И всъщност, всичко е измислено.
И миговете неми, предрешени.
Градя от думи замъци. Рисувам ги.
И после трия като луд безверник.
Потапям се в дълбокото. ...

Много, много далеч, през девет земи в десета… а може би не бе чак толкова далеч… живеел един цар. Всичко в неговото господарство течало по мед и масло. Икономиката благоденствала, а той по цял ден обикалял страната с черния си лъскав мерцедес.
От всичко на света старият владетел обичал най-много цар ...

РАНИМОСТ
Дъхът ти се влива в косите ми,
моят - във твоите пръсти.
И сякаш не смея да дишам
точно в твое присъствие. ...

Ден след ден и нощ след нощ
животът продължава
и ти разбираш, че си все по-прост
във тялото, което остарява.
За да останеш пак едно дете, ...

Поредният окъс(н)ял разказ е...
Всяка прилика с действителни лица и събития е чиста случайност!
Б.
Три бели рози върху червеното каре на масата… Я гледай, каква чистота са - до пепелника, в който дими (Вече!) втора цигара и две запотени чаши – водка с две капки бяло - сухо „Мартини” и лед, и една ви ...

ПИСМО ДО МОЯ ТАТКО
(В памет на всички Български мъже
загинали в изпълнение на служебния си дълг)
Реших да седна днес - да ти напиша.
Едно писмо със няколко, ...

.
Понякога няма лице...
само кръпки от слънце и злато
отразява се в тях кръстопът
и напомня по малко на лято ...

„... зоват спасителните кръгове на ада.”
Иван Найденов
Удавникът за сламка се лови
и до последно се надява,
че сам спасителят ще се яви ...

Недовършена работа
Още като влязохме във входа, вече знаех към коя врата да се насоча. Не бях идвала никога преди на купон у Иван, но музиката кънтеше толкова силно, че дори блока нямаше как да объркаме. Мартин и аз бяхме въоръжени с настроение, повдигнато от няколко водки и две бутилки джин във вся ...

Къде си тръгнала
в такова време,
навън дъждът вали,
сякаш както моето сърце,
небето също го боли. ...

Преразказ по снимка: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=289262
Гадният сън на едно айти
Голата мацка се превъртя в графичната платка на видеосъзнанието му, но невронните му кондензатори бяха тотално бластирали и изпаднали в състоянието burnout. В дъното, откъм страната на капачката, с коя ...

Октомврийска любов
Октомври листопадно
пак стихове нашепва...
Навън е вече хладно,
а пак сърцето трепва... ...

-----
Изгубвам се във свят на стрес и грубост,
сезоните прежурят по листата,
и колкото живеейки се губя,
все повече крещи по мен земята. ...

Живот - пет букви, а значи толкова много тази дума. Най-важното е, че е един живот, нямаме друг шанс да го изживеем отново, няма втори опит, а само един. Как ще го живеем и с кого, определяме само ние, никой няма право да се бърка в нашия живот, той си е наш. Животът е много интересно нещо, опитваме ...

Заесени се. В мислите и чувствата.
Илюзиите-паяжини хвръкнаха
далеч от нас. Коварна и изкуствена
се смееше страстта. Сами помръкнаха
копнежите, надеждите обречени. ...

В годините от малки междучасия
все търсих те, красавице-любов,
облякох те в копнежи и мечтания
и нежно те белязах с апостроф.
Във месеци на думи неизречени ...

Цял месец мина, откакто лятото избяга от големия град. Този път го направи бързо и сърдито като жена, хванала мъжа си в изневяра – събра надве-натри в куфара всичката си светлина и топлина, подбра и малкото птички и зеленина от парковете и тръшна вратата под носа на изумените, попарени градски души. ...

Връх Миджур
Организацията започна 2 седмици преди събитието, като Дени направи списък с имена и ЕГН-та на всички от групата за граничната полиция. В този пограничен район има строг контрол и не допускат хора, които не са записани предварително. Освен групата от Младежки клуб по пешеходен и вело тури ...

