Извинявай за безсънните нощи.
Извинявай, че съм те карала да страдаш...
Извинявай, че не съм била до теб, когато си имал най-голяма нужда.
Извинявай за тези неща, който направих, и за тези, който предстои да направя...
Извинявай, че съм те карала да чакаш сам и самотен, обвзет от тревога. ...

Световъртеж е моята душа
и бродя аз сега,
да открия теб в нощта.
Световъртеж е в моето сърце,
изгарящо желание ...

Мечтая си я - подранила пролет,
с очи по-чисти от росата,
в които се оглежда любовта ни
открила пристан в тях - за да остане.
Представям си я - вятърна и морска, ...

ПОКАНА ЗА РАЗХОДКА В ЕСЕНТА
Ела!
Килим пъстроцветен
от есенни листа
ще ти постеля... ...

Не беше нощ, а вече се смрачи.
Изпих до края своята горчилка.
Тъгата от усмихнати очи
запя внезапно в празната бутилка.
Ще трябва вероятно да вървя, ...

Завладяна съм от тежки думи,
които ме горят.
Хора, видимо бездушни,
ме парят и гасят.
Думата отваря рана, ...

Бавно в мрачните ми мисли нахлуваш ти.
Знам, че не трябва да мисля за теб,
но те пожелах и ти се появи.
Затварям очи и протягам ръце към теб
и ти се отзоваваш на страстта. ...

Дали съм истинска жена... не зная
но ще ти позволя да разбереш.
Ела със мен във мойта стая –
не бързай да се предадеш!
Не се плаши от моята стихия... ...

Ехо, ехо… звук, разтърсващ дълбините на необятната бездна, превръщащ се в стон и в лек шум на повърхността. Пленителната пропаст, стоях точно пред нея, готов да хвърля поредния камък, а той да се изгуби. Гларусите кръжаха наоколо в кръг, като в приказка пред есенна буря. Там имаше живот, във водата ...

Като малка, сияйна звездица
ти слетя в небосклона ми тъмен.
От гнездо на грижовна орлица
полетях и простора прегърнах.
И очите видяха тогава, ...

Ти си скитница в мойта душа -
топъл дом търсиш там и постеля,
всяко кътче от мен опозна,
обичта ми под мъка намери.
В най-далечните скрити места ...

Есенна любов
Отиват си предесенно слънцата
със жарко-кадифените лъчи
опожарени сипят се листата –
отронени предесенно сълзи... ...

Отворих вратата и тръгнах,
нарамила сакче с малко багаж.
Дори очите си назад не обърнах,
сама в тъмнината си дадох кураж.
Отворих вратата и тръгнах ...

Днес пак в полята на мечтите бях.
Пак млад
и пак летях.
Изкъпах се в реката Лета,
удавих се във полски аромат. ...

И аз ще съм приятел на бастуна,
когато ставите ме заболят...
И болките получат в мен трибуна
а и краката ми се уморят.
Какво ще стане с мен не зная, ...

Не зная
Не зная дали някой може да каже
какви са звездните закони?
Зная само, че Космоса далечен
ни направлява и води. ...

КЪМ ГОРНАТА ЗЕМЯ
Крило отдясно и крило отляво,
ведро вода, ведро месо насечено...
Орелът почна да се уморява,
а Горната земя е тъй далече. ...

/тъжна приказка-песен за Една ВЕЧНА Любов/
Не ми подарявай пръстен, мили мой.
Не искам коприна и злато. Скъпи бижута.
Не сваляй звездите за мен от Небето.
Клетка ми изкови от Сърцето си! ...

Когато една осъщественост
се разтвори в твоите мечти,
ти не можеш да не повярваш
на това, което ти казва сърцето,
ти не можеш да избягаш от това, ...

Звукът на Любовта
Душата ти до болка е във мене!
В очите ми таи се твоят смях.
(Ранена от инфарктното ни време,
отдавна да обичам се боях.) ...

