Ирея живееше с майка си в едно малко планинско градче, всички познаваха нейния приключенски дух и прословути идеи. Тя носеше със себе си толкова големи въпроси, че всеки път щом виждаше възрастен човек, се възползваше от момента да ги зададе. Често се опитваше чрез въпросите си да се измъкне от разл ...

ГЛАВА ШЕСТА
Беше вече десет и четвърт, когато Мич почука на вратата на кабинета на принца в резиденцията. Отвори му г-н Кадах.
- Закъснявате!
- Моля да ме извините, но изникна нещо спешно.
-В лезте и затворете. - той така и направи. ...

Перуанецът Хосе, който бе служител в посолството на Перу в България, подскочи стреснато на стола си, когато мобилният му телефон зазвъня. Щом видя името на баща си, изписано на екранчето, опря дланите си една в друга и изрече кратка молитва. Не бе очаквал да получи отговор толкова скоро. Сърцето му ...

Едно сърце, в което да ме има,
една Душа - със мене да лети;
непрèходна и неповторима
една Любов във мене да гори.
Едни очи, обърнати към мен, ...

Черно
Обезверихте ме.
Обездушихте, обезсърчихте!
Сега не ме търпите.
Седим отделно – не говорим. Дори не смеете да ме погледнете. ...

Влюбих се... като на шега,
тя беше истинска стихия,
самотно крачеше в дъжда,
изтичах... под чадъра скрих я.
Походката ù... беше звън ...

В ранната зора тих глас ти шепне
и когато ти обръщаш лице най-сетне,
неговата усмивка озарява твоя ден
от човешка мъка и нещастие лишен...
Черешовият цвят е разцъфнал покрай вас, ...

те излизат подредени в
редица
всеки изчаква своя
ред
както едно време когато ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Една монахиня през дългите пости
внезапно започна да хълца. Жената -
от стреса дали, че пристигна на гости
епископът местен, дали от храната - ...

Славейче
Имало едно време, време с ново начало.
Това предвещаваше славейчето с ангелски глас. За първи път тя чу песента му! За първи, но не и за последен път, молеше се Рая.
Славейчето я чакаше.

Наследник
Ей, момче, с бомбето малко,
похапваш скришно бяло сладко
на родината герой,
извикай силно ти, отбой! ...

Връщам се назад в детството,
сякаш прелиствайки голяма книга.
Толкова е хубаво да си наивен...
Толкова е хубаво да играеш цял ден.
Детството е незабравимо! ...

Понякога,
съвсем неочаквано,
в душите ни
се изсипват думички.
Оставят се на течението. ...

Свечерява се отново,
прегръщам залеза,
чупя окови
и бягам.
Нанякъде, ...

Спомен слиза към сърцето
и затопля се света.
Някой пее тихо
горе на небето.
Вслушвам се ...

Само аз можех да те обичам
и господ това го разбра.
Само аз можех да те желая,
само аз, ти не можа.
Само аз можех любов да ти дам ...

Искам да те мразя, но не мога.
Да те обичам също не е правилният път.
Душата ми се свила във тревога,
сърце и разум да се спогодят.
Искам да обичам аз отново, ...

Сърцето ми – разстроена китара,
се бори между разум и душа,
не може да преглътне изневяра,
не иска да приеме самота.
Оглежда се безпомощно и чисто, ...

Един шоколадов бонбон се мъдреше във вече изпразнената кутия и крещеше, че трябва да бъде изяден, защото не му се живеело повече, но нямаше кой да го чуе. Срокът му на годност изтичаше след седмица, а той продължаваше да си седи там, сам, в дъното на големия шкаф. Чуваше как децата викат отвън тези ...

Когато спомените станат много
и някаква неискана печал,
заседне в брошката ти строго
и натъжава твоя марков шал...
Когато видиш бръчки край очите, ...

Нощта забравила е за покоя
и всичко вън ехти.
По мен усещам само кожата твоя
и това, че вътре в мен си ти.
Едни очи все ме изгарят - ...

ПОГЛЕД ПРЕЗ РАМО
“В зрелостта си поетите са длъжни
да пренапишат старите си стихове...”
Съвет на приятел
Бих пренаписал старите си стихове, ...

Почти празна стая. В ъгъла дъбова маса, а на нея - черни и бели фигури от шах. По белите квадрати търся щастието, което лъкатуши между тях. Далеко от черните полета! Нима не мога да бъда бяла царица... Но по диагонала - черен офицер - исполин! Мога ли да помръдна? Отсреща ми - топ, около мен - дребн ...

Не е ли странно
как времето и звуците променя,
които си изтръгвал от изчезващата си душа...
Безвремие е крайна мярка,
която те обрича на чужда власт и безгранична самота... ...

Път. Огромен път.
Едно дете върви по него.
Едно дете от мойта плът
се дуелира със житейските проблеми.
Започва бавно буквичка по буква. ...

Бутилката празна стои
за тебе изпита от мъка.
И болката в мен се рои
от днешната наша разлъка.
Купът от цигари расте, ...

---
Там, където си мислиш,
че свършва небето
и където се ражда невинното стръкче трева,
и се смееш, а плачеш ...

Косите ти са Луда Яна,
примамват ме с води игриви,
смехът ти ме лекува с рани,
по-парещи и от коприва.
Ръцете ти са две лиани, ...

Огромна сянка покри равнината,
пламъци избълваха небесата,
златисти криле въздуха порят,
ниско дърветата огъват.
Огнен змей лети над хоризонта, ...

Практика и медитация прекрасна
ме зарежда със вълшебство, добрина.
Реалността обаче е така ужасна,
късно осъзнавам своята вина.
Приемам ежедневната умора, ...

Не важат тука документи,
нито представа за каквато и да надежда,
защото виж - за нея аз написах нещо,
което е на някои известно.
За другите - не отговарям, ...

Горяща в пламъците на живота,
в безметежни бури, облаци и прах,
с примирие понесох своята Голгота -
изтъкана нежност от любов и грях.
Изгарям бавно в тишината ...

Единствен! С тази титла си орисан.
И цял живот навярно ще я носиш.
Орисницата стъпи ли наблизо,
от мене хубав бой ще си изпроси.
Как смее да ме влюбва точно в тебе? ...

Имаше една жена,
която будеше сутрин морето.
Аз приспивах за нея слънца,
за да бъде най-ярка в небето!
А душите ни бурно се сляха. ...

Ангел
Ореол от звезди те последва,
като ангел, слязъл при мен,
с добротата в сърцето си, блеснал,
да ми светиш по път замъглен... ...

@
Нощта, окъпана от топъл дъжд,
осъмва свежа като моминска гръд.
Момичето, сънувало любов,
все още язди нощните коне без път, ...

Вече се канех да си тръгвам, изморен от отегчителната си работа през този ден, и в главата ми се въртяха няколко примамливи идейки за вечерта, когато се появи този тип.
- Аа... добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не г ...

Аз по Надолното се спущам,
от мързела си натежах!
И лебедова песен слушам,
притиснат от космичен страх!
Не знам какъв се изживявам, ...

Събуди я изпепеляващата болка в корема ù, навън беше тъмно, клоните на дърветата драскаха по прозорците, подтиквани от силния вятър, а в стаята студът прокарваше дългите си ледени нокти по кожата на родилката. Болката не спираше, дори напротив, увеличаваше се и набъбваше както гъба набъбва в мрака. ...