Забързана ме спря червеното на светофара,
готова бях той знак да ми даде,
че мога по пътя си да продължа отново.
Незнайно как се озовах
на място толкова познато, ...

Шегите на "Времето" 7.2
(животоописание)
Първа среща с La Habana.
Изчаквахме в приятно охладената зала на хаванското летище "Хосе Марти". Наречено така на кубинския национален герой, вдъхновител и ръководител на борбата на кубинците за независимост. Сравним с нашия Ботев. Автор на стиха:
"Yo soy un ...

Есен, скрита в голи клони,
с вятър листите подгони,
оцвети ги със позлата
и със тях покри земята.
Във душата ми надникна ...

Тук мечтите тихо бродират спомени
до угаснали стари огнища.
Още плачат, строшени, пъстри стомни
за водата недоизпита.
Още чувам как свири кавалът на дядо ...

Мъжката природа
Мъжката природа
е в непрекъснатата потребност
да преследваш и да ловуваш.
В безмилостния инстинкт ...

КОГА ЕДНА ДЪРЖАВА СТАВА ПОЛИЦЕЙСКА
Една държава става полицейска, когато правната ù система генерира корупция и престъпност. Умишлено се засилва полицейското присъствие и дейност. Хванатите в престъпление лица са добре дошло пушечно месо за адвокатите-посредници и корумпираните магистрати. Всички пр ...

Аз ли те намерих, или ти пък мен? Не съм ли вече тръстиковата флейта, скъсаха ли се струните на моята китара? Спрял ли е гласът тревожен на ней в мен да звучи?
И най-красивият роман, написан през нощта, не топли моята душа... Нуждае се тя от светлина...
Как да открием лампата, даваща светлина и носе ...

* Посветено на Анонимните и наближаващите протести.
Българийо - Мащехо ужасна,
ти преплете моите крака.
Уби ме ти, Родино славна,
лиши ме от подслон и храна. ...

НЕКА, ТАКА ДА Е!
На се давам на живота,
пред никого не свеждам аз глава.
Напред вървя, не се обръщам
дори и някой да ми говори зад гърба. ...

Ако отново някога се срещнем,
запълвайки свободното си време,
и ей така, решим да пийнем нещо,
разчитайки, че миналото дреме...
Ако при нас се върне някой спомен, ...

Вървя си в летния ден.
А слънцето гони лъчи във косите ми.
Кокетка съм - оглеждам се във витрините.
Ах, хубавица съм!
Дългокоса, Дългокрака, Тъмноока газела. ...

Понякога дори е достатъчна само
искряща усмивка от детско лице.
И в някоя вечер на някое рамо
глава да опреш, да протегнеш ръце.
Понякога, когато загубиш надежда, ...

КОМАРДЖИИ
Две деца слаби, два скелета страшни
зарове хвърлят без всякакъв смут,
с лица застарели, мръсни и прашни
на плочника кален играят барбут. ...

Нощта се разлисти в мастилено синьо
и бухал минорно тъжи.
Доливам си чашата с истинско вино,
таванът измамно тежи.
Неказани думи висят в полумрака ...

Вместо биография
Не търгувах с думи,
нито с плач или смях.
Казаха да живея
и живях ли, живях. ...

Някога във древни времена
живеела принцеса в чуден замък.
С коси от злато и неземна красота
но... имала сърце от камък!
Камара принцове се борели за него, ...

А днес отново е неделя
и спътникът ми в този ден
е само празната постеля
и тишината вътре в мен...
Неделята е ден за други ...

Днес, хей така, имам нужда от думи.
Думи без час, без минути, без време.
Тръгвам бавно по техните линии.
Нищо, че всяка нещо от мен ще си вземе.
Прекосявам ги дълго, толкова дълго, ...

Не ме вини, че още те обичам
и мислите ми все след тебе бягат-
не мога да те нарека забравено минало,
на сърцето си не мога да заповядам!
С притаена болка сърцето все още боли- ...