Сутрин, когато отворя очите си, усещам липсата ти, залъгвайки се, че отново сънувам.
И продължавам да те искам в бъдещето си, в живота ми...
Времето сякаш летеше, когато сме заедно, и сега, откакто те няма, дните минават изгарящо бавно...
И продължавам да те търся в мислите си, всъщност нямам други ...

***
Гледайки намръщеното почерняло небе, което всеки момент заплашваше да излее сподавения си гняв върху нашата красива провинция, изведнъж се сетих, че само след около месец трябваше да се върна в града.
Там магическото обаяние на дъжда беше заменено от представата за калните улици и грубите фасади ...

Усещане в октомври
"Прекрасна родопска есен...
Есенни огньове в халища втакани,
сякаш, че гори земята...
това е есента в планината..." ...

Сега съм пред жестокия ти съд,
обвинен съм във това,
че подкупил съм аз твойта плът
със влюбени неистинни слова.
Наказвай ме както решиш. ...

* * *
По дланите ми пари твойто дишане.
Седим във мрака. И нощта е наша.
По пръстите ми с устни пишеш стихове.
И хубаво е. Хубаво и страшно. ...

Разбирам, не ти се говори вече, разбирам..
И себе си не разбираш, но аз те разбирам.
Дали любовта ти към света изтече? Разбирам...
С фалшивите усмивки да се облажа, разбирам.
И тез, които живели напразно, и тях ги разбирам. ...

Да обичаш, но малко,
да се отдаваш без чувства,
да се "влюбиш" без влюбване...
да го превърнеш в изкуство...
Да целуваш без обич ...

Млъкни сърце! Махни се!Изтръгни се!
Объркваш безвъзвратно целия живот,
прескачаш разума и упорито дращиш
да следвам само твоя ход.
Не виждаш ли, че не желая да те слушам, ...

Пролетта зелена идва утре,
никнат весели цветя,
расне нещо друго в мене вътре -
цветето на любовта!
Идва лято и изпепелява ...

КАКЪВТО СИ
Обичам те какъвто си, това е,
макар че страдам и боли,
понякога от теб ридая,
друг път душата ми лети. ...

Във водите тихи на планински извор пак оглежда се сребристата луна.
Срамежливо тя огрява тихата полегнала земя
и пее лунна песен, навяваща тъга:
"Спи, мой мил, любим,
от живота всеки миг свободно изживей, ...

Ключът за твоето сърце-
във дните някъде изгубен,
попаднал трепетно в ръце,
погален с пръстите на влюбен -
очите с радост ще ти сгрее ...

Стига ми само веднъж
Може много дълго да не си ме докосвал,
но ми стига да го направиш само веднъж.
И така, сякаш отдавна хляб не си вкусвал,
с топлите длани на един луд от любов мъж. ...

Изцеждам последните капки надежда.
Чакам съдбовния мъж.
Душата ми мръзне, но друг не поглежда,
мъжете са много, тя обича веднъж -
Този, който до гроб ще е неин, ...

Ето ме, тук съм - невидима сянка,
редом до тебе вървя.
Не преча на никого, най-малко на Нея,
отдалеч те обичам и отблизо следя.
Всяка твоя усмивка заснемам ...

Дойде в съня ми, без да се страхуваш,
дойде и ми поднесе тъмнината...
И в мислите реши да ми нахлуеш,
а беше казал, че не съм жената.
Дали не е поредната ти роля... ...

ДЕЛОВАТА СРЕЩА
Ето първите лъчи на деня са тук,
дали пак ще ми прави все напук?
Напрегнато е за Деловата среща,
чакай да изпия едно кафе отсреща! ...

Не съм намерил - Истина,
във чийто Дом, да бягам,
щом нейде из кълчищата,
откривам се, безпаметен
и сигурно - на... Слънцето, ...

Очите на България...
В безпаметни нощи след дълго безвездие
проблясват на страшното, черно небе
звезди: ненаситени с мъст и възмездие-
на слепите войни очите са те!.. ...