъбат, разголен, сив,
оседлал съдбата на човека.
Лятото разпори вечерта, ...

Ден, дълъг колкото година.
Секунда, с продължителност на век.
Хуманността от мен отдавна си замина
и често питам се дали все още съм човек.
Обаятелните погледи на минувачите ...

+ + +
Полето смъква
белия кожух,
тревата бавно
зеленее. ...

Дали да вярвам във мечтите? -
попита моето хлапе,
Дали ще мога да ги видя,
ще сбъдна ли една поне?
Кажи ми, мамо, рано сутрин ...

Думите изстиват още щом ги изрека,
словата ме оставят безмълвен да вървя.
Слаб, безпомощен потя се на ръба,
краката треперят, но продължавам да вървя.
Животът ми ме мачка и смисълът се губи, ...

Когато метите изчезнат...
На един приятел
Мечтите ти дават крила и надежда,
с които кръстосваш света виртуален.
Не искаш да вярваш, че често подвежда, ...

Поспря се малко. И в очите му се вгледа.
Видяха му се чисти и добри.
Изтръска козината и потрепна,
опашката размърда, накриви.
Почуди се дали да спре до него, ...

Тя стоеше така вече няколко минути. Със снимката на мъжа си в ръка. Усмихваше се, без да го осъзнава, и изглеждаше като влюбено момиченце, а отдавна беше минала трийсетте.
Беше взела решението рано сутринта. Изведнъж и категорично. Познаваха се от деца, бяха заедно толкова години, че бяха станали ед ...

ужаси
Вечерта преди странната поява бе просто една обикновена вечер: Още в осем, когато слънцето изчезна под хоризонта, село Милаево притихна и се сля с мълчанието на околната планинска одисея; Бай Зоран вече бе прибрал овцете и козите от следобедна паша и заедно с Тинка - жена му - гледаха телевизи ...

Всяка нощ за теб
се моля аз.
Всеки ден чакам
съответния час.
В който ще те ...

В тишината не търся пролука,
омагьосан от кръг на лице.
Във очите ти нежност бълбука,
непозната за мойто сърце.
Водопадно смолисти къдрици ...

Вярата пак се крие.
Иска да ми избяга.
На прескочикобила
с мислите си играе.
Музата ми приспива, ...

Върти се колелото
Върти се Колелото
надясно или наляво -
започне ли хорото,
ти хопай-тропай здраво. ...

Изгубих същността си...
Изгубих същността си,
а може би пък ти ми я отне.
Аз толкова обичах и се радвах -
сега сълза съм, от голямото море. ...

P.I.F. - Невидимо дете
Небе, море.
Море, небе.
Луни, мечти.
Мечти, луни. ...

Мастилено ми е.
И лястовичено... почти бездумно.
А между сламките на калната ми къща
вали пороен дъжд. И пак е утро.
Мастилено ми е. ...

Въпреки всичко
Искам да те закарфича
на петлика, отдясно,
по-далеч от сърдечния ритъм -
да не тревожиш сърцето опасно. ...

Roads Untraveled
Weep not for roads untraveled
Weep not for paths left alone
'Cause beyond every bend
Is a long blinding end ...

Night of the Hunter
(La nuit de chasseur)
I was born of the womb of a poisonous spell
Beaten and broken and chased from the lair
But I rise up above it, high up above it and see ...

БОГАТСТВО
Ти беше млада, тъмнокоса, стройна –
едно току-що разцъфтяло цвете;
и беше краткото ни лято знойно,
но лятната жарава още свети. ...

Безумие
отново,
безпътица,
безволна
красота... ...

Крясък на чайка
разкъса тишината.
Рибата се скри.
***
Бурното море ...

О, жив си ти!
Жив си!
Но не на Балкана,
а тука,
дълбоко в сърцата, ...

Обичта си сложих
Обичта си сложих в твоята длан.
Изсипах я като светлина.
Не скрих мига прекрасен,
мисля, че го разбра. ...

Бащиният дом е местенцето, в което всеки има място, независимо от неговото провинение. Той е последният пристан, в който тежко ранената душа може да си отдъхне, поне за малко преди поредния сблъсък със силите, които я тласкат с изпепеляващ натиск. Твърде високи са дуварите на истинския дом за тези с ...

Късах си
зърненца от душата...
Та да ги изстисна,
сетне да стане вино.
А понякога